menu Начало chevron_right

Месец: юли 2022


Световна футболна енциклопедия корица
Приемната

Животът не е само футбол, но футболът е моят живот

Anelia Velinova | 27 — 07

Разговаряме с Румен Пайташев, футболен ерудит и легенда на спортната журналистика, за две негови книги – петия том на „Световна футболна енциклопедия” и мемоарите му в „Животът не е само футбол, но футболът е моят живот”, където са събрани знаменити пътувания по всички континенти на земното кълбо.  Само човек, влюбен във великата игра, може да пътешества със седмици, често пъти на границата на разумния риск, само и само да стигне до голямо първенство. При своите пътувания той се е придвижвал със самолет, с влак, на автостоп, с мотоциклет, с тръстикова лодка по езерото Титикака, много често и пеша, жертвайки време, нерви и понякога последните си средства. Но резултатът си заслужава. Той е най-големият пътешественик в журналистическата гилдия, направил е над 200 лични интервюта с най-големите футболисти и треньори начело с Пеле и Марадона.  Владислав Кацарски: Колко държави сте посетили? Румен Пайташев: Бил съм в 111 държави и се шегувам, че съм минал половината от страните-членки на ФИФА, които са 211. Христо Петров: Пети том на емблематичната „Световна футболна енциклопедия”, която се ползва с интерес не само в професионалните футболни среди, с какво се допълва и отличава от предишния? Какво ново бе преоткрито за тези 12 години? Румен Пайташев: Периодът от 12 години е твърде голям за едно ново издание. Пети том на енциклопедията беше планирана да излезе доста по-рано, но поради независещи от мен причини, знаете каква беше пандемичната обстановка в страната, тези планове бяха осуетени. Важното е, че вече е на бял свят и всички любители на футбола ще могат да се запознаят с нея. Трябва да кажа, че енциклопедията не копира предишната и мисля, че ще представлява интерес за публиката. Смятам, че има нужда от подобна книга, защото 12 години са сериозен период от време във футбола. Държа да подчертая, че това е книга, която се пише постоянно.Данните в енциклопедията са до 31 декември 2021 година. […]


kartina na Meglena Bojanova
Под око

Маркес – усмихнатият разказвач на самотата

Anelia Velinova | 22 — 07

Като се заговори за национална принадлежност, съвременният човек си представя не само историческата фактология, а и популярните личности, които е излъчила страната – артисти, музиканти, творци… Винаги е било интригуващо (поне за мен) как някой, който не ме познава; който се храни, облича или подстригва другояче, ходи по други улици на другия край на света и изобщо е различен от мен човек, може да отвори фантазията ми, да ме прибави към своите усещания и да сподели себе си с мен. “Това е високо изкуство!”, ще каже  академично предопределен мислител! Да, но то е толкова специално направено – размесено от характери, безвремие, послания за мъдрост и чувство на пълнота, близка до щастието… То е самото щастие, изпило силата на тъга, подсладено с извлек от растенията на честта и упованието в доброто, но едновременно толкова обозримо и обикновено, като малък прозрачен аквариум… Стоя си, гледам този аквариум с очите на  доверчиво дете и се смея, и плача, и ми се иска да извадя с малките си пръстчета (които непременно ще станат непохватни октоподи в тая вълшебна стъкленица) всички причудливи образи, за да ги поставя в шепа; за да ме забележат и те. Колумбиецът Габриел Гарсия Маркес всъщност е създателят не само на магическия реализъм – той е вълшебникът, който обособи роднинството без кръвна връзка! Този феномен, произлязъл от Макондо, по неведоми пътища скрепява различни по съсловие, по предпочитания или образование, по дължина на имената или цвета на  очите и още: сомелиери, гълтачи на саби, бивши мечтатели и настоящи словоизлиятели… Всички са някакви братовчеди по съребрена или пиринчена линия! “Петлите се изхабяват от много гледане.” – казва полковникът, на когото няма кой да напише.   Говори се, че винаги докато пише, на бюрото си имал жълто лале. Любимият му цвят! И неслучайно след неговата смърт, жените от родния му град Аракатака раздавали по улиците […]


Niki Kyntcev_ vodest
Най-новото

Голямото завръщане на Ники Кънчев

Anelia Velinova | 19 — 07

Разговаряме с Ники Кънчев в Портокал на Брайл ФМ за „Голямото преследване” и голямото завръщане в NOVA, за знанието и модерните форми в ТВ формата. Ники Кънчев: Радвам се, че отново съм в прегръдките на радио БРАЙЛ ФМ. Обичам ви и връзката ми с вас е неразривна. Помня моето гостуване в офиса ви по случай рождения ден на радиото, където бях сред много хубави и приятни хора. Новото ми предаване е подходящо за слепите хора, тъй като в основата на тази игра е знанието. Бих искал да върнем ума като ценност.  „Голямото преследване“ е игра, в която да не знаеш, струва скъпо. Няма ограничения за парите, които се печелят – може да са 100 000, 2 000 000. Сделката се сключва на място пред екрана и играчите си изработват парите. Но е възможно и „преследвачът“ да ги хване и да ги изгубят. Това е ново поколение формат, който се излъчва в 19 страни. Успешно предаване, в което се дават много пари, но и се губят много пари. В него няма да бъда сам и в момента търся и каня А-отбора на знаещите в България. Това ще са хора, които ще играят срещу участниците. Аз ще съм в позицията на модератор и ще съм по-скоро от страната на играчите, а тези „преследвачи“ ще се опитат да ги хванат, да ги надиграят и да им вземат парите. Всичко това ще се случва пред очите на зрителите и ще е много интересно. В началото „играчите“ играят за себе си, след което отговарят на въпроси като отбор и в края има едно финално преследване. Владислав Кацарски: Интересува ме отговорността и подготвеността на водещия. Ники Кънчев: Моята отговорност е винаги на страната на играчите, аз съм реално застанал до хората, които се стремят да преборят системата, да преборят играта и да вземат парите.  Изгражда се супер […]


Под око

Птиците, градът и мъдростта на орлите

Anelia Velinova | 13 — 07

Kрасивите сънища на столичани понякога завършват с романтичния писък на чайки! Хубаво е, сякаш си откраднал малко морски бриз от утрото и, ако нямаш належащи проблеми, сметки за плащане или някоя друга вгорчаваща ежедневието стресова дилема, ти се иска да полежиш и да послушаш. Ех, рибарю, имаш ли още мрежи да плетеш?! И вие, русалки свидни, имате ли си някой да ви намаже гръбчето с кремче… или да ви натъкми чадърчето, та да не слънчасате? … Все алюзии, произведени от странният звук на морската емблема – чайката. Гларуси и чайки са различни наименования на една и съща птица. Просто по – младите имат кафеникава окраска. Повече от двадесет години гларусите трайно се заселиха в столицата и с това преиначиха представите ни, че са морски птици. Те са адаптивни, непретенциозни и гнездят по високите покриви на сградите, като например с лекота могат да парцелират въздуха над “Дондуков”,” Московска” или друга топ дестинация. При “Шератон” от години ползват “ол инклузив” на небесното пространство и още никой не ги причаква като фамилиарно пиколо, та да им поиска бакшиш… Чувала съм, че кацат по товарните вагони и така – с нощния влак – право в големия град. Тук те нямат реална конкуренция – на враните им трябват дървета в градските паркове и между другото стават агресивни за 2-3 седмици, докато малките им са още безпомощни. Тогава понякога възрастните екземпляри кацат по главите на минувачи, понеже се чувстват застрашени заради своите вранчета. От птичи поглед градът, светът и проблемите изглеждат незначителни. Наскоро четох една история, за която не зная дали не е просто легенда, но ми хареса. Става въпрос за орли – скални птици, но пък алегорията е поразителна. И така: когато достигнат възраст 55г.,, природата им повелява да изтръгнат с клюн наранените си стари нокти , а после сами връхлитат твърдата скала, за да разбият […]


morski brqg
Приемната

Подложиха ни крак на Слънчев бряг

Anelia Velinova | 11 — 07

За несгодите на планирана почивка за хора с увреждания в хотел с „All Inclusive“  в слънчевия „Слънчев бряг” и облачното настроение, което бързо ги споходи, разказваме с горчива усмивка. Или като известен наш политик ще призовем „за Бога, братя, не отивайте в Слънчевия бряг”, особено когато предлагат за хора с физически дефицити хотел на преференциални цени, гарнирани с много лъжи. Отпускарското настроение ще изчезне още в деня, когато сте прекрачили прага на „5-те звезди” в иначе кипрата сграда, напомняща манастир. Да, там ви чака катарзис, но и порив на бунт и липса на примирение пред лъжите, мръсотията, глада и ужасните условия за почивка. Кой е хотелът, какво се случи, къде е „уловката”, ще разберете от разговора за хоръра „Потайностите на СЕВЕРИНА”, който ви предлагаме днес.  Ето и част от мненията на участници във филма с (не)очакван край:  Владислав Кацарски: Мислех си, че на тези години, прехвърлил 50-те и вече малко след „попрището жизнено в средата”, нищо не може да ме учуди. Оказа се – така ме учуди, че пет дена не можех да се възстановя…Беше ужасно.  Сергей Голайко: Хотел и хоспис. Прилики – преди да ти вземат парите, ти показват най-изчистената и подредена стая. Убеждават те колко ще си доволен и след това се случва друго – хвърлят болните по леглата, като се подпише договор и платиш таксата. Бяхме излъгани не от организаторите Маню Алексиев и Величка Драганова, също подведени, а от управата на хотела. Пострадаха лично и те, както и ние. Видях в очите на персоналанедоволство, че сме много хора с увреждания и ще пречим на другите.Обслужваха ни с омраза. Държаха ни гладни, предлагаха малко и безвкусно приготвена храна. Отблъскваща атмосфера, липса на елементарна хигиена в хотела, в басейна, а храната – в мръсни и захабени съдове. Анелия Велинова: Ние бяхме бунтовническото ядро, което не се примири с лъжите, мръсотията, глада и наглото отношение […]


Приемната

Домът за хора с увреждания в село Петково – красив оазис 

Anelia Velinova | 8 — 07

Предлагаме ви репортаж на Христо Петров с коментар от студиото на радио Брайл ФМ за отношението и грижите към „потребителите на услуги“ в специализираните домове, и разговор с г-н Ишпеков, директор на Дома за пълнолетни лица с психични разстройства „Проф. Тодор Ташев”. Владислав Кацарски:  Христо Петров беше в село Петково, за да ни разкаже какво видя там. Христо Петров: Село Петково се намира в Средните Родопи, източно от гр. Смолян. Причината, за да отида там, е решението на радио БРАЙЛ ФМ да отразява отношението и грижите към хората с увреждания. В село Петково е разположен най-големият и най-старият Дом за хора с психични разстройства. Самият директор на дома е много интересна личност. Той е роден в това село – музикант, свири на гайда и е един от двигателите на фестивала „Рожен пее”. От дълги години е директор на социалното заведение. През 1955 година проф. Ташев – основателят на психиатричната помощ в България, създава в родното си село Петково този Дом.  Във време на върлуваща опасна пандемия за хората, пребиваващи там, са полагани изключителни грижи, за да бъдат предпазени от заразата. Повече за добрите условия, които са създадени, и как се постига високо ниво на обслужване и достоен живот за настанените в ДОМА ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА „ПРОФ. Д-Р ТОДОР ТАШЕВ”, ще чуете от разказа на директора на Дома, във файла ТУК. В студиото: Владислав Кацарски и Христо Петров


Velitcka Draganova
Равностойно партньорство

Величка Драганова: Тишината изостря зрението – тъмнината изостря слуха

Anelia Velinova | 8 — 07

„Искам с всички организации на и за хора с увреждания да си партнираме, а не да се конкурираме.” (Величка Драганова) Величка Драганова е председател на Национална асоциация на сляпо-глухите в България (НАСГБ), организация с традиции в грижата, застъпничеството, обучението и рехабилитацията на хора с двойно сензорно увреждане.  В своята работи тя винаги се ръководи от принципността, хуманността и справедливостта. Разговаряме за проблемите, които вълнуват в момента хората с увреждания, членуващи в Национална асоциация на сляпо-глухите в България, за спецификата в общуването с тези хора и за дейността и предизвикателствата, които среща организацията.  Владислав Кацарски: Как се случи така, че се озова на тази ръководна длъжност?  Величка Драганова: Първо искам да благодаря на вашия екип, че давате възможност да участвам в предаването ви, а това е особено важно за НАСГБ. Много малко хора са запознати с характеристиките и спецификите на сляпо-глухотата. Открих съществуването на тази организация в далечната 2007 година, когато бях на курс за обучение по начална компютърна грамотност в Националния център за рехабилитация на слепи. Тогава почувствах, че мога да намеря подкрепа и да общувам с хора като мен. Същата година бе учредена 26-тата структура на териториалната организация на гр. Плевен. До 2017 година бях неин председател. След завършването на висшето ми образование, по покана на г-н Димитър Парапанов – тогавашен председател на асоциацията, започнах работа като юрисконсулт. Срещнах разбиране и подкрепа, което още по-силно ме мотивира да работя в посока на защита на правата и законните интереси на хората със сляпо-глухота. Веднага след кончината на преседателя, по решение на УС, поех управлението на асоциацията. Владислав Кацарски: Късно ли ослепя и как се случи този дефицит на слепота и глухота? Величка Драганова: Родена съм глуха, със 70% загуба на слух, а ослепях на 33 години. Ползвам слухов апарат. Загубата на зрение беше тежко изпитание за мен, но моят втори живот започна от Центъра за […]


Hr. Petrov i Vladislav Kacarski_ radio brail FM
Приемната

Медийна манипулация: Мария Черешева пред Брайл ФМ

Anelia Velinova | 8 — 07

Материал на Христо Петров по повод конференция „Медийна манипулация“ в най – голямата аудитория на Тракийския университет в Стара Загора. Събитието е организирано от Асоциацията на европейските журналисти в България. Наука и журналистика заедно срещу инфодемията Христо Петров: Все още се намират структури и организации в България, които се заемат с просветителска дейност, насочена към журналистите. За мен беше събитие, от което научих много – имаше не само информационен характер, но и практическа насоченост. Конференцията се проведев най-голямата аудитория на Тракийския университет в Стара Загора и организирана от Асоциацията на европейските журналисти в България. Цялата атмосфера беше изключително академична, тъй като лектори бяха преподаватели от университета. Какво бе съдържанието на тази конференция и защо медийната манипулация е причина за организирането на този форум? Не само войната в Украйна, но и много събития по време на пандемията и особено след утихването ѝ през топлите месеци, предизвикаха необходимост да се разясни на обществеността, какви са методите и формите на съвременната медийна манипулация. Настъпи активност в медийното пространство и се оказа, че фабриката за тролове, машината за поставяне на фалшиви профили в социалните мрежи е реалност, с която живеем – октопод с метастази. Това е действителност, опасна за човека. Владислав Кацарски: Големият ужас ще настъпи, когато и националните медии започнат да излъчват лъжи. Христо Петров: Бяха посочени много примери на подведени големи медии от различни чужди източници, които цитират други информационни агенции и се получава верига от неустановени „извори”. Срещу този механизъм на фалшиви, подправени и манипулирани новиниработят екипи от специалисти за противодействие, като се проверява щателно всяка информация.Има създадени програми, с които бяхме запознати и чрез тях не е сложно по определени заглавия, дори по снимка да бъде проверена информацията и нейния генезис. Всяка медия носи своята отговорност за източниците, на които се позовава.  Националната конференция, организирана от Асоциацията на европейските журналисти в България бе обединена […]


Roman Kisiov pisatel hudojnik
Любовта, без която не можем

Поезията най-много се родее с Любовта

Anelia Velinova | 8 — 07

Разговор за корените на изкуството, за особеностите на езика, образите и изразните средства с поета и художник Роман Кисьов. Новата книга „Насън и наяве“, кратки истории с авторски текстове и илюстрации. СЪНИЩА Той сънуваше, че сънува, а сънят му беше изпълнен със сънища… Приказни, щастливи сънища. Събуди се. Наоколо бе само сън – кошмарен. ( Р. Кисьов ) Завършил е Националната художествена академия в София, специалност „Живопис”, в класа на проф. Светлин Русев. Твори в две направления – поезията и изобразителното изкуство. Правил е самостоятелни изложби в София и Виена. Участвал е в общи изложби в България, Италия и САЩ. Илюстрирал е десетки книги на световни поети. Негови стихове са превеждани и публикувани на английски, френски, италиански, руски, румънски, нидерландски, датски, гръцки, турски, сръбски, хърватски, македонски, албански, арменски, грузински, китайски, иврит, арабски, хинди и бенгали. Участвал е в престижни международни фестивали и форуми на световната поезия. Като художник работи в областта на живописта, рисунката, илюстрацията и оформлението на книгата. Димитър Христов: Няма да крия, че сме приятели. Помня те като момче, рисуващо много майсторски – за секунди създаваше впечатляващи шаржове и графики.  Как се осмели да пишеш поезия, какви са темите, които те вълнуват и къде се сливат поезията и изобразителното изкуство? Роман Кисьов: Прописах късно поезия – случи се изведнъж след творческо натрупване през годините, а имах вече и изграден критерий за поезия от общуването с баща ми и известни поети. Златко Кисьов освен мой роден баща, е и моят учител в поезията. Прописването се случи, когато бях 25-годишен и студент в Академията. Димитър Христов: Още с първите си книги направи силно впечатление, въпреки че вече беше силно изявен и като художник. В твоя стил се съчетават два жанра – графиката и живописта. С пестеливи изразни средства в графиката можеш да бъдеш експресивен и модерен, по същия начин това определя и живописта ти. Този тип […]


Kyntco Kojuharov _pisatel i prevodatc
Любовта, без която не можем

Кънчо Кожухаров – „хамалинът“ на интелектуалния труд

Anelia Velinova | 7 — 07

Кънчо Кожухаров е работил като технически ръководител, конструктор, главен енергетик, одитор на хай-тек компании, графичен дизайнер, заместник-главен редактор, рекламен директор, PR, медиен съветник на Министерския съвет. Освен това 11 години е бил журналист, преводач и писател на свободна практика. Автор е на романите „Последният лов на Кана“ и „Факторът на добротата“ и на двутомника с журналистически разследвания „Кой какъв е в българската корупция“. Има литературни награди и награди за художествени и научно-популярни преводи.  Публикувал е няколкостотин анализи, статии и есета в централния печат (“Стандарт”, Труд”, “Монитор”, “Демокрация”, “Литературен вестник”). Има над 50 интервюта и участия в “Хоризонт”, “Христо Ботев”, “Дарик радио”, “Канал 1”, Би Ти Ви, ББТ. Днес е гост на радио БРАЙЛ ФМ.  Димитър Христов: Кънчо Кожухаров е сред утвърдените български белетристи, преводачи, журналисти.   Имаш огромен обем творчество зад гърба си и продължаваш да пишеш много активно. Не си ли пречат тези литературни трудове? Кънчо Кожухаров: Освен това съм и инженер и имам доста строежи зад гърба си. Димитър Христов: Прочетох интересни интервюта, които са посветени на твоето творчество и много ми хареса споделеното от теб в едно от тях – определяш се като „хамалин на интелектуалния труд”.  Вярно ли е? Кънчо Кожухаров: Това се отнася за преводите. Преводът в българския вариант е хамалогията на интелектуалния труд, защото си обвързан със срокове, трябва да се справиш с определен обем, който често не е никак малък. Най-лошото е, че отнема времето за писане, но ти дава много познания и така нещата се компенсират. Димитър Христов: Превел си 22 книги с фантастика и 47 с проза и публицистика, предимно от английски и руски. От кои други езици имаш преводи?  Кънчо Кожухаров: От полски съм превеждал, но само отделни статии. Димитър Христов: Виждам и най-известните имена сред тези книги – Айзък Азимов, Толкин, Джордж Гибс. Превеждал си и стихотворения на Чосър, Байрон, Шекспир – класици на англоезичната литература. Преводът […]



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play