Поезията най-много се родее с Любовта

Разговор за корените на изкуството, за особеностите на езика, образите и изразните средства с поета и художник Роман Кисьов. Новата книга „Насън и наяве“, кратки истории с авторски текстове и илюстрации.

СЪНИЩА

Той сънуваше, че сънува, а сънят му беше изпълнен със сънища… Приказни, щастливи сънища. Събуди се. Наоколо бе само сън – кошмарен. ( Р. Кисьов )

Завършил е Националната художествена академия в София, специалност „Живопис”, в класа на проф. Светлин Русев. Твори в две направления – поезията и изобразителното изкуство. Правил е самостоятелни изложби в София и Виена. Участвал е в общи изложби в България, Италия и САЩ. Илюстрирал е десетки книги на световни поети.
 Негови стихове са превеждани и публикувани на английски, френски, италиански, руски, румънски, нидерландски, датски, гръцки, турски, сръбски, хърватски, македонски, албански, арменски, грузински, китайски, иврит, арабски, хинди и бенгали. Участвал е в престижни международни фестивали и форуми на световната поезия. Като художник работи в областта на живописта, рисунката, илюстрацията и оформлението на книгата.

Димитър Христов: Няма да крия, че сме приятели. Помня те като момче, рисуващо много майсторски – за секунди създаваше впечатляващи шаржове и графики. 

Как се осмели да пишеш поезия, какви са темите, които те вълнуват и къде се сливат поезията и изобразителното изкуство?

Роман Кисьов: Прописах късно поезия – случи се изведнъж след творческо натрупване през годините, а имах вече и изграден критерий за поезия от общуването с баща ми и известни поети. Златко Кисьов освен мой роден баща, е и моят учител в поезията. Прописването се случи, когато бях 25-годишен и студент в Академията.

Димитър Христов: Още с първите си книги направи силно впечатление, въпреки че вече беше силно изявен и като художник. В твоя стил се съчетават два жанра – графиката и живописта. С пестеливи изразни средства в графиката можеш да бъдеш експресивен и модерен, по същия начин това определя и живописта ти. Този тип графичност, която се явява в живописната творба, акцентира по друг път посланието на художника и също е подход на автора на поезия. Поезията е по-близо до графиката от прозата.

Роман Кисьов: В нашето модерно време жанровите граници се сливат една в друга –монохромната живопис може да е по-близка до графиката без да е точно графика, минималистичното изкуство вече прелива в пърформанси, в инсталации и в комбинация между различните жанрове. Това обогатява. Преди имаше строго определени граници, които създават здрава конструкция и основи, но ограничават твореца и той не може да надгражда. Важно е да я има основата, но след нея е нужна свободата.

Димитър Христов: Може би това е причината да създадеш книгата „Насън и наяве”, в която има  различни жанрове – есета, фрагменти, стихове в проза, други различни кратки форми.  Тясъдържа 92 кратки истории в хибридния жанр поетична проза и е илюстрирана с твои рисунки, които допълват текста.

Роман Кисьов:  Всичките ми книги са с мой дизайн, илюстрации и оформление. Моята концепция е не да се показвам като живописец в книгите си, а търся рисунката да допълни идеите. 

Понякога при такива тежки времена на криза е добре човек да не се вторачва прекалено много в тежката реалност, а да е отворен за други измерения и за други светове, които са паралелни за онези, които имат сетивата за тях – духовните сетива. Творците са тези, които помагат сетивата да се отворят и изострят.

Димитър Христов: Ще прочета кратък фрагмент от книгата „Насън и наяве”. Казва се „Четиримата и морето”.

И първият каза:

–Морето ми е до колене.

Вторият каза:

– Морето ми дойде до гуша.

Третият изхлипа:

–На морето май че аз съм му дошъл до гуша.

Четвъртият мърдаше устни и от гърлото му

вместо думи излизаха говорещи риби.

Многопластовост в няколко реда, която показва търсенията в твоето творчество. Имаш преведени и издадени много книги извън България. Ти си един от ценените и търсени български автори в държави, с които сме изградили литературни приятелства. Шест твои книги с поезия са преведени и издадени в Хърватия, Рeпублика Северна Македония, Румъния, Индия, Нагорни Карабах. Стиховете ти са преведени и публикувани на 22 езика в света.

Имаш много изяви в чужбина. Завиждат ли ти?

Роман Кисьов: Вероятно, но аз не мисля за това. Когато прописах поезия и започнах да публикувам, имаше поети, които ми казаха да си „гледам рисуването”. Но колеги – художници бяха на друго мнение – „хубави стихове и остави това рисуване”. Някои се съмняваха, че баща ми пише стиховете. Това беше в началото, после приеха истината за поета – художник.

Димитър Христов: Какви бяха отношенията ти със Светлин Русев, беше ли негов любимец?

Роман Кисьов: Не бях сред любимците му, но се уважавахме. В неговия клас ме приеха с най-висок бал за всички специалности и много преподаватели знаеха името ми. Той залагаше големи надежди на мен, но след като прописах поезия, започнах по-рядко да посещавам ателието. Задачите в Академията ми бяха скучни и безинтересни. Съществуваха дни, в които само четях и пишех поезия. Той имаше по-големи очаквания и остана разочарован. При дипломирането се мобилизирах и направих много голяма, впечатляваща фигурална композиция, с която оправдах очакванията му. Уважението ни беше взаимно.

Димитър Христов: Ще те помоля да прочетеш стихотворение на твоя баща Златко Кисьов, един от обичаните български поети, допринесъл много не само за културата на Русе, където работеше и твореше, но и за цяла България.

Роман Кисьов: Ще прочета стихотворение от книгата „Отвъдно време”, на която аз съм съставител и художник. Нарекох тази книга с последни стихотворения „Отвъдно време“ не само защото усещането за време, за едно драматично и „последно“ време на поета присъства осезателно в тези стихове, но и защото – по волята на Провидението – тази книга се появява в нашия свят и линейното ни време, когато нейният автор вече е в едно друго време, отвъдното време на вечността. И днес от своето Отвъдно време поетът продължава да ни говори чрез Словото, съпротивлявайки се на забравата чрез думи, окрилени от Духа. И за да потвърди, че „Поезията не умира – тя само се ражда“.

СЛОВОТО

              „В начало бе Словото…” (Йоан, 1:1)

Всичко е вече написано.
 Не от нас, каторжниците на Словото,
 и не тук на земята,
 а в Книгата на Вселената,
 от един непостижим
 за съзнанието ни автор.
 Ние сме само четци,
 интерпретатори
 на извечните истини,
 които всеки от нас,
 пишейки,
 всъщност подбира
 и срича наум
 от една или друга страница
 на тази Вселенска Книга.

Димитър Христов: Той остави забележително творчество. Да поговорим за твоите книги с поезия и за контактите ти с поети от други държави.

Роман Кисьов: Последната ми книга излезе в Сърбия в издателство, което издава само поезия и се стопанисва от поети. Преводачът е поет и това бе първият му превод от български език.

Димитър Христов: Как живеят поетите от другите държави, с които контактуваш? Имат ли самочувствие и приходи от творческия си труд?

Роман Кисьов:  От поезия – не. Дори известни поети, големи имена, световнопризнати не могат да живеят от поезия в материалния ни свят. Съществуващата днес криза ще се отрази и на поетите в богатите държави, които мислят за творците си и им осигуряват творчески стипендии до живот.

Димитър Христов: Какво мислиш да правиш оттук нататък?

Роман Кисьов: Имам идеи, но нека се случи благословеното от Бог. 

На ръба между съня и реалността, между живота и вечността и между присъствието и отсъствието съществува човекът. Лицето му може да е на всекиго, може и да е ничие. Мъдростта на поезията на Роман Кисьов насища всяка дума със смисъл, който ни кара да надникнем във вътрешността на съзнанието си. Тогава границите се размиват, а противоположностите се оказват просто двете страни на един отворен прозорец. 

Още стихове на поета ще чуете във файла ТУК.

Водещ: Димитър Христов

Написано от Anelia Velinova