Васко Кръпката: Видях с очите си какво може да свърши една вандалска война
„Ходих в Буча и в едно друго село, което е до Буча, които са всъщност предградията на Киев. И там, каквото видях, ми спря дъха…” (Васко Кръпката) Извънредно интервю с Васко Кръпката: До Киев и обратно Владислав Кацарски: Васко Кръпката – до Киев и назад. Ние с тебе говорихме защо искаш да отидеш там. Сега започваме отначало. Как тръгна, какво се случи и какво видя там? А накрая ще кажеш, как се чувстваш сега? Васко Кръпката: Първо, да кажа, че бях поканен от една европейска международна хуманитарна мисия, в която са хора, които ги пращат по такива трудни места, „горещи точки”. Предишното място, където ме поканиха да свиря, беше в Прищина, Косово преди много години. Тези хора имат български филиал, които са приятели и почитатели на моята музика, и съм им нужен да им вдигна малко духа в една такава криза, в тази трудна военна ситуация, в която живеят. Пътувах през Полша. Има един единствен коридор, през който минават всички. Дори Байдън, дори Урсула. И аз оттам минах. През Полша, самолет до Варшава, оттам самолет до още един полски град, а след това с влак до един крайграничен полски град, Пшемишъл се казва градчето. И оттам вече 11 часа с украински влак към Киев. Още във влака ми направи впечатление, че съм обграден от прекрасни, човечни хора, украинци и в повечето случаи украинки, защото мъжете са на война. Жените пътуват. Коя майка отишла да си види децата в Полша, друга – момиче, което пътува да учи и т.н. Организация стройна, чистота, усмихнати хора и на едни телевизори вървеше всякаква информация – за влака, с колко се движи, каква е температурата навънка. Владислав Кацарски: Това е влак, който влиза в Украйна с монитори в него? Васко Кръпката: Точно така. Има монитори във влака, на които върви информация, която видях и снимах. Информация за всякакви помощи и компенсации на хора, пострадали от войната, пострадали къщи, за строеж. Целият свят помага на […]
