Животът не е само футбол, но футболът е моят живот

Разговаряме с Румен Пайташев, футболен ерудит и легенда на спортната журналистика, за две негови книги – петия том на „Световна футболна енциклопедия” и мемоарите му в „Животът не е само футбол, но футболът е моят живот”, където са събрани знаменити пътувания по всички континенти на земното кълбо.

 Само човек, влюбен във великата игра, може да пътешества със седмици, често пъти на границата на разумния риск, само и само да стигне до голямо първенство. При своите пътувания той се е придвижвал със самолет, с влак, на автостоп, с мотоциклет, с тръстикова лодка по езерото Титикака, много често и пеша, жертвайки време, нерви и понякога последните си средства. Но резултатът си заслужава.

Той е най-големият пътешественик в журналистическата гилдия, направил е над 200 лични интервюта с най-големите футболисти и треньори начело с Пеле и Марадона. 

Владислав Кацарски: Колко държави сте посетили?

Румен Пайташев: Бил съм в 111 държави и се шегувам, че съм минал половината от страните-членки на ФИФА, които са 211.

Христо Петров: Пети том на емблематичната „Световна футболна енциклопедия”, която се ползва с интерес не само в професионалните футболни среди, с какво се допълва и отличава от предишния? Какво ново бе преоткрито за тези 12 години?

Румен Пайташев: Периодът от 12 години е твърде голям за едно ново издание. Пети том на енциклопедията беше планирана да излезе доста по-рано, но поради независещи от мен причини, знаете каква беше пандемичната обстановка в страната, тези планове бяха осуетени. Важното е, че вече е на бял свят и всички любители на футбола ще могат да се запознаят с нея.
 Трябва да кажа, че енциклопедията не копира предишната и мисля, че ще представлява интерес за публиката. Смятам, че има нужда от подобна книга, защото 12 години са сериозен период от време във футбола.

Държа да подчертая, че това е книга, която се пише постоянно.Данните в енциклопедията са до 31 декември 2021 година. Тогава „затворихме“, не беше възможно технологично повече да се изчаква. Още първото издание, когато излезе, започнах да работя за следващото. Не бива в никакъв случай да се изоставя от ритъма на събитията – сменят се треньори, трансфери на играчи и т.н. Световният футбол трябва непрекъснато да е в ръцете ми, казано метафорично, и аз трябва да знам къде и какво се е променило – кой къде е отишъл и т.н. Продължавам да я пиша. 

Владислав Кацарски: До 1958 г. българският футбол има успехи, които не трябва да забравяме, следват 20 години на затишие, за да изригне в незабравимата 1994 г. на световното в САЩ. Склонен ли сте да направите паралел между Димитър Якимов, Христо Стоичков и Божин Ласков в родния футбол и ако не Ви провокирам – Диего Марадона и Роналдо?

Румен Пайташев: Изброихте доста имена и различни периоди от съществуването на футбола. В началото на 60-те години е първото ни класиране за световни финали в Чили, но един от големите успехи е и спечелването на Балканската купа през 1932 и 1935 г. Това е най-голямото постижение в периода преди 9 септември 1944 г. Божин Ласков е от главните действащи лица на българския футбол в края на 40-те години, но той има солидна кариера и в Чехословакия. По-скоро бих направил паралел между Васил Спасов – Валяка, който е сред най-големите фигури на футбола ни през втората половина на 40-те години. Трудно се правят такива паралели, поради факта, че времената са различни, футболът е друг, но всеки от изброените футболисти е оставил траен отпечатък в развитието му.

Марадона и Феномена Роналдо – те са много различни. Диего Марадона е определян за един от най-великите футболисти в цялата история на футбола. Роналдо неслучайно е наречен „Феномена” – той е футболист, който впечатли всички в края на 90-те години и началото на новия век. Неймар и Роналдиньо в никакъв случай не мога да ги сравня с Феномена Роналдо, който беше огромна фигура в световния футбол. Той, Меси и всички най-ярки футболисти, които знаем и помним, оставят със своя несравним стил на игра дълбоки следи в историята на футбола.

Владислав Кацарски: Колко снимки има в енциклопедията?

Румен Пайташев: Има над 4000 статии, ако използваме израза за енциклопедична статия, защото тя е журналистически жанр. Има доста снимки в енциклопедията, които я обогатяват и според мен ще представляват интерес за любителите на футбола. Някои от тях са уникални, има и актуални.

Ще кажа шаблонно, че нишата вече е заета, имаше нужда от подобна справочна литература на футболна тематика. Футболът винаги ще вълнува хората, той не се влияе от превратности.

Христо Петров: Колко страници е този труд в своето пето издание?

Румен Пайташев: Над 500 страници в печатната си форма.

Христо Петров: Да поговорим и за най-новата Ви книга – „Животът не е само футбол, но футболът е моят живот”, която излезе преди броени седмици на книжния пазар и предизвика огромен интерес. Какво представлява тази книга, беше анонсирана като автобиографична?

Владислав Кацарски: В основата на тази книга са Вашите дневници.

Румен Пайташев: Дневник започнах да си водя доста късно през 2002 г., когато предприех прословутото пътешествие с влак до Пекин. Прецених, че паметта ми не е безкрайна и някои събития, факти, имена ще се размиват, ще избледняват и започнах да пиша дневник, а и самото пътешествие предразполагаше. Пътувах девет дни до Пекин и толкова на връщане. Три дена до Москва и същата вечер продължих с влака за Пекин. Влакът беше китайски, разрешаваха да се слиза само при престой от 15-20 минути. Връщането беше много уморително. Десет дена след него получих сърдечна криза, бях в болница, но както казвам и в книгата – „футболът иска жертви”.

Владислав Кацарски: С какво парите промениха футбола (да не казвам „развалиха”)?

Румен Пайташев: Парите във футбола винаги са съществували. През 1973 г. Кройф премина от Аякс в Барселона за космическата тогава сума от 922 000 долара. За тази сума днешните звезди не биха се и снимали. През 2013 г. Гарет Бейл премина в Реал Мадрид за 100 милиона долара и Бекенбауер по този повод каза: „ Ако играч като Гарет Бейл струва 100 милиона, играч като Кройф би струвал поне 1 милиард”. Парите в последните години опорочиха играта и са некрасивата ѝ, тъмна страна. Те са огромен фактор, но не всичко.

Владислав Кацарски: Коя е първата страна, в която сте посетили футболен форум?

Румен Пайташев: Това беше бившият Съветски съюз през 1983 г. България игра със СССР олимпийска квалификация на стадион „Динамо” в Москва. Преживях комични ситуации, свързани с лоша организация. Футболистите ни дремеха във фоайето, заради неуредици с регистрацията в хотела.

Христо Петров: Всяко Ваше пътуване е свързано с различни приключения.

Румен Пайташев: Истина е. Те са допълнителен нюанс в дните ми.

Не възнамерявам да спирам да пътувам по света, за да съм близо до големите футболни събития. Това е моят живот.

Още за футбола и великите в него ще чуете във файла ТУК.

Водещи: Владислав Кацарски и Христо Петров

Написано от Anelia Velinova