Nelli

Литературният критик Благовеста Касабова за творчеството и двутомната христоматия на родопския писател и носител на наградата „Георги Братанов“ за 2020г. Представяне на книгата „Незабравимите забравени“ на Светозар Казанджиев. (07.10.2021)

Дискусия по повод международния ден на белия бастун. Проблеми, информираност на обществото – реалността в България и нови технологии в помощ на незрящите и слабо виждащите. Владислав Кацарски, Иван Иванов, Хари Хараламбов

За Вярата, която предопределя Избора. Тя е за пръв път пред камерата на радио БРАЙЛ ФМ и не за пръв път пред микрофона ни. Силно впечатление остави включването й в президентската кампания, която на пръв поглед е предизвестена, но от другата страна е смелостта на интелектуалеца да вкара разум и европейски вид в тези избори. Разговаряме с  Мария Касимова – Моасе, политик от новото поколение политици на България, за желанието й да участва в президентските избори и за вярата, че тази институция има възможността да повлияе положително за решаването на важни проблеми, за страха от очакванията, които има и невъзможността да ги осъществи, за визията й за социалната система и къде вижда своето място между патриотизма и шовинизма, и космополитизма. Мария Касимова – Моасе: Когато бях на 20 години, пеехме „времето е наше”. Тъжно ми е, че от „времето е наше” до „време е”, ни откраднаха времето. Обръщам се назад и виждам, че не променихме най-важното, не променихме времето. Наясно съм какви са правомощията на вицепрезидента и на президента. Те не са много, но вярвам, че с моята енергия, с нещата, които правя като човек, жена, журналист, майка мога да изпълня със смисъл тази институция. Трибуната е огромна, могат да те чуят много хора и думата ти няма да увисне. Можеш да инициираш срещи, да говориш с международни организации на ниво, на което те приемат сериозно, да правиш директна връзка между хората и институцията –  нещо, което виждаме, че не се случва. Страх ме е да не дойде моментът, в който съм спечелила доверието на хората, гласували са за мен и се оказва, че нищо не мога да направя. Тогава какво? Мислех си за Блага Димитрова, която си направи отвод и напусна тази позиция. Страх ме е да не бъда поставена пред този избор. И да бъда поставена пред този […]

Един голям благородник е гост в студиото на Брайл ФМ – Матей Стоянов. За историята на знаковите му песни и други проявления като поет и текстописец… Във конски вагон подобен на салон Пътувах аз от София за Лом Прощавай София, прощавай София! С Дианабад и кино Капитол! Объркан и сам, къде съм не знам… Защото на вагона няма джам! Прощавай София, прощавай София! С Дианабад и кино Капитол! Объркан и сам, къде съм не знам… Защото на вагона няма джам! ( Матей Стоянов ) Водещ: Владислав Кацарски

   Toй e икономист и политик. Бил е репортер и редактор във вестниците „24 часа“ и „168 часа“.  Разговаряме с Георги Кадиев за „гневните Марици”, за енергетика и икономика, и какво ще се случи с хората, които ще останат без работа. Има ли надежда за „Мариците”? България е със сериозни проблеми в енергетиката си: как да премине от въглища към по-малко цапащи източници и как да намали прахосването на енергия навсякъде, от бизнес до жилища. Хаотичната политика на ГЕРБ и фокусирането върху големите руски енергийни проекти оставят държавата встрани от мащабните реформи, които се случват не само в Европа, но и по света. Ще даде ли накъсо енергетиката? Защо я докарахме дотук? Георги Кадиев: Големият виновник се нарича Бойко Борисов. На 13 декември 2019 година се състоя Съвет на Европа, на който се подписа зелената сделка. Там държавите изказват своето мнение и там е мястото българският премиер да защити позицията на България. Той не я защити за разлика от поляците, които не пожелаха да подпишат зелената сделка. Ние подписахме сделката, като декларирахме,  че от 2025 година държавата няма да субсидира производството на електроенергия от въглища, което означава затваряне на „Марица – Изток”. Добрата новина е, че сегашното правителство промени плана за справедливост и възстановяване. Ситуацията е такава – ние сме подписали, сега даваме на заден ход. Поляците казаха: „Затваряме мините през 2049 година.” Германците приеха специален закон и там пише, че до 2030 година ще затворят 50% от въглищното си производство, а до 2038 година – 100%. Ние вървим към скорошно затваряне на мините с мълчаливото съдействие на Профсъюзите, глашатаи на управляващите. Положителна нотка е, че сегашното правителство започна да говори за 2038 – 2040 година. Необходимо е да се водят преговори с Брюксел и да се представи план за поетапно спиране на блоковете в точно определени периоди и години. За […]