ЗДРАВЕЙ, ПОНЕДЕЛНИК
ЗДРАВЕЙ, ПОНЕДЕЛНИК Всичко е толкова объркано, че човек не знае от къде да започне. Само тука да беше така, с мед да го полееш! Не виждаш ли, че навсякъде е едно и също – батак и блато, трай си и не си усложнявай живота! Ако тези изрази не са ви познати, значи не сте били в България в последните седемдесет години. Как е станало, как се е случило, та от този борчески народ, от този ентусиазиран народ, дето в края на тридесетте е докарал държавата си до средноевропейска величина, не зная. Има една песничка на Тодор Колев, в която се пее: „Гледаш да не те затрият; мъртвите вода не пият“. Тези десет години, от 50-та до 60-десета (или може би двадесетте – до 70-та) ли обърнаха представите ни за достойнство и чест? Тогава пък времето от 23-та до 26-та какво е? Ще кажете три години срещу двадесет си е малко неравностойно. Знам ли, може и да е така. Лошото е, че се наслоиха викане и вятър, мрънкане и обезвереност и се получи една тричава смес. И ето го резултатът: София прилича на бунище, а в останалата част от страната като че ли няма никого. То почти е така, де. Днес за всичко са виновни гербаджийските предишни управници. Браво, така е, нали? Само че през 2009-та бяха виновни ония от тройната коалиция, а преди тях – костовите апаши, още по-преди пък – гадните комунисти. Ако сте забравили, си е ваш проблем и навярно сега ви е по-леко като има някой виновен. Само да кажа, че има-няма след две-три години или 2-3 месеца, в краен случай – четири, ще викате по сегашните със същите обидни имена. И докога така? Имам чувството, че някой много тежко ни е омагьосал като в детските приказки. И може би тук е мястото да кажа: всичко е от сиромашия. Не, […]

