София

От кината  остана само споменът “Не можеш да изградиш репутация  само върху това, което ще правиш.” Хенри Форд Софиянецът винаги е обичал забавленията.  Едно от най-достъпните беше ходенето на кино. Особено през студените зимни вечери, когато се шмугвахме в уютно отоплените киносалони със скърцащи дървени седалки. Или през лятото всред прохладата на Лятно кино в Парка на Свободата или в центъра на София. Всяко кино си имаше своя, собствена  архитектура на сградата отвън и атмосфера вътре с ухание на филм. За да влезем в киното, трябваше да се преодолее търпеливо дългата опашка, а когато билетите свършваха, около входа на киното се дебнеше на «търси се» преди прожекцията….Макар и рядко, дечурлига се шмугваха гратис в салона, през изхода от който излизаха зрителите. Имаше и билети за правостоящи. Цените за деца, ученици и студенти бяха наполовина. Преди прожекцията на главния филм, задължително показваха Седмичен Кинопреглед. Това не беше преглед на филмите, а преглед на основните седмични новини в България и чужбина, в киноформат. Прегледът продължаваше около 5-10 минути, така че ако закъснееш, изпускаш само него, а не началото на филма. В Неделя сутрин имаше детски прожекции. В повечето кина пред екрана имаше и сцена,която се използваше за училищни тържества или обществени събрания, чествания. Когато бягахме от училище, ходехме на кино, а сядането на последния ред със съученичка си беше истинско преживяване. На Площад Славейков имаше два салона на Кино „Култура“. В първи салон можеше да се влезе по всяко време на прожекцията, а като свърши филма, го пускаха отново и гледаш пропуснатото. Така по цял ден имаше прожекция и по всяко време влизащи и излизащи зрители. Кино имаше във всеки квартал на София, реално на 10-15 минути от всеки дом на софиянци. Плакатите за филмите се рисуваха ръчно от трима-четирима художници. Ателиетата им бяха на тавана на кино „Севастопол“, в кино „Красно село“, […]