menu Начало chevron_right

поет


Любовта, без която не можем

Пламен Сивов – Една октава тишина

Anelia Velinova | 30 — 05

Той е музикант, публицист, поет и изпълнител. Проявява артистичните си способности наред със задълбочени интереси към религия, теология и философия. За любовта към хубавата музика и поезия, за смисъла да правиш изкуство разговаряме с Пламен Сивов от „Точка БГ”.  Димитър Христов: Казвам добре дошъл на Пламен Сивов и заедно с Владислав Кацарски ще проведем един разговор, свързан с българската поезия, българското песенно изкуство, творческите ти занимания като известен български бард, автор на стихове, на песни, изпълнител. Ще кажа няколко думи за твоята биография. Ще си говорим на „ти”, тъй като се познаваме отдавна по линия на поетите с китара. Пламен Сивов е роден в град Сливен. Завършил е гимназия с преподаване на чужди езици, след това Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Живял е две години в САЩ, където прави изследване в университета „Джонс Хопкинс“, Балтимор за нестопанските организации в Америка. Пише изследване за Световната банка, за българските неправителствени организации . Директор си на фондация „Покров Богородичен”. Редактор и автор в портала Православие. БГ. Член на Управителния съвет на Световната федерация на православната младеж. Автор на множество статии за българската православна църква, преводач от английски и руски, сценарист на филми. И от 2007-ма година започваш да се изявяваш като поет с китара. 2016 година издаваш първата си стихосбирка, а през 2011 година създаваш с колегите си Акустичния проект за нови градски песни „Точка БГ”. Имате пет албума и твои солови албуми, някои от които си записвал с брат ти Калин Сивов и група „Алегорист”. От тези сериозни занимания с философия, религия, неправителствени организации до музиката, която е едно артистично и доста бохемско занимание, що се отнася до поетите с китара, но не и чак толкова бохемско. Ти лично като автор и като изпълнител, както и групата „Точка БГ”, в която участваш с твоите колеги, постигнахте един доста сериозен професионализъм. Къде си учил китара? Самоук ли си, школувал ли си някъде? Пламен Сивов: Напълно самоук, както и повечето хора в този бранш. От поетите с китара почти нямаме хора с класическо музикално образование. Може […]


Любовта, без която не можем

Венко Евтимов: Книгата стана скъп продукт за читателя 

Anelia Velinova | 30 — 03

Има  поети, които цял живот пишат едно стихотворение. Венко Евтимов е автор на 10 стихосбирки. На любовта е посветена и последната му книга с избрани стихове „Молекула любов”. Разговаряме с журналиста, издателя, поета, драматурга Венко Евтимов за съдбата на българската литература днес. Как се развива тя и успява ли да се конкурира с литературите на европейските страни? Сгрешени политики и липса на дотация за българската книга. Спомени за Евтим Евтимов. Димитър Христов: Това е предаването „Любовта, без която не можем” на радио Брайл ФМ. Казвам добре дошъл на поета, журналиста, издателя, драматурга Венко Евтимов. Споменавам тези различни твои занимания и призвания през годините. Разбира се, най-известно е, че си поет, защото от ранна възраст помня, че твоите стихове направиха силно впечатление. Още с първата си книга имаше сериозен успех в българската литература. И, разбира се, журналистиката, драматургията – занимания, които бяха много добър вариант за човек, който пише, който се занимава с творческа работа, за да може и да се прехранва, и да получава някаква заплата. Връщам те в онези години, защото когато бяхме млади поети, литературният живот беше друг. Общуването беше друго. Ние се познавахме и познавахме пишещите не само от нашето поколение в цяла България. Имаше едно постоянно движение и постоянни срещи, конкурси. Самите литературни издания, в които сме работели като в. „Пулс”, други издания, където сме сътрудничели, бяха такива средища. Не ти ли липсва това нещо сега? Венко Евтимов: Мисля, че литературният живот след прелома, ако можем така да го наречем, или разлома, изключително много обедня. Защото освен „Пулс” имаше още „Средношколко знаме“, „Родна реч”, десетки издания в София, в провинциите, където младите хора можеха да намерят стихове, разкази и всяко нещо, написано от техни връстници. Съответно и те да си опитат късмета, да си опитат възможностите. Тази възможност за изява сега е отрязана. Димитър Христов: Тогава нямаше интернет, нямаше Фейсбук, социални мрежи. Венко Евтимов: Да го приемем така, но те се заместваха от нашето […]


Svetlana Ionkova bard
Любовта, без която не можем

Светлана Йонкова: Без корен всичко пресъхва

Anelia Velinova | 26 — 01

Разговаряме със Светлана Йонкова, учител, поет, бард, за това как коренът може да даде отговори на всички въпроси, които терзаят душата. Димитър Христов: Казвам добре дошла на Светлана Йонкова, поетеса, авторка на книги със стихове, на романи, на разкази. Дебютираш през 1990 година с първата си книга със стихове. Бих казал, че малко закъснял дебют. Много ли чака да излезе тази първа книга? Светлана Йонкова: Не чак толкова. Три-четири години за онова време си е приличен период. Тогава много трудно се случваше пробив. Сега ако имаш пари, си правиш „самиздат”, но няма кой да те разпространява и купува. А навремето се разпространяваше и купуваше, но нямаше кой да се съгласи да те издаде. Така че 3-4 години е относително добро време. Димитър Христов: Това означава, че не си чакала дълго своя дебют, но пък през това време си преподавала български език и литература. Светлана Йонкова: Всъщност тогава бях детска учителка. Първо завърших Учителския институт и попадайки в детската градина, много бързо разбрах, че това не е за мене. Работих добре, със сърце, но си давах сметка колко различно се чувствам в различните дейности в ежедневието. В момента, в който започваха часовете по български, изведнъж се раждах. Направи ми впечатление, че не с най-малките, а с по-големите деца ми е по-вълнуващо. Завърших българска и руска филология, после творческо писане в университета. Вече имах внуци, но изпитвах вътрешна потребност. Тази диплома никога не съм я употребила и тя не ми върши работа. Димитър Христо: Теоретична подготовка по творческо писане. Помага ли? Светлана Йонкова: Точно така. Ако го бях завършила на млади години, щеше да ми е изключително полезно. Това беше по-скоро начин да си подаря нещо на душата, нещо, което много ме вълнуваше да видя – какво се случва в „Алма Матер”, на която преди толкова години съм затворила вратата след себе си. Със или без курсове, със или без филологическо образование, със или без […]


Petyr Andasarov poet prevodatc
Приемната

Петър Андасаров: Словото днес е някак си занемарено

Anelia Velinova | 15 — 12

Петър Андасаров, български поет и журналист, е издал 36 книги и продължава да твори. Негови стихотворения са преведени на 20 езика, включително монголски, китайски, японски, арабски и дарѝ (персийски). Член е на Съюза на българските писатели (1978), на Съюза на журналистите (1969) и на Съюза на преводачите. Носител е на редица престижни награди.  Наричат го „най-добрия метафоричен поет”. Разговаряме с Петър Андасаров за поезията като изживяване, за метафората на реалността и какво вижда от „перваза син на времето“… Владислав Кацарски: До мен е Петър Андасаров. Изключително ми е драго, че си тук. Много се радвам да те приветствам в нашето ново студио и още повече, че поводът е прекрасен – твоят 85-годишен юбилей. Един голям поет на България е тук. Няма никакъв смисъл да лея дитирамби за Петър Андасаров. Само името е достатъчно. Дай боже всекиму, като кажеш името и вече да бъде марка. Но искам сега с него да се поразходим малко из годините, защото има какво да ни разкаже. Излязоха осем тома твои съчинения и една анкета с тебе.  Петър Андасаров: И Тодор Коруев. Владислав Кацарски: Тодор Коруев е майстор на тези неща. Има ли нещо, което не влезе в анкетата? Петър Андасаров: В една анкета винаги има пропуски, както се изразяваше самият Тодор, Бог да го прости. Винаги има празни места, които са просто процес на пропускване по време на воденето. Това е една дълга  анкета. В своя предговор Тодор казваше няколко много важни неща. Едно от тях беше, че всъщност анкетата е едно дълго, сложно, носещо новини, но и информация интервю. И добър автор според него, защото имаме много образци в това отношение. Навремето под ръководството на Института за български език и литература имаше един невероятен труженик на полето на българското слово – проф. Иван Сарандев. Тогава излязоха образци от този жанр, така наречените „литературни анкети”. Продължители на този жанр се оказаха двама-трима автори, не повече, но „Баш майсторът”, както се изразяваме в литературните анкети, е Тодор Коруев и аз съм щастлив, че той направи тази великолепна книга. Това е всъщност книгата на моя живот за творчеството ми.  Владислав […]


Roman Kisiov pisatel hudojnik
Любовта, без която не можем

Поезията най-много се родее с Любовта

Anelia Velinova | 8 — 07

Разговор за корените на изкуството, за особеностите на езика, образите и изразните средства с поета и художник Роман Кисьов. Новата книга „Насън и наяве“, кратки истории с авторски текстове и илюстрации. СЪНИЩА Той сънуваше, че сънува, а сънят му беше изпълнен със сънища… Приказни, щастливи сънища. Събуди се. Наоколо бе само сън – кошмарен. ( Р. Кисьов ) Завършил е Националната художествена академия в София, специалност „Живопис”, в класа на проф. Светлин Русев. Твори в две направления – поезията и изобразителното изкуство. Правил е самостоятелни изложби в София и Виена. Участвал е в общи изложби в България, Италия и САЩ. Илюстрирал е десетки книги на световни поети. Негови стихове са превеждани и публикувани на английски, френски, италиански, руски, румънски, нидерландски, датски, гръцки, турски, сръбски, хърватски, македонски, албански, арменски, грузински, китайски, иврит, арабски, хинди и бенгали. Участвал е в престижни международни фестивали и форуми на световната поезия. Като художник работи в областта на живописта, рисунката, илюстрацията и оформлението на книгата. Димитър Христов: Няма да крия, че сме приятели. Помня те като момче, рисуващо много майсторски – за секунди създаваше впечатляващи шаржове и графики.  Как се осмели да пишеш поезия, какви са темите, които те вълнуват и къде се сливат поезията и изобразителното изкуство? Роман Кисьов: Прописах късно поезия – случи се изведнъж след творческо натрупване през годините, а имах вече и изграден критерий за поезия от общуването с баща ми и известни поети. Златко Кисьов освен мой роден баща, е и моят учител в поезията. Прописването се случи, когато бях 25-годишен и студент в Академията. Димитър Христов: Още с първите си книги направи силно впечатление, въпреки че вече беше силно изявен и като художник. В твоя стил се съчетават два жанра – графиката и живописта. С пестеливи изразни средства в графиката можеш да бъдеш експресивен и модерен, по същия начин това определя и живописта ти. Този тип […]


mihail grigorov poet i pisatel
Любовта, без която не можем

Михаил Григоров – в началото и после

Anelia Velinova | 18 — 05

Михаил Григоров е инженер и вълнуващ лирик, журналист от в-к ”Българска армия”, автор на стихове, есета, пътеписи, проза и анализи.  Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Лигата на българските писатели в САЩ и по света. Тематиката и посланията на неговите стихове варират широко: през интерпретиране на традиционни философски, социално-политически и религиозни категории за живота и смъртта, бедността и богатството, грозното и красивото, до интимни фрески на страдащата поетова същност – влюбена, непримирима, ранима, тържествуваща, сливаща се с вечността. Ще чуете разговор с Михаил Григоров – поет, който със своето писмено слово поддържа живи въглените на родния език, културните традиции и богатата ни история.  Димитър Христов: Михаил Григоров е много талантлив поет. Пише ярка българска поезия, която търси родовите корени, историческите моменти, трудни за българския народ и нравствените проблеми днес, които вълнуват всеки българин. Не малко години се занимава и с журналистика. Отразява по един категоричен начин действителността не само каквато е, но и каквато бихме искали да бъде. Ще чуем негови стихове от стихосбирката „Езически празник”. Очакваме и неговите нови книги. Ти не си филолог. Как овладя българското стихосложение? Михаил Григоров: Аз съм инженер по образование. С настъпването на прехода и падането на Берлинската стена, реших да пробвам с дейности в бизнеса, но не се получи. От поет бизнесмен не става. И поезията не е бизнес. Владислав Кацарски: Имаш ли обяснение защо българският народ онемя и ослепя? Михаил Григоров: Да се запитаме първо, защо българинът престана да мисли? Защо забравихме думата „съзерцание”? Някога големи поети, учени и философи са съзерцавали вселената и са правили открития. Коперник не е летял с космически кораб, нито Галилей, за да видят, че Земята се върти и не е плоска. Те са съзерцавали, а това не е пасивна мисловна позиция. Съзерцавайки, човек наблюдава и мисли. В резултат на глобалните процеси и модерните технологии, качеството […]



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play