Философия и философстване
Желанието да философства е изначално вложено у човека. Присетих се за пластичната отзивчивост на ума на скандалния философ, към когото аз питая особена симпатия. Артур Шопенхауер – красив ум в неособена привлекателна визия. Той подстрекава читателите си или да се обидят, ако не им допадне неговия сарказъм и да го отрекат тотално, или да го обикнат всячески. * Човек, който пише за глупаци, винаги може да разчита на широк кръг от читатели. * У хора с ограничени възможности скромността е просто честност. У надарените обаче тя е лицемерие. *Индивидуалното е далеч по-ценно от националното. … И за жените е хубаво, защото е смело: „Жената е животно с дълга коса и къса мисъл.“. Шопенхауер изучава Ведите и Упанишадите, философията на Платон и Кант, върху които изгражда собствена философска система. Основният му труд „Светът като воля и представа“, се фокусира върху източната и западната философия. (1818г.) Философът използва аналогия между хората и таралежите, за да опише разбиранията си за състоянието на човешките взаимоотношения в обществото. Тази притча е известна като „дилемата на таралежите“. Няколко таралежа, които се събират, за да се стоплят в студа, трябва да открият оптималното разстояние помежду си, при което да не се нараняват взаимно с бодли и едновременно да усещат топлинката от другите. Таралежите са принудени да жертват топлината заради спасението от болката. От тази притча Шопенхауер прави извода, че този, който има достатъчно вътрешна топлина, може да избегне обществото и психологическата болка от социалното взаимодействие. * Често съм изненадан от способността, а от време на време и от глупостта на моето куче. Имам подобен опит с човечеството. * Състраданието е основата на морала. * Животът е постоянен процес на агония.Журналистите са като кучета, когато нищо не се движи започват да лаят. * Лекарят вижда всички слабости на човечеството; адвокатът всичкото зло, богословът цялата глупост. * Удовлетворението се състои в липсата на болка, която […]
