Да разсмееш богомолка
“Светът е смешно място. Трябва да се смее човек, иначе ще се побърка.“ Тери Пратчет В една тъжна, тъжна страна на самотници и тъжни хора няма как да не култивираш лекия циник в себе си. Каквато и нервна система да ти приписват психолозите или аналитиците, излъчени от задругата на съседите, кварталния зарзаватчия, който следи обема на потребителската ти кошница или твоите бивши доброжелатели – хроникьори на сърдечни катаклизми… Та, каквото и да присъдят вещите лица на твоята личностна същност, най – много да се почувстваш като мъжка богомолка преди фаталния акт на чифтосване. Никое човешко същество няма цялостната нагласа да разбере напълно друго човешко създание – “на всяка цена”, ежеминутно и без да го нарани или пренебрегне отвреме – навреме… Доктор Смях ще предпише зелената си рецепта, за възстановяване на вкуса към живота! “„Мъжките богомолки играят руска рулетка, когато срещнат очарователните женски канибали“, обяснява Нейтън Бърк, ентомолог от Университета в Окланд и експерт по ритуалите за чифтосване на богомолките. Затова самците богомолки са изключително внимателни, когато се приближават до потенциалната си партньорка.” Този цитат ме вдъхнови за бруталния самоанализ, присъщ на настоящата “студия”. Може би и поради факта, че нерядко са ме наричали “мъжко момиче” или са изтъквали нетипични поведенчески прояви, асоциална тенденция, граничеща с характеропатия… Рискът да бъдеш обезглавен, докато създаваш благоприятен климат за своите си или споделени удоволствия и забавления, всъщност е достойнство, което рядко бива разбрано от людете. Още Сенека казва, че е по – достойно да се смеем на това, заради което ни се плаче. Наблюдавали ли сте как се видоизменят лицата ни, преди да избухнат в благодатен смях, та чак до сълзи?! Как тялото се превива под спазмите на тоталната липса на задръжки… Това е състояние, в което си лишен от самоконтрол и автоцензура, от негативизъм и агресия, от йерархичната латентност на Аз-а, от люпилнята […]
