есе

                             Насилие е всяко действие, което предизвиква физическо, психическо или емоционално страдание на друг човек или дори на собствената личност. По същество то е антихуманен акт, престъпление, защото нарушава достойнството и интересите на личността, скършва волята ѝ. Насилие е всяка форма на поведение, целящо да нарани или навреди на друго живо същество, което е мотивирано да избегне точно това. Често интервенцията е под формата на агресия, гняв, но атаката може да бъде физическа, вербална, активна или пасивна, както директна и индиректна. Някои считат, че нападката е механизъм за решаване на конфликти и проблеми, че то създава привилегирована позиция над някого или нещо: човек, животно, имущество, страна, дори планетата. Зигмунд Фройд предполага, че причина също може да е нуждата от престиж и че насилникът се надява по такъв начин да компенсира определено неравенство в негов ущърб: другият е по-кадърен, например, и представлява заплаха за неговата позиция в обществото. Насилието заплашва, ругае, прави обидни забележки, гълчи, упреква, унижава, подиграва се,  присмива се, дразни, разпространява злостни клюки за другия, не го признава, не го уважава. Всичко това води до дистрес, тревожност и намаляване или загуба на самочувствие у жертвата. Но знаем, че пресирането осакатява и убива и самия нападател: физически, заличава всичко ценно и създавано дълго време. Насилието поражда в отсрещната страна обезверяване, недоверие, депресия, лоша ориентация, чувства на незащитеност, безпомощност и страх. Ако не намерим подходящия начин да го спрем, то води до промяна на личността, промяна в самочувствието и пряко влияе на качеството на справяне със задачите – т.е. предизвиква криза на съществуването. Насилието еднакво пречи на двете страни да достигнат желана цел и пренебрегва нуждите и исканията им. Дори когато е отговор, то предизвиква насилие – вкарва в порочния кръг на повторенията. Човек притежава разум, и именно разумът е неговото изкушение, което го води от илюзия към илюзия: на сила, на […]