menu Начало chevron_right

Димитър Христов


Приемната

„Археология на любовта“ Димитър Христов

BrailleFM | 14 — 04

Софийски Литературен Салон и НЧ „Пенчо П. Славейков 1921“ представя Издателство ИЗИДА и новата книга на поета Димитър Христов.                       „…Любов загадъчна и земна,                                                   любов с космически искри,                                                       любов, която ме обзема                                                         и никога не казва: Спри!…“ („Археология на любовта“) Поздравления към поета – драматург, дипломат и журналист отправиха доц. Светлана Христова (културолог), Йордан Владев (музикант), поетите Владислав Кацарски и Елисавета Шапкарева, приятели и почитатели. Водещ: Виктория Катранова Над филма работиха: Анелия Велинова и Владислав Кацарски


Приемната

„Това, което е нататък“ (Виктория Катранова)

BrailleFM | 1 — 04

Новата книга на Виктория Катранова – Софийски литературен салон в Народно Читалище „Пенчо П. Славейков 1921“. „… Не мога грешни мрежи да плета. Не съм достатъчно добра плетачка. Над мен, макар че само прелетя, душата ми успя с пета да смачкаш…“ Слово: Димитър Христов и Михаела Малеева Водеща: Виктория Катранова Над филма работиха: Анелия Велинова и Владислав Кацарски


Приемната

Дискусионен клуб Брайл ФМ: Завистта в изкуството

BrailleFM | 25 — 02

„Няма добри, няма лоши – всички сме и добри и лоши…“ Пол Гоген Завистта, таланта и нюансите в критериите за „чисто изкуство“. Авторски прочит и поглед на класическия и авангарден стил. Съюзи, обединения и асоциации – йерархически структури и взаимоотношения. Специални гости в студиото: Меглена Божанова (художник) и Димитър Христов ( поет и писател ) Екип на Брайл ФМ: Владислав Кацарски, Анелия Велинова и Катя Андреева


Приемната

„За мъжете и живота“ (Банко Банков)

BrailleFM | 8 — 12

Виктория Катранова и Банко Банков четат откъс от книгата „Мъж от идващи дни“. „Софийски Литературен Салон“ представя новия роман на проф. Банко Банков . Гостуване в Народно Читалище “ Пенчо П. Славейков 1921″.                 Слово: Димитър Христов      Водеща: Виктория Катранова Над филма работиха: Анелия Велинова и Владислав Кацарски


Приемната

Литературни легенди

BrailleFM | 4 — 12

„Софийски Литературен Салон“ представя Роза Боянова и Вили Колева. Премиера на книгата „Литературни легегенди и съвременни прочити“ (спомени за писатели и отзиви за книги). Гостуване в Народно Читалище “ Пенчо П. Славейков 1921″. Слово: Вили Колева и Димитър Христов                           Водеща: Виктория Катранова Над филма работиха: Анелия Велинова и Владислав Кацарски


Aleksandŭr Moshev: Sŭvremennite bŭlgari sa produkt na slozhen etnogenetichen protses
Любовта, без която не можем

Александър Мошев: Съвременните българи са продукт на сложен етногенетичен процес

Anelia Velinova | 11 — 09

Кои сме, откъде сме, какви са нашите корени, какво е мястото ни в историята на Европа и на Евразия?  За какво „воюват“ изследователите, които търсят етногенезиса на българина? Гост в предаването „Любовта, без която не можем“ е Александър Мошев – автор на книгата „Bolgar: Тайните на нашия произход“ и служител на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА). Димитър Христов: Литературата винаги тръгва от историята и от етногенезиса на човека – проблеми, които са в основата на всички твои изследвания, на огромен брой публикации. За какво „воюват” изследователите, които търсят етногенезиса на българина? Александър Мошев: Благодаря за поканата и благодаря за този въпрос. Изследователите от доста дълги години се занимават с етногенезиса не само на българите, но и на останалите балкански и европейски народи. Но ако говорим конкретно за българския етногенезис, той е обект на спорове не от вчера. Става дума за една дискусия, която тече от поне век и половина, да не кажа и повече. Димитър Христов: Отпреди Паисий, от летописците на българската история. Александър Мошев: Даже в Западна Европа този въпрос е поставен преди Паисий, разбира се. Димитър Христов: Много по-рано, преди Ренесанса. Още римляните и първите цивилизации са търсели истината за себе си и за своите предци. Но започнах с този въпрос, защото той е основен в твоята работа като изследовател, като историк.  Много се радвам, че в студиото ни наш гост е Александър Мошев. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Св. Кирил и Методий”, а след това история в Нов български университет. Работил е на много интересни места – и в Националния литературен музей, и в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. В момента в Държавна агенция „Архиви”. Все по-близо до източниците, щом си вече в „Архивите”, макар че хартиените архиви са едни доста по-късни източници.   Александър Мошев: Още повече, че в нашите архиви, събраните писмени източници и документи, са от по-късни периоди обикновено, и почти нямаме такива […]


izdatelstvo PAN
Любовта, без която не можем

Любомир Русанов: Новите ни издания следват най-модерните тенденции в книгоиздаването  

Anelia Velinova | 18 — 07

Разговор с Любомир Русанов, който се занимава с книгоиздаване, както и с писане на детска и юношеска литература. Първата книга на автора, „Двойна орис“ излиза през 1987 г. Той е една от водещите личности в издателство „Пан“. Димитър Христов: С голямо удоволствие казвам добре дошъл на Любомир Русанов, с когото се познаваме от много години като хора, които се занимават и с мерена реч, с поезия. Спомням си първите твои стихове и някои от студентските ти творби, които имах щастието като редактор във вестник „Пулс” да публикувам. Те много ми харесаха, както и първата ти книга с поезия. Тя се казва „Двойна орис” и излезе през 1987 година. Не си забравил. От много години се занимаваш и с книгоиздаване, и с литература, с писане на книги за деца и юноши. Бих казал и за родители, защото всяка детски книга е и за родители. Само да кажа, че си  от водещите личности в издателство „Пан”, едно вече напълно утвърдено и известно българско издателство, което от 1990 година до днес продължава по възходящ начин, бих казал, въпреки кризите в държавата и в света. Което означава, че това издателство се радва на един добър успех, на едно добро развитие и аз мисля, че една от причините е, това, че в него работят добри писатели. Вие, като създатели на това издателство, ти – Любомир Русанов, Костадин Костадинов, Валери Манолов и Цанко Лалев, който по-късно се включи в този екип – една много сериозна група от хора. Разбира се, имате и други колеги, тъй като издателството се разрасна. Но хора, които са много вътре в литературата, хора, самите те са творци, и подхождат към книгата наистина като към произведение на изкуството, не само на литературата, но и на изобразителното изкуство, на полиграфията и т.н. Аз много исках да си говорим и за поезия, и все […]


Любовта, без която не можем

Проф. Вeра Бонева: Свободата не е дело само на революционерите

Anelia Velinova | 25 — 05

Разговор с проф. Вера Бонева, български историк, преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии, публицист, експерт по музеология и управление на висшето образование – за богатия си опит и идеите на литературните си творби. Изследователски търсения и проникновения. Димитър Христов: Особено ми е приятно да кажа добре дошла на проф. Вера Бонева – за мене един от водещите специалисти в българското музейно дело, в изследването на Българското възраждане и в други насоки. Мисля, че няма да ни стигне времето за едно цяло предаване, само да изброя книгите, които сте издали, длъжностите, които сте заемали, но все пак искам да кажа някои неща. Завършили сте във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий” история и български филология. Това много ме радва. Проф. Вера Бонева: Две равноправни специалности. Мога да преподавам и едното, и другото. Димитър Христов: Те са свързани. Всеки историк и всеки писател го знае. Всеки писател е и историк по някакъв начин, не само на съвременността, но може да бъде автор с историческа тематика, исторически романи или теми от историята. И дори за бъдещето да пише един писател, той пак по някакъв начин третира проекциите на историята и на съвременността. Проф. Вера Бонева: И колкото повече има фактология и плътно знание за миналото, дори и проекциите за бъдещето са някак си по-реалистични и по-убедителни. Димитър Христов: Точно така е. Работи ли сте в Регионалния или тогава Окръжния исторически музей в Стара Загора. Преподавали сте във Великотърновския университет. След това сте преподавали история в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Доктор по история на България, доцент по история на Българското възраждане. Последователно научно развитие, което е изключително важно за областта, в която работите. Проф. Вера Бонева: Ако мога да кажа, че всъщност в моята творческа биография просто всички стъпки са извървяни – от уредник в музея, асистент, старши асистент, главен асистент, доцент. И това в доста пространен срок и човек може да оцени всяка следваща стъпка на кариерата […]


Любовта, без която не можем

Павлина Йосева: Наранената душа никога не оздравява на 100%

Anelia Velinova | 16 — 05

Талантите на Павлина Йосева – Пинчето. „Стиховете идват с вдъхновение, но под напора на вдъхновението невинаги формата е перфектна и трябва човек да седне и да поработи здраво… Наранената душа никога не оздравява на 100%…“ (П. Йосева)  Нейната поезия е дълбоко изстрадана, автентична и многопластова.  Разговор с поетесата Павлина Йосева – Пинчето за селото, което бавно изтънява, за случващото се отвъд тишината. За творческия процес, словото и пречистващата сила на смеха. Димитър Христов: Добре дошла на Павлина Йосева – Пинче, както си известна в социалните мрежи, преди да научат всичките ти имена и преди да познават добре твоята поезия. Аз си спомням, че преди може би 20-ина или повече години, когато се появиха и нашумяха някои литературни сайтове, твоето име гръмна, защото сред множеството хора, които се опитват да пишат мерена реч, ти показа още тогава, че не си начинаеща, умееш да боравиш със словото. Правиш и класически стих, умееш да използваш хумора, сатирата, самоиронията и, разбира се, и сериозните неща, които разплакват човека понякога.  Но да кажа, че си родена в Шумен на 24 май преди немного години. Живяла си в София на улица „Кирил и Методий” и въобще всичко е свързано по някакъв начин с книжовността при теб. Започнала си да пишеш на 8 години. Поезия, разбира се. Много по-рано си се научила да пишеш. Това, което съзирам в твоите стихове, е, че присъства една носталгия по детството, едно връщане към родното, към корените, към семейството – родители, баби, дядовци. Но затова ще говорим по-късно. Завършваш Художествена гимназия в София. Имаше ли някакъв профил в тази гимназия? Павлина Йосева: Не. По-скоро се води гимназия по изящни изкуства. Димитър Христов: И по-късно режисура и операторско майсторство в Нов български университет. Все неща, за които всеки поет би се радвал да ги владее, да познава тези области, защото в поезията помагат много. Работила си в издателство, в чужбина също. Първата ти книга излиза през 2006-та година и следват няколко книги. Ти […]


Любовта, без която не можем

Анета Данчева-Манолова: Най-добрият превод е невидимият

Anelia Velinova | 20 — 04

Тя е авторка и преводачка от нидерландски език (холандски и фламандски), която има значителен принос за сближаването на българската култура с тези на Белгия и Нидерландия. Разговор с Анета Данчева-Манолова за тази малко позната северноевропейска литература. Ще разясни понятията „холандски“ и „фламандски“ език и литература и ще покаже различни книги. За своя опит и творчески решения при трудностите и предизвикателствата на превода от нидерландски език. Димитър Христов: За мен е много приятно, че съм тук заедно с Анета Данчева-Манолова, една от най-видните преводачки, и бих казал, водещата преводачка от нидерландски език, който има два варианта – холандски и фламандски, които се говорят съответно в Нидерландия и в Белгия. Тя превежда също и от английски, от руски и от френски, но като преводачка от нидерландски има огромен принос за сближаването на българската и на тези две култури на Белгия и на Нидерландия, или предишната Холандия, както я наричахме. Донесла си огромна колекция от книги. Една част от тези заглавия на тези автори, които си превеждала, е едно богатство. Само дори тази част от твоето преводаческо изкуство, е един много сериозен принос за културите на тези две държави и на тази част на Европа, която има съществен принос в европейската и в световната култура. Защо до твоята активна намеса в тази преводаческа работа от тези езици, не познавахме добре творчеството на писателите от тези две държави от тази част на Европа? Анета Данчева-Манолова: Много уместен въпрос и много труден. Отговорът е нееднозначен, но най-общо да кажа, просто нямаме историческа традиция на връзки с тези държави. С Белгия не е така всъщност, с Холандия – сега официално наричаща се Нидерландия, доколкото ми е известно, почти никога нищо не е съществувало като исторически контакти, като влияние. Да не говорим за огромната разлика в езика. Така че това беше наистина едно пионерско начало поне за мен. Други страни, да вземем дори Русия, все пак далечна […]



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play