menu Начало chevron_right

Украйна


Vasko Krypkata_rok
Приемната

Васко Кръпката: Видях с очите си какво може да свърши една вандалска война

Anelia Velinova | 14 — 03

„Ходих в Буча и в едно друго село, което е до Буча, които са всъщност предградията на Киев. И там, каквото видях, ми спря дъха…” (Васко Кръпката) Извънредно интервю с Васко Кръпката: До Киев и обратно Владислав Кацарски: Васко Кръпката – до Киев и назад. Ние с тебе говорихме защо искаш да отидеш там. Сега започваме отначало. Как тръгна, какво се случи и какво видя там? А накрая ще кажеш, как се чувстваш сега?  Васко Кръпката: Първо, да кажа, че бях поканен от една европейска международна хуманитарна мисия, в която са хора, които ги пращат по такива трудни места, „горещи точки”. Предишното място, където ме поканиха да свиря, беше в Прищина, Косово преди много години. Тези хора имат български филиал, които са приятели и почитатели на моята музика, и съм им нужен да им вдигна малко духа в една такава криза, в тази трудна военна ситуация, в която живеят.  Пътувах през Полша. Има един единствен коридор, през който минават всички. Дори Байдън, дори Урсула. И аз оттам минах. През Полша, самолет до Варшава, оттам самолет до още един полски град, а след това с влак до един крайграничен полски град, Пшемишъл се казва градчето. И оттам вече 11 часа с украински влак към Киев. Още във влака ми направи впечатление, че съм обграден от прекрасни, човечни хора, украинци и в повечето случаи украинки, защото мъжете са на война. Жените пътуват.  Коя майка отишла да си види децата в Полша, друга – момиче, което пътува да учи и т.н. Организация стройна, чистота, усмихнати хора и на едни телевизори вървеше всякаква информация – за влака, с колко се движи, каква е температурата навънка. Владислав Кацарски: Това е влак, който влиза в Украйна с монитори в него? Васко Кръпката: Точно така. Има монитори във влака, на които върви информация, която видях и снимах. Информация за всякакви помощи и компенсации на хора, пострадали от войната, пострадали къщи, за строеж. Целият свят помага на […]


Yavor Dachkov
Приемната

Явор Дачков: В големите медии не можеш да изразиш гледната си точка

Anelia Velinova | 24 — 01

Разговаряме с Явор Дачков, журналист и общественик, за свободата на медиите в България. Медии, цензура и автоцензура. За политическите игри с (не)очакван край. Владислав Кацарски: От 10-ия етаж, така ще започне „Приемната” днес, малко по-силно политизирана. Разбира се, че има защо. Това, което се случва в България, това, което ще се случва тепърва в Европа и в света, няма как да не го отразим тук, ние от 10-ия етаж. Какъв е погледът оттук?  Христо Петров: От по-високо се вижда по-надалеко и в принудителната изолация и безветрието, в което е изпаднала нашата държава, сме свидетели как войната в Украйна принуди Брюксел да увеличи темпото на работа на чиновниците си. След периода на болезнените рани от Брекзит, пандемията от Ковид, в Брюксел си представяха 2022 година като година на спокойствие, на увереност, възможност за плавно усвояване на парите по програмата за възстановяване, на възраждане на икономиката към растеж, към укротяване на инфлацията и плавното начало на изпълнение на венеца на тези финансови операции, така наречената „Зелена сделка“. Но нещата не се развиха по този начин. Ние сме свидетели, през миналата година, как на 24 февруари се промениха плановете на около 50 европейски институции. Бяхме свидетели как за пръв път Брюксел заработи на малко по-високи обороти и затлачени с години проблеми, изпаднали от дневния ред на Европейския съюз, заради невъзможността или нежеланието, или неизгодата да се намери общоприемен изход, бяха игнорирани или отлагано във времето тяхното решаване. Така избутаните проблеми на енергетиката, на миграцията, за разширяването, свободното движение, еврото, качеството на демокрацията, в което влиза и свободата на медиите, неразделна част от елементите на демокрацията, всичките тези проблеми се върнаха обратно като бумеранг в Европейския съюз и започнаха да изскачат един по един в дневния ред, но този път не в спокойния дневен ред, а дневният ред, който беше заобиколен от усложнената международна обстановка, отделно с икономическите затруднения, които се стовариха върху Европа. Сега ще бъде интересно да видим по какъв начин всички тези проблеми има шанс да […]


dete bejanec nosi narytc hlqbove
Под око

Милост, а не милостиня…

Anelia Velinova | 11 — 03

или потребността да правим добро, за да помним че сме хора и християни „ Няма по-голямо щастие от това да направиш добро!„ Онзи ден, Понеделник  се натъкнах на един уличен музикант със саксофон. Беше адски студ, чух го рано сутринта, като отивах на едно събитие в Младежкия Дом. Следобяда към три часа приключи данданията, сакса продължаваше да лее приятен джаз между прехвърчащи снежинки и замръзналата улица. Леле, този зъзне като бежанец, помислих си  – беше с яке, качулка, шал и плетени ръкавици, от които се подаваха  червено –  посинели пръсти. Метнах  своята милостиня от няколко монети в полупразната калъфка,  а момчето спря за момент да  ухне и стопли пръстите си. Направих комплимент, че свири много хубаво. Разбрах, че е завършил музикално училище. Бежанец, от Украйна. От последната война. Сетих се за  мои приятели  във Варна, които бяха пътували до Румъния да посрещнат и настанят по къщите си  украинци, да осигурят  топлинка и подслон на хора,  изпаднали в  истинска, огромна беда. На моето поколение му бе писано да е свидетел на не една война  и бежанци. Случи се не само да видя, но и да общувам с прокудени от домовете си хора… В Тбилиси посрещах бежанци от Южна Осетия. Хора, които не бяха успели да погребат убитите си бащи и майки, други бяха успели да заровят мъртвите в градината си. В нещастието си имаха късмет –   спасили се от бомбите и куршумите на “освободителите“. Видях деца, които заекваха от „Град“ стрес, получен от ужаса на гърмежите от летящи ракети. Грузинските бежанци бяха прокудени от домовете си от Абхазия и Южна Осетия. Там  се настаниха други хора.  После войната в Сирия – лагерите за бежанци от най-светската арабска държава бяха изградени в съседна Турция още преди да започне войната. После лагери в съседните Йордания и Ливан. Процъфтяващи и уредени градове бяха сринати, жителите […]


Под око

Баба Марта и Бабий яр

Anelia Velinova | 4 — 03

Баба Яга, на баба ти хурката, много баби-хилаво дете, бабина ти трънкина, дрън – дрън бабина, на бабин ден, бабини гозби, трай баба за хубост, сляпа баба… Кротко си дремех, в джоба ми лежаха две мартенички, нямаше контрола, автобусът плавно се носеше от Орлов Мост по Булевард Ленин. През детството баба ми казваше Цариградско Шосе.   На Плиска в рейса връхлетя шумна група ученици – от тези, които не можеш да ги различиш каква на възраст са или в кой клас учат. Тийнейджъри с една дума, а с друга – шумни. Говореха високо с мутиралите си гласове, но пък се смееха от сърце. И цялата тази кавалкада на фона на музика, направо гърмяща от нещо си. Отначало помислих, че звуците идват от някой мобилен телефон, но двамата младежи зад мен, към които се обърнах и направих забележка, с очи посочиха застаналите в средата на автобуса  ученици. Естествено, гражданското ми възмущение се отправи към дългучите, скупчили  се в хармониката на рейса. Единият държеше малка, но мощна JBL колонка. Момчетата направо си бяха симпатяги , което ме накара да съм прилично любезен с тях. На забележката ми, че музиката адски гърми и автобусът не е мястото за такова забавление, те веднага реагираха и направо спряха звука. Аз успокоен се обърнах и тъкмо да се върна на седалката, чух как един мутирал глас от групичката декларативно заяви зад гърба ми : „По добре музика, отколкото сирени да слушаме!”.  Топла вълна направо ме обля, сигурно и ушите ми пламнаха. Не се обърнах да го погледна. Дали не бяха момчетата от Паметника на съветската армия, които бдителните за реда и духовното ни здраве милиционери брутално арестуваха заради това, че бяха посмели да напишат в нозете на съветските солдати  “ Мир в Украйна“ … Или бяха други младежи. Все едно. Важното е, че ги имаше, какво като слушат музика –  те мислят! А за моята  комсомолска непримиримост и изкуфяла досада не […]


Приемната

Грузинският урок по руски и „палавите украински ученици“ – анализ на Христо Петров

Anelia Velinova | 4 — 02

Ще отидем малко в Кавказ, за да видим какво се случва наистина с „палавите грузински ученици“… Вече трета седмица от началото на 2022 г. от българските медии ни разтърсват с информация за заплахи и апокалиптични анализи, свързани с Русия и Украйна… Ту ще има война, ту няма да има. Само съвети не са ни отправяли – какви хранителни припаси да складираме по мазетата, сигурно заради подскачащите като нестинарка цени. Ситуацията с Украйна е сериозна и то не от две седмици, а още от спретнатия „цветен преврат” в Киев, с избитите с точни снайпери мирни граждани през 2014-та и насочените към Донбас руски дула на танковете. Никой в българското медийно пространство не забеляза, че през януари 2022-ра бившият украински президент Порошенко премина през КПП на Киевското летище, завръщайки се от Полша, където беше доброволно емигрирал. Няколко месеца преди това първият демократично избран президент на Грузия, сгушен в тъмната каросерия на раздрънкана камионетка, натоварена със зеленчуци, нелегално премина границата и се завърна в родината си.  Разговаряме с журналиста Христо Петров за това, което се случва в Кавказ и Украйна.  Владислав Кацарски: Има ли нещо общо в съдбата на бившите президенти и техните държави, ухажвани, прелъстени и отхвърлени от НАТО и ЕС? Христо Петров: Наистина паралелът е много важен, защото в близката история двете държави имат общи корени в политиката и в бързо трансформиращия се свят. Те са двата края на бившото постсъветско пространство – Украйна е  на западния, Грузия е на източния му край. Ще отида по-назад във времето през 2003 – 2004 година, период, когато светът беше обхванат от т.нар. „цветни революции”. Украйна и Грузия бяха в състояние на еуфория, която изведе грузинския президент Михаил Саакашвили на гребена на политическата вълна и той отстрани дългогодишния Едуард Шеварнадзе, чиято последна длъжност беше шеф на КГБ в Русия, а след това обсеби президентския пост в страната. Михаил Саакашвили […]



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play