литература Архиви

Анета Данчева-Манолова: Най-добрият превод е невидимият

Anelia Velinova | 20 — 04

Тя е авторка и преводачка от нидерландски език (холандски и фламандски), която има значителен принос за сближаването на българската култура с тези на Белгия и Нидерландия. Разговор с Анета Данчева-Манолова за тази малко позната северноевропейска литература. Ще разясни понятията „холандски“ и „фламандски“ език и литература и ще покаже различни книги. За своя опит и творчески решения при трудностите и предизвикателствата на превода от нидерландски език. Димитър Христов: За мен е много приятно, че съм тук заедно с Анета Данчева-Манолова, една от най-видните преводачки, и бих казал, водещата преводачка от нидерландски език, който има два варианта – холандски и фламандски, които се говорят съответно в Нидерландия и в Белгия. Тя превежда също и от английски, от руски и от френски, но като преводачка от нидерландски има огромен принос за сближаването на българската и на тези две култури на Белгия и на Нидерландия, или предишната Холандия, както я наричахме. Донесла си огромна колекция от книги. Една част от тези заглавия на тези автори, които си превеждала, е едно богатство. Само дори тази част от твоето преводаческо изкуство, е един много сериозен принос за културите на тези две държави и на тази част на Европа, която има съществен принос в европейската и в световната култура. Защо до твоята активна намеса в тази преводаческа работа от тези езици, не познавахме добре творчеството на писателите от тези две държави от тази част на Европа? Анета Данчева-Манолова: Много уместен въпрос и много труден. Отговорът е нееднозначен, но най-общо да кажа, просто нямаме историческа традиция на връзки с тези държави. С Белгия не е така всъщност, с Холандия – сега официално наричаща се Нидерландия, доколкото ми е известно, почти никога нищо не е съществувало като исторически контакти, като влияние. Да не говорим за огромната разлика в езика. Така че това беше наистина едно пионерско начало поне за мен. Други страни, да вземем дори Русия, все пак далечна […]

Любовта, без която не можем

Поезията най-много се родее с Любовта

Anelia Velinova | 8 — 07

Разговор за корените на изкуството, за особеностите на езика, образите и изразните средства с поета и художник Роман Кисьов. Новата книга „Насън и наяве“, кратки истории с авторски текстове и илюстрации. СЪНИЩА Той сънуваше, че сънува, а сънят му беше изпълнен със сънища… Приказни, щастливи сънища. Събуди се. Наоколо бе само сън – кошмарен. ( Р. Кисьов ) Завършил е Националната художествена академия в София, специалност „Живопис”, в класа на проф. Светлин Русев. Твори в две направления – поезията и изобразителното изкуство. Правил е самостоятелни изложби в София и Виена. Участвал е в общи изложби в България, Италия и САЩ. Илюстрирал е десетки книги на световни поети. Негови стихове са превеждани и публикувани на английски, френски, италиански, руски, румънски, нидерландски, датски, гръцки, турски, сръбски, хърватски, македонски, албански, арменски, грузински, китайски, иврит, арабски, хинди и бенгали. Участвал е в престижни международни фестивали и форуми на световната поезия. Като художник работи в областта на живописта, рисунката, илюстрацията и оформлението на книгата. Димитър Христов: Няма да крия, че сме приятели. Помня те като момче, рисуващо много майсторски – за секунди създаваше впечатляващи шаржове и графики. Как се осмели да пишеш поезия, какви са темите, които те вълнуват и къде се сливат поезията и изобразителното изкуство? Роман Кисьов: Прописах късно поезия – случи се изведнъж след творческо натрупване през годините, а имах вече и изграден критерий за поезия от общуването с баща ми и известни поети. Златко Кисьов освен мой роден баща, е и моят учител в поезията. Прописването се случи, когато бях 25-годишен и студент в Академията. Димитър Христов: Още с първите си книги направи силно впечатление, въпреки че вече беше силно изявен и като художник. В твоя стил се съчетават два жанра – графиката и живописта. С пестеливи изразни средства в графиката можеш да бъдеш експресивен и модерен, по същия начин това определя и живописта ти. Този тип […]

Под око

Кратки въпроси за някои форми на вечното изкуство

Anelia Velinova | 30 — 06

Преди десетина години говорехме с приятели за изкуство. Споделяхме пристрастията си. Меломани и книгомани сравнявахме, търсехме допирателни, разчленявахме и събирахме отново ( внимателно филтрирани ) своите вкусове. Накрая стихнахме до заключението, че латиноамериканската литература е разновидност на хардрока. Посланията им са извън традиционната рамка, емоционално-нажежени… 20-ти век е дал два големи културни феномена – латиноамериканската литература и хардрока (от края на 60-те и началото на 70-те). Не причисляваме джаза, защото той се асоциира с импровизационното начало. Какво ще се появи в бъдеще? Каква ще е посоката? Много е трудно да се прецени. Историята ни показва, че нещата възникват сякаш спонтанно и внезапно, но това съвсем не е така. Има неуловими вътрешно-духовни процеси, които зреят тайно и незабележимо, докато дадат плод. Мисловността и рефлексията на формирането ѝ имат вече друго измерение при новото поколение. То не само използва компютърни термини, но и мисли по един друг начин – с готови щампи от мащаба „копи-пейст“, „бъг“ , „delete“… Какво предизвикателство е да провокираш и надскочиш този модел? Не се знае кога, но ми се струва, че ще има конфликт и в музикалните концепции, и в енергията към ново начало. Нали търсещият определя търсеното?… Говорим за щампата и широкото ѝ приложение в настоящето. Колкото по-натрапчива е дадена щампа, толкова по-настойчиво зрее съпротивата срещу нея. Така се раждат революциите. Междувременно, през последните десетина години сме свидетели на такава промяна, която трудно може да се дефинира като “промяна в естетиката”. Зрелищата на съвременните ТВ формати и монотонният ритъм на посредствеността “облекчават” съвременния потребител и го трансформират в консуматор. Къде е тази “революция”? Малкото търсещи ли ще достигнат до този културен поврат? Все въпроси, които остават без отговор… Катя Андреева, Брайл ФМ

Приемната

Анжела Димчева на седмия рожден ден на Брайл ФМ

Anelia Velinova | 1 — 12

България: единствената страна в света с много библиотеки Анжела Димчева е поетеса, журналист, литературен критик, редактор, магистър по българска филология и английски език, доктор по наукознание. Лауреат на награди за поезия в България, Русия и Италия, а творбите ѝ са преведени и публикувани на руски, немски, английски, полски, италиански, испански, шведски, украински, сръбски, гръцки, арабски, румънски и турски език.Тя е наш гост по случай рождения ден на Радио БРАЙЛ ФМ.Анжела Димчева: Честит седми рожден ден! Да сте живи и здрави и продължавайте в същия дух да подкрепяте всички, които са съпричастни с вашите каузи.Водещ: Благодаря за тези пожелания. Работим за българската култура, напоследък и за българската политика. Но да попитам – ти повече поет ли си или критик?Анжела Димчева: Поравно, защото има периоди, в които пиша само критика, след което минавам на поетична вълна.Водещ: Разкажи ни повече за впечатленията си като председател на Българското жури за присъждане на Европейската награда за литература и като член на Международното жури в Брюксел тази година.Анжела Димчева: Преди седмица се завърнах от Брюксел. Мария Габриел, българският еврокомисар за иновациите, науката, образованието и младежта, връчваше наградите тази година. България участва през три години за тази награда на ротационен принцип заедно с още 14 държави от Европа. Идеята за връчването й възниква през 2009 година, за да може да се осъществи взаимопроникване и опознаване на европейските литератури чрез преводи на наградените автори. И това е най-големият принос за тези, които печелят наградата, защото освен паричната премия от 5 000 евро, техният роман или сборник с разкази ще бъде преведен на 33 езика в Европа, стига издатели от тези държави да проявяват интерес. Към книгата на Георги Бърдаров има интерес само от Хърватия и от Германия. Тези преводи се финансират от Европейската комисия.Георги Бърдаров участва на сцената в дебат за бъдещето на книгите, за приятелствата, за мултиетническа Европа. Мария […]

литература

Анета Данчева-Манолова: Най-добрият превод е невидимият

Поезията най-много се родее с Любовта

Кратки въпроси за някои форми на вечното изкуство

Анжела Димчева на седмия рожден ден на Брайл ФМ

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter