Днес колегите от ДАРИК направиха прекрасен жест към радио БРАЙЛ ФМ – дариха средства за три наши наема, специално заделени от ежегодния им търг. На тържественото предаване на сумата присъстваха колеги от нашата медия, а от ДАРИК бяха инициаторът Ники Кънчев и ковчежника Васко Чолаков. Благодарим от сърце за съпричастността!
Левски и пропадналата сделка с „Юнайтед груп“. Какво се случи? В седмицата, в която се завръщат Евотурнирите: какво ни очаква и в Шампионска лига на конференциите и Лига Европа… Супербол. Тенис… По телефона: Динко Гоцев Гост в студиото: Иван Боянов Водещ: Иван Иванов
Разговор със създателя и барабаниста на група „Спринт” Пейо Пеев за рока в България – начало, тенденции, клубна музика. Как се стигаше до сцена и турне извън страната по време на „Желязната завеса“. Нова продукция, участия, меломани… Владислав Кацарски: Аз съм сигурен, че ако Мик Джагър беше на моето място, някои от вас щяха да се запитат, кой е този до Пейо Пеев. Но фактът си е факт. Пейо Пеев е при нас. Здравей. Много ми е приятно, че си тук. Ще си говорим за „Спринт”, разбира се, преди всичко за „Спринт”, ще си говорим за българска рок музика, но преди това да похвалим Националния фонд култура (НФК), защото ни помогна в някаква степен и на двамата. Пейо Пеев: В някаква степен ни помогна. Владислав Кацарски: Това жури трябва да се смени, защото последната сесия не ме одобриха. Пейо Пеев: Аз даже не знам кое е журито. То е анонимно, доколкото знам. За мен не трябва да бъде анонимно жури, а да бъде обективно, за да застава зад оценките си. Владислав Кацарски: Така е. Поглеждайки доста скептично на всичко това, все пак си казвам, че Национален фонд култура свърши хубава работа. Помогна и на доста млади актьори, и на хора като нас, такива бегачи самотни, които се опитваме да правим хубави неща и да бъдем в услуга на хората. Продължаваш да работиш с нашите хора, приятели с увреден слух. Пейо Пеев: Продължаваме да работим. Продължавам с театър „Мим-Арт”, с „Жестим”. Участвам в проектите им, като се занимавам с аудио и видео реализацията на техните неща. Сега записахме по един проект на Столична община детски песни, които те преведоха на жестомимичен език за канала ютюб, който има служението и станаха доста популярни между малките. Владислав Кацарски: Отколко време работиш с хора с увреден слух? Пейо Пеев: Вече шеста година работим заедно. Аз работя не само с хора с увреден слух, работя и с хора с други увреждания, защото преподавам ударни инструменти в център „Чудеса”, […]
Разговор с Мария Черешева, един от основателите на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България и водеща на актуалното предаване „Кой говори“ по Дарик, за медийната манипулация и дезинформацията. Владислав Кацарски: С тези две хубави момичета сега ще се опитаме да си поговорим за медийната манипулация, дезинформация и конспиративните теории, дейността на Асоциацията на европейските журналисти в България, за обучението на българските журналисти и амбицията да се работи по утвърдените стандарти на европейската журналистика. До мен е Мария Черешева. Здравейте. Мария Черешева: Здравейте. Владислав Кацарски: Този глас ви е познат от Дарик радио. Мария е при нас, за да се опитаме да разплетем едно много лошо явление в нашата действителност. Повечето хора обичат да мислят, че теориите на конспирацията са ограничени до периферията на обществото, но на практика те никога не са били просто „периферни”. Хората, които измислят и разпространяват чрез манипулация и дезинформация различни теории, канализират притесненията на обществото, в което живеем. Известно е, че лъжата лети, а истината куцука след нея. Никой никога няма да сложи край на подобни теории и методи за тяхното разпространяване в обществото, но за последната година и половина Асоциацията на европейските журналисти направи много за журналистиката в България със семинарите за обучение и практическите занимания, които организира, за да може да се вгледаме внимателно в причините, поради които някои хора толкова вярват и искат да споделят чутото и видяното. И на практика конкретно ние, „Брайл ФМ”, научихме много и изключително полезни неща за това как да предаваме достоверно и обективно, за това как да проверяваме информацията за тревогите и събитията в реалния свят. Преди музикалната пауза си говорихме за ботовете, които могат да уловят даже картинка. Този разговор не е първият на тази тема, но сега говорим с човек, който би могъл да отвори вратата малко повече за дейността на Асоциацията на българските журналисти. Анелия Велинова: Така де, за да обединим българска журналистика с европейска. Мария Черешева: Българската […]
С доц. Светлана Христова, социолог, изследвател и преподавател във Факултета по изкуствата в Югозападния университет „Неофит Рилски”, поетеса, разговаряме за културологията като наука и какво се случва с българския творчески живот, за българската култура и за традициите, за връзката между изкуство и наука и как изкуството води до ново развитие в науката и дава диагноза там, където науката не успява. Димитър Христов: За мен е голямо удоволствие, че наш гост е доц. Светлана Христова. Аз съм Димитър Христов, но не сме роднини, просто съвпадение на фамилиите. Светлана Христова: Няма конфликт на интереси. Димитър Христов: В културата конфликтът на интереси също се проявява, но това не е обект на нашия разговор. Тъй като се познаваме от много години, можем да си говорим на ти. От много години работиш в Югозападния университет „Неофит Рилски”, където си доцент по социология на културата, по културна антропология. Светлана Христова: Визуална антропология също. Димитър Христов: За мен е много интересно, че в Югозападния университет се разви тази област. Мисля, че и благодарение на теб, на твоите усилия и на желанието ти да пътуваш постоянно от София до Благоевград и пълноценно да участваш там и в преподавателската, и в научната работа. Но преди това си работила в Института по култура. Светлана Христова: Той беше с двойна принадлежност – към БАН и към Министерство на културата. В този институт се бяха концентрирали хора, които впоследствие се оказаха неудобни, а много скоро след това, след 10 ноември заеха ключови позиции и дори оглавиха държавата. Ето така понякога животът поднася големи изненади. През 1995 година бях правила интервю с английския професор по културна антропология и философия Ърнест Гелнър, който е от чешки произход. Той беше един от съветниците на създателя на „Отворено общество” Джордж Сорос. В това интервю той каза: „Никой не предвиждаше тези главоломни промени, които ще настъпят през 89-та година. Никой не можеше да си представи, че Съветският съюз, от когото всички толкова трепереха, ще се окаже колос на глинени крака, че толкова бързо ще настъпят промените, […]
Гостува ни доайенът в спортната журналистика у нас Тодор Шабански, който е и член на медийната комисия на Българския oлимпийски kомитет. В студиото е и Стоян Стоянов – спортен коментатор. Ще си говорим за всичко около спорта у нас на старта на новата 2023-а. – Футболът в Европа не е спирал, а на вратата чука и завръщането на евротурнирите през следващата седмица. Но и в първенствата на континента е достатъчно интересно. Расизъм в Испания и увеличен аванс от Барса, рекорд на Хари Кейн в Англия, нова лекция от Наполи в Италия… – В тениса България се зарадва на голям успех с победа над Нова Зеландия, която ни отвори вратите към Световната група I в Купа „Дейвис“. Какво означава това за този спорт у нас и какво предстои? – Благой Иванов-Багата загуби седмата си среща в UFC, след като очевидно и кондиционно не издържа, което може да е и следствие от изкараната травма и операция. За бойни спортове ще си говорим също в предаването. – Кошмарните часове след земетресението в Турция родиха и новини в спорта, за съжаление. Драмата около търсенето на футболисти, волейболисти и борци продължава, затрупани под останки от хотели в няколко града. – Не можем да подминем темата и с Манчестър Сити – уличен в над 100 нарушения на правилата на Финансовия феърплей от английската Висша лига. Какво следва за клуба, спечелил 4 титли в последните 5 години? Водещ: Иван Иванов
Спортни анализи, пристрастия и прогнози с Деян Веселинов Футбол, баскетбол и още медийни инициативи и образователни събития в развитие… Водещ: Иван Иванов
„Библиотека България” е издателство за съвременна българска поезия и белетристика, основано от поетите Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов. Издателството организира и продуцира литературни събития. През 2019 г. учредява Националната ежегодна литературна награда „Вие пишете, ние четем”. Владислав Кацарски: Тази красива гледка е осигурена от „Библиотека България”, от Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов. Много любими наши приятели. Здравейте. Направихте 5 годинки, взехте най-хубавото име за книгоиздателство – „Библиотека България”. Издавате прекрасни книги. Да започнем обаче от това как минаха тези 5 години, от които две в пандемия, които не можаха да ви „съборят”. Ива Спиридонова: Така е. Симеон Аспарухов: Точно тези две години всъщност, в които живеехме по къщите си 100% от времето, ние тогава реализирахме най-много издания и може би защото хората си бяха по домовете, свободното време ги е накарало да преосмислят някакви свои нагласи, приоритети и те ни търсеха, намираха ни, разбира се, и така най-добрите неща, които успяхме да видим в тези две години, ги реализирахме и като книги. И действително е така. В последните две години от живота на нашето издателство книгите, които издадохме, са наистина много добри и аз съм много щастлив, че са написани от българи. Ива Спиридонова: Може би защото и самите хора имаха време да се вгледат в себе си и да погледнат света по един друг начин, и да го напишат. Владислав Кацарски: Вие избрахте един солиден кръг от много добри автори, които не са чак толкова разглезени от медийното внимание, обаче това не им пречи да са наистина много добри. Симеон Аспарухов: Така е. Прожекторите светят другаде. В това няма нищо лошо, разбира се, но тези, които са по-амбициозни и знаят, че трябва да вложат повече след написването на книгата, именно тя да стигне там, закъдето е предназначена, при хората, се стараят доста. Използват социалните мрежи, използват кръга от познати, близки и роднини, който да увеличават и да са множат хората, които знаят да разбират за съответната книга и съответния автор. Много от авторите се справят добре, […]
Разговаряме с Филип Купфер, търговски съветник към Австрийското посолство в София и ръководител на Advantage Austria в България, за култура и икономика, за социална политика, за традициите и отношенията между хората. Владислав Кацарски: Българските градинари, които напускат родните си краища, се отправят към Западна Европа. Едните отиват в Унгария, а другите – в Австрия. И там, в периода 1920-1930 година, в Австрия някои от тях намират своето препитание. Тогава в България има много дълбока криза след свалянето на земеделското правителство и мизерията прогонва тези хора по различни краища на света. Тези българи със своите познания и умения, с много любов и труд създават зеленчукови градини на наета земя, развиват стопанска дейност. Те са добре приети и признат е техният труд от австрийското общество. През 1936 година българските градинари имат 183 градини с 420 газди. Това са главни градинари. Обработваемата площ е от около 840 декара. С решение № 3309 от 21.08.1936 г. Търговската камара на Виена разрешава да се основе Дружество на българските земеделско-стопански предприятия и се одобрява предложения проектоустав. На 25 септември 36-та година в гостилницата на Йохан Винингер на улица ”Линке Уинзел” № 64 се свиква Учредителното събрание. В периода 1939-1944 г. в дружеството вече членуват 523 градини с 544 газди с обработваема площ от 3643 йоха, приблизително около 20 000 декара. Тези български производители на зеленчуци участват на виенската зеленчукова борса и се явяват като самостоятелни градинари в Австрия.Създават финансово-преводна служба, която в течение на годините се оформя като банково подразделение. Неорганизиран български градинар не е можел да превежда спестяванията си от Австрия в България. Българските градинари са споделяли с австрийците своя опит как да развиват зеленчукопроизводството. В глада и кризите през военните години и след Втората световна война българските градинари помагат за изхранване на населението и това е признато по достойнство от австрийската общественост. Сега, след повече от 90 години от тези събития, ще чуем и разберем дали е останало нещо от българските градини във Виена и как Австрия връща жеста към България. Христо Петров: И за наш гост в студиото сме поканили г-н Филип Купфер, търговски съветник към Австрийското посолство в София и ръководител на Адвантидж Австрия. Добре дошъл в нашето студио, г-н Купфер. Филип Купфер: Здравейте. Благодаря за поканата. За мен е голяма чест да мога да съм тук и аз уважавам много вашата работа. Христо Петров: С такъв прекрасен български език Вашият сътрудник Петя няма да има много работа по време на нашия […]
Fibank (Първа инвестиционна банка) е първата българска банка, която успешно внедри в част от своите банкомати гласови менюта, които да помагат на незрящите хора при изтеглянето на пари от тях. Услугата е достъпна на 60 устройства на банката, разположени на ключови локации в големите градове. Разговаряме с Петър Бонев от Fibank и с Димитър Димитров, преподавател по информационни технологии в Центъра за рехабилитация и социална интеграция „Светлина”, за говорещите банкомати и как се работи с тях, за новите технологии в полза на хората с различни увреждания. Предизвикателства и тенденции. Владислав Кацарски: Поводът, по който тези двама мъже са при мен, е много хубав. Дай боже, все по такива поводи да се събираме и да си говорим, а именно жеста на Първа инвестиционна банка или банката, която чувате по рекламите – Fibank, който направиха към слепите хора в България, да инсталират 60 банкомата с говореща програма и по този начин да направят така, че слепите хора да бъдат независими, когато искат да оперират със своите пари. При мен са Петър Бонев от Fibank и нашият стар приятел и познайник Димитър Димитров от Центъра за рехабилитация и социална интеграция в София „Светлина”. Защо поканих Димитър Димитров? Защото той е човекът, който до голяма степен би могъл да обясни като преподавател в Центъра, как работи устройството. Ние, разбира се, ще приложим и видеоматериал с негови подробни обяснения как работи това устройство, но все пак и понеже техническото лице Димитър Димитров би могъл да зададе някой по-разумен въпрос от мен, тъй като моите въпроси ще се различават от неговите. Ще говоря с Петър Бонев за слънцето, водата и неговите производни. Аз съм хуманитарни специалист, шегувам се, разбира се, но така или иначе трябва да има технически представител и от страна на слепите хора. Първият ми въпрос е към Петър Бонев – как стигнахте до идеята и до решението да откликнете на молбата на Съюза на слепите? Неслучайно Ви питам, защото може би […]
Брайл ФМ
Първи медиатор
play_circle_filled
01. Cyborgphunk
Grover Crime, J PierceR
play_circle_filled
02. Glitch city
R. Galvanize, Morris Play
play_circle_filled
03. Neuralink
Andy Mart, Terry Smith
play_circle_filled
04. Chemical happyness
Primal Beat, Kelsey Love
play_circle_filled
05. Brain control
Grover Crime
Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева
