Anelia Velinova, автор в BrailleFM - Страница 23 от 52

Величка Драганова: Тишината изостря зрението – тъмнината изостря слуха

Anelia Velinova | 8 — 07

„Искам с всички организации на и за хора с увреждания да си партнираме, а не да се конкурираме.” (Величка Драганова) Величка Драганова е председател на Национална асоциация на сляпо-глухите в България (НАСГБ), организация с традиции в грижата, застъпничеството, обучението и рехабилитацията на хора с двойно сензорно увреждане. В своята работи тя винаги се ръководи от принципността, хуманността и справедливостта. Разговаряме за проблемите, които вълнуват в момента хората с увреждания, членуващи в Национална асоциация на сляпо-глухите в България, за спецификата в общуването с тези хора и за дейността и предизвикателствата, които среща организацията. Владислав Кацарски: Как се случи така, че се озова на тази ръководна длъжност? Величка Драганова: Първо искам да благодаря на вашия екип, че давате възможност да участвам в предаването ви, а това е особено важно за НАСГБ. Много малко хора са запознати с характеристиките и спецификите на сляпо-глухотата. Открих съществуването на тази организация в далечната 2007 година, когато бях на курс за обучение по начална компютърна грамотност в Националния център за рехабилитация на слепи. Тогава почувствах, че мога да намеря подкрепа и да общувам с хора като мен. Същата година бе учредена 26-тата структура на териториалната организация на гр. Плевен. До 2017 година бях неин председател. След завършването на висшето ми образование, по покана на г-н Димитър Парапанов – тогавашен председател на асоциацията, започнах работа като юрисконсулт. Срещнах разбиране и подкрепа, което още по-силно ме мотивира да работя в посока на защита на правата и законните интереси на хората със сляпо-глухота. Веднага след кончината на преседателя, по решение на УС, поех управлението на асоциацията. Владислав Кацарски: Късно ли ослепя и как се случи този дефицит на слепота и глухота? Величка Драганова: Родена съм глуха, със 70% загуба на слух, а ослепях на 33 години. Ползвам слухов апарат. Загубата на зрение беше тежко изпитание за мен, но моят втори живот започна от Центъра за […]

Hr. Petrov i Vladislav Kacarski_ radio brail FM

Приемната

Медийна манипулация: Мария Черешева пред Брайл ФМ

Anelia Velinova | 8 — 07

Материал на Христо Петров по повод конференция „Медийна манипулация“ в най – голямата аудитория на Тракийския университет в Стара Загора. Събитието е организирано от Асоциацията на европейските журналисти в България. Наука и журналистика заедно срещу инфодемията Христо Петров: Все още се намират структури и организации в България, които се заемат с просветителска дейност, насочена към журналистите. За мен беше събитие, от което научих много – имаше не само информационен характер, но и практическа насоченост. Конференцията се проведев най-голямата аудитория на Тракийския университет в Стара Загора и организирана от Асоциацията на европейските журналисти в България. Цялата атмосфера беше изключително академична, тъй като лектори бяха преподаватели от университета. Какво бе съдържанието на тази конференция и защо медийната манипулация е причина за организирането на този форум? Не само войната в Украйна, но и много събития по време на пандемията и особено след утихването ѝ през топлите месеци, предизвикаха необходимост да се разясни на обществеността, какви са методите и формите на съвременната медийна манипулация. Настъпи активност в медийното пространство и се оказа, че фабриката за тролове, машината за поставяне на фалшиви профили в социалните мрежи е реалност, с която живеем – октопод с метастази. Това е действителност, опасна за човека. Владислав Кацарски: Големият ужас ще настъпи, когато и националните медии започнат да излъчват лъжи. Христо Петров: Бяха посочени много примери на подведени големи медии от различни чужди източници, които цитират други информационни агенции и се получава верига от неустановени „извори”. Срещу този механизъм на фалшиви, подправени и манипулирани новиниработят екипи от специалисти за противодействие, като се проверява щателно всяка информация.Има създадени програми, с които бяхме запознати и чрез тях не е сложно по определени заглавия, дори по снимка да бъде проверена информацията и нейния генезис. Всяка медия носи своята отговорност за източниците, на които се позовава. Националната конференция, организирана от Асоциацията на европейските журналисти в България бе обединена […]

Любовта, без която не можем

Поезията най-много се родее с Любовта

Anelia Velinova | 8 — 07

Разговор за корените на изкуството, за особеностите на езика, образите и изразните средства с поета и художник Роман Кисьов. Новата книга „Насън и наяве“, кратки истории с авторски текстове и илюстрации. СЪНИЩА Той сънуваше, че сънува, а сънят му беше изпълнен със сънища… Приказни, щастливи сънища. Събуди се. Наоколо бе само сън – кошмарен. ( Р. Кисьов ) Завършил е Националната художествена академия в София, специалност „Живопис”, в класа на проф. Светлин Русев. Твори в две направления – поезията и изобразителното изкуство. Правил е самостоятелни изложби в София и Виена. Участвал е в общи изложби в България, Италия и САЩ. Илюстрирал е десетки книги на световни поети. Негови стихове са превеждани и публикувани на английски, френски, италиански, руски, румънски, нидерландски, датски, гръцки, турски, сръбски, хърватски, македонски, албански, арменски, грузински, китайски, иврит, арабски, хинди и бенгали. Участвал е в престижни международни фестивали и форуми на световната поезия. Като художник работи в областта на живописта, рисунката, илюстрацията и оформлението на книгата. Димитър Христов: Няма да крия, че сме приятели. Помня те като момче, рисуващо много майсторски – за секунди създаваше впечатляващи шаржове и графики. Как се осмели да пишеш поезия, какви са темите, които те вълнуват и къде се сливат поезията и изобразителното изкуство? Роман Кисьов: Прописах късно поезия – случи се изведнъж след творческо натрупване през годините, а имах вече и изграден критерий за поезия от общуването с баща ми и известни поети. Златко Кисьов освен мой роден баща, е и моят учител в поезията. Прописването се случи, когато бях 25-годишен и студент в Академията. Димитър Христов: Още с първите си книги направи силно впечатление, въпреки че вече беше силно изявен и като художник. В твоя стил се съчетават два жанра – графиката и живописта. С пестеливи изразни средства в графиката можеш да бъдеш експресивен и модерен, по същия начин това определя и живописта ти. Този тип […]

Любовта, без която не можем

Кънчо Кожухаров – „хамалинът“ на интелектуалния труд

Anelia Velinova | 7 — 07

Кънчо Кожухаров е работил като технически ръководител, конструктор, главен енергетик, одитор на хай-тек компании, графичен дизайнер, заместник-главен редактор, рекламен директор, PR, медиен съветник на Министерския съвет. Освен това 11 години е бил журналист, преводач и писател на свободна практика. Автор е на романите „Последният лов на Кана“ и „Факторът на добротата“ и на двутомника с журналистически разследвания „Кой какъв е в българската корупция“. Има литературни награди и награди за художествени и научно-популярни преводи. Публикувал е няколкостотин анализи, статии и есета в централния печат (“Стандарт”, Труд”, “Монитор”, “Демокрация”, “Литературен вестник”). Има над 50 интервюта и участия в “Хоризонт”, “Христо Ботев”, “Дарик радио”, “Канал 1”, Би Ти Ви, ББТ. Днес е гост на радио БРАЙЛ ФМ. Димитър Христов: Кънчо Кожухаров е сред утвърдените български белетристи, преводачи, журналисти. Имаш огромен обем творчество зад гърба си и продължаваш да пишеш много активно. Не си ли пречат тези литературни трудове? Кънчо Кожухаров: Освен това съм и инженер и имам доста строежи зад гърба си. Димитър Христов: Прочетох интересни интервюта, които са посветени на твоето творчество и много ми хареса споделеното от теб в едно от тях – определяш се като „хамалин на интелектуалния труд”. Вярно ли е? Кънчо Кожухаров: Това се отнася за преводите. Преводът в българския вариант е хамалогията на интелектуалния труд, защото си обвързан със срокове, трябва да се справиш с определен обем, който често не е никак малък. Най-лошото е, че отнема времето за писане, но ти дава много познания и така нещата се компенсират. Димитър Христов: Превел си 22 книги с фантастика и 47 с проза и публицистика, предимно от английски и руски. От кои други езици имаш преводи? Кънчо Кожухаров: От полски съм превеждал, но само отделни статии. Димитър Христов: Виждам и най-известните имена сред тези книги – Айзък Азимов, Толкин, Джордж Гибс. Превеждал си и стихотворения на Чосър, Байрон, Шекспир – класици на англоезичната литература. Преводът […]

Под око

Философия и философстване

Anelia Velinova | 7 — 07

Желанието да философства е изначално вложено у човека. Присетих се за пластичната отзивчивост на ума на скандалния философ, към когото аз питая особена симпатия. Артур Шопенхауер – красив ум в неособена привлекателна визия. Той подстрекава читателите си или да се обидят, ако не им допадне неговия сарказъм и да го отрекат тотално, или да го обикнат всячески. * Човек, който пише за глупаци, винаги може да разчита на широк кръг от читатели. * У хора с ограничени възможности скромността е просто честност. У надарените обаче тя е лицемерие. *Индивидуалното е далеч по-ценно от националното. … И за жените е хубаво, защото е смело: „Жената е животно с дълга коса и къса мисъл.“. Шопенхауер изучава Ведите и Упанишадите, философията на Платон и Кант, върху които изгражда собствена философска система. Основният му труд „Светът като воля и представа“, се фокусира върху източната и западната философия. (1818г.) Философът използва аналогия между хората и таралежите, за да опише разбиранията си за състоянието на човешките взаимоотношения в обществото. Тази притча е известна като „дилемата на таралежите“. Няколко таралежа, които се събират, за да се стоплят в студа, трябва да открият оптималното разстояние помежду си, при което да не се нараняват взаимно с бодли и едновременно да усещат топлинката от другите. Таралежите са принудени да жертват топлината заради спасението от болката. От тази притча Шопенхауер прави извода, че този, който има достатъчно вътрешна топлина, може да избегне обществото и психологическата болка от социалното взаимодействие. * Често съм изненадан от способността, а от време на време и от глупостта на моето куче. Имам подобен опит с човечеството. * Състраданието е основата на морала. * Животът е постоянен процес на агония.Журналистите са като кучета, когато нищо не се движи започват да лаят. * Лекарят вижда всички слабости на човечеството; адвокатът всичкото зло, богословът цялата глупост. * Удовлетворението се състои в липсата на болка, която […]

Приемната

Съюзът на слепите – устрем към разпадане

Anelia Velinova | 6 — 07

Хари Хараламбов е юрист, работил е в неправителствения сектор, в Столична община и в Комисията за защита от дискриминация. Завършва средно образование в Специално училище за ученици с нарушено зрение във Варна, а след това „Право” в СУ „Св. Климент Охридски“. Разговаряме с Хари Хараламбов за своеволията или своенравността в Общото събрание на Съюза на слепите в България и за ефективността на ръководителите на организациите на и за хора с увреждания – напълно импотентни откъм идеи, но дори да имат такива, не могат да ги осъществят качествено. Владислав Кацарски: Разкажи ни за отчетното общо събрание, на който си член – как го видя? Хари Хараламбов: Пълномощник съм. Позицията ми по определени проблеми често беше посрещана с възгласи от залата „абе, докога ще ги слушаме тия” – те бяха насочени срещу мен и Маньо Алексиев. Владислав Кацарски: Защо не искат да ви чуят, с какво не бяхте съгласни? Хари Хараламбов: Ако не бяха нашите изказвания, събранието щеше да свърши в първата вечер. В отчета за дейността на Съюза председателят беше отбелязал чисто статистически, че е участвал в 168 заседания на всевъзможни комисии, комитети за наблюдение на оперативни програми и различни съвети. Мен ме интересува не броя на заседанията, а какво е постигнал, като е бил там. Необходимо е да разберем по-конкретно и точно за свършената от него работа. Имаше известни разминавания в броя на членовете на Съюза. Новината е, че Съюза на слепите в своя устрем към разпадане, премина психологическата граница под 10 000 членове. Сега те са 9 975. Не знам защо в отчета на главния счетоводител г-жа Янчева, все още фигурираха 10 001 (десет хиляди и един). Попитах и отговориха, че е допусната неволна грешка. Владислав Кацарски: Какво в социалната политика ще се промени следващата година? Хари Хараламбов: Това трябваше да е обект на програмата. Само по нея не се изказах и по новия глас. Владислав Кацарски: […]

Приемната

Трамвайче с аромат от Австрия

Anelia Velinova | 5 — 07

Вълнуващо пътуване, организирано от австрийското представителство и Австрийското посолство в София. Старо трамвайче с дъх на кафе по релсите. Как се организира рекламно събитие и как се печели със стил и качество? Кафето – енигма и култура на сетивата… Видео и снимки: Христо Петров Oт студиото: Владислав Кацарски и Христо Петров

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

„Феърплей“ (27.06.2022) – Финал на сезона

Anelia Velinova | 30 — 06

Темите: – Волейбол и тенис доминират новините, като на “Уимбълдън” започват двама българи – Григор Димитров и Виктория Томова. Рафа Надал гледа към трета титла в Шлема за годината, а Новак Джокович – към защита на трофея си от 2021-ва. – Във волейбола трупаме загуби в Лигата на нациите, но и опит. Особено при мъжете сме с млад отбор и пораженията не са неочаквани. Публиката го оценява, изпрати отбора с аплодисменти в неделя вечер след 0-3 от Бразилия. – Във футбола чакаме трансфери и следим контроли преди старта на новия сезон. А той за българския футбол е съвсем недалеч. – Темите с конгрес на БФС и избор на нов селекционер за момента са “на трупчета”, но скоро пак ще са актуални. Водещ: Иван Иванов

Под око

Кратки въпроси за някои форми на вечното изкуство

Anelia Velinova | 30 — 06

Преди десетина години говорехме с приятели за изкуство. Споделяхме пристрастията си. Меломани и книгомани сравнявахме, търсехме допирателни, разчленявахме и събирахме отново ( внимателно филтрирани ) своите вкусове. Накрая стихнахме до заключението, че латиноамериканската литература е разновидност на хардрока. Посланията им са извън традиционната рамка, емоционално-нажежени… 20-ти век е дал два големи културни феномена – латиноамериканската литература и хардрока (от края на 60-те и началото на 70-те). Не причисляваме джаза, защото той се асоциира с импровизационното начало. Какво ще се появи в бъдеще? Каква ще е посоката? Много е трудно да се прецени. Историята ни показва, че нещата възникват сякаш спонтанно и внезапно, но това съвсем не е така. Има неуловими вътрешно-духовни процеси, които зреят тайно и незабележимо, докато дадат плод. Мисловността и рефлексията на формирането ѝ имат вече друго измерение при новото поколение. То не само използва компютърни термини, но и мисли по един друг начин – с готови щампи от мащаба „копи-пейст“, „бъг“ , „delete“… Какво предизвикателство е да провокираш и надскочиш този модел? Не се знае кога, но ми се струва, че ще има конфликт и в музикалните концепции, и в енергията към ново начало. Нали търсещият определя търсеното?… Говорим за щампата и широкото ѝ приложение в настоящето. Колкото по-натрапчива е дадена щампа, толкова по-настойчиво зрее съпротивата срещу нея. Така се раждат революциите. Междувременно, през последните десетина години сме свидетели на такава промяна, която трудно може да се дефинира като “промяна в естетиката”. Зрелищата на съвременните ТВ формати и монотонният ритъм на посредствеността “облекчават” съвременния потребител и го трансформират в консуматор. Къде е тази “революция”? Малкото търсещи ли ще достигнат до този културен поврат? Все въпроси, които остават без отговор… Катя Андреева, Брайл ФМ

Под око

Kораби, лодки и салове и техните тайни

Anelia Velinova | 24 — 06

“Корабът е на безопасно място в пристанището, но той не е построен за това. “ Грейс Хопър Никога не съм пътувала с кораб, а и на моята възраст едва ли ще ми се удаде този случай. Не е въпросът в превозното средство, а по-скоро в смелостта да напуснеш зоната си на комфорт, онази удобна каюта, която осигурява топлата постеля или приспивното клатушкане при ясно време. Дори екстрмните гледки на прокобния океан (при вълнение) можеш да украсиш философски, ако се усещаш защитен и вързан здраво за някой подходящ чарк на палубата. Къде, обаче, отива цялото удоволствие на приключенеца?! Тази сигурност и този адреналин може да се осъвместят, примерно, когато си включиш подходящо видео, a към него прибавиш я Вагнер, я друг кармично-драматичен композитор… Да, ама не е същото! Корабите са идея, кауза и мистика едновременно. Те са “обходният подарък” на всяка фантазия. Можеш да чуеш русалки, да пресечеш екватора, да спуснеш нежна лодка към острова на любим, да водиш бордовия си дневник с великодушието на мъдър всезнайко… Kak да постигнем естетическия и духовен баланс, който ни държи вдъхновени и търсещи, трескави, но не безогледно отривисти, особено щом сме прекрачили физическата необятност на младостта? Как да “освободим” свободата си от предразсъдъците на разочарования и провали и пак да следваме маяка на същността си? Няма вечен двигател, както и няма универсално предписание за игнориране на страха от нови начинания и пътища… Сещам се за барон Мюнхаузен, който измисля начин да пребори гравитацията и сам да се издърпа от блатото. Казвам си понякога, че с малко повече упоритост и ловкост на ума, човек има сили да обърне посоката на съдбата. Доколко авантюра, късмет и доколко вяра и кураж за това, което оценяваме като свое призвание?… Изобщо, […]

Nelli

Величка Драганова: Тишината изостря зрението – тъмнината изостря слуха

Медийна манипулация: Мария Черешева пред Брайл ФМ

Поезията най-много се родее с Любовта

Кънчо Кожухаров – „хамалинът“ на интелектуалния труд

Философия и философстване

Съюзът на слепите – устрем към разпадане

Трамвайче с аромат от Австрия

„Феърплей“ (27.06.2022) – Финал на сезона

Кратки въпроси за някои форми на вечното изкуство

Kораби, лодки и салове и техните тайни

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter