menu Начало chevron_right

есе


Под око

И С Т И Н А Т А

Anelia Velinova | 10 — 03

Висоцки – песента за Лъжата и Истината. Няма определение за Истина. В самото ѝ разбиране има доста клопки, тъй като тя е функция на самия човек, по-точно, на неговото развитие. Може би затова едно време говореха за тaka наречените голяма и малка Истини. Един Господ знае какво точно са имали предвид апологетите на комунизма. Ако се замислим, човек никога не може да изкаже цялата Истина. Споменаването на факти не представлява същинската Истина. Фактите предизвикват коментари, но това е далеч от нещата, които си съществуват и без тях. И никой няма представа за пълната картина на обективната действителност. Сигурно затова е толкова трудно да повярваш в Истината и да запазиш нужното равновесие в психически и физически планове. Щом излъже човек, той започва да се страхува, защото неминуемо става потърпевш, заради експлозията от сблъсъка на Истината със създадената от него лъжлива представа. Посветените твърдят, че народи, които много са лъгали, буквално са спрели своето еволюционно развитие и дори са изчезнали или са разпръснати по света. И така, Истината не е фактът, не е вероятността, не е предположението ти, нито интуицията само, дори не е твоето възприемане на ставащото сега, защото то е различно за всеки. По-близо сме до Истината, когато комбинираме тези разнопосочни елементи и търсим общата причина за тяхното съществуване. Но когато си една от две противоположни страни в конкретен процес – още повече ако си по-подготвената и по-информираната от отсрещната страна – тогава работата вече опира до морал. Как смятате?  Анелия Велинова www.braillefm.com


Под око

Цена на живота. Познанието – преимущество или опасност.

Anelia Velinova | 9 — 03

От древните митове и легенди, през библейски  времена или екстремни исторически събития е видно, че познанието и еволюцията е нож с две остриета… Какво имам предвид ли?  Ще споделя моите лични съображения, относно изменчивостта на човешката природа. Хората понякога не съзряваме, а откровено остаряваме и оглупяваме. Само някаква “културна опора” може да ни спаси от моралния срив, който следва да настъпи, вследствие на отслабената ни жизнеспособност – телом и духом… Един от основополагащите постулати на даоизма сочи: “Знаещият не е ерудит. Ерудитът не е знаещ.”… Тънка е границата между противоположностите и е велико майсторството да се живее по начин, който да не фиксира крайности, а да съчетава и адаптира интелигентни обобщения и реакции, които да изключват агресията като най – лесния подход за защита на вътрешната позиция у човек. Как мислите, защо различните религии имат като инструментариум цял арсенал от ритуали и практики, които могат да бъдат: мантри, заклинания, жертвопринoшения, молитва, отшелничество и още сакрални прояви?! Човекът винаги е осъзнавал (или поне e подозирал) своя първичен емоционален капан, който го обрича на самоунищожение. “Грехът пише истории, добротата мълчи.” казва Гьоте. Докато човек е концентриран  в своите мантрични или молитвени занимания, той “изключва” егоцентризма, житейските си пристрастия, като че да се “очисти” за пред своето божество, понеже само тогава единичните  му желания могат да добият смисъл на глобални каузи. Чистото сърце и ум е като новорождение – всичко може да отпочне отначало, да се отворят нови възможности и решения, понеже Бог предузнава и откликва, разделя, но и обединява. Ерата на християнството очертава индивидуалния път на всеки грешник, изкачващ стълбицата от добродетели, както пространно описва Св. Йоан Лествичник , за да достигне венеца на добродетелта – смирението. Постижимо ли е то изцяло и в пълнота?! Едва ли, според мен, но като за начало, осъзнаването на първородния грях и изкуплението, което всеки християнин […]


Под око

ДОСТОЙНСТВО  и  УНИЖЕНИЕ 

Anelia Velinova | 4 — 03

   Свързани са полярностите – Достойнство и Унижение. Достойнството касае вътрешното ни самосъзнание за качествата, които са ценни за нас и за другите, това самоуважение, което не е плод на егоизъм. Достойни са онези хора, които с яркото си поведение, с краткия си ход могат да променят правилата в „играта на сила“, които чрез прилагането на своите качества защитават ценността и свободата на всяко човешко същество. Достойни са и хората, които „понасят“ всичко, което не могат да променят без хленч, просене, гънене, отмъстителност и други тъмни реакции. Това е резултатът от личното усилие да осмислиш ставащото, независимо от загубите и ползите,  и да не навредиш никому. На противоположната страна стои Унижението, което е социална емоция, защото е на показ, пред всички. То е такова смачкване и изопачаване на ядрото на човека, в което той загубва центъра си, изпитва огорчение и се смирява, подчинява и притихва. Поради страх става раболепен от насрещното насилие: физическо, психическо, емоционално и мисловно. Унижението на единия се крепи на неправомерното желание за властване на другия, това е метод за изтезание. Унижението предизвиква отмъщение, гняв, срам, дразнене. Но най-съществено е, че при тази емоция всеки губи част от социалния си статус, има преразход на психическа енергия и ефектите от Унижението траят много-много дълго време. Човек, дори когато е унижаван от недостойни, може да бъде достоен за възхищение, подражание, приемане, обичане, подкрепа. Но човекът, който унижава другия, не може да бъде достоен. Примирен може да си останал без надежда и без преминаването през унижението пред всички. Това е да си в мир със себе си, честен към вътрешното. Невъзможността те прави снизeн; в смирението се съдържа филоcофия. Анелия Велинова Брайл ФМ


grafit_muzika_komunikaciq
Под око

Анатомия на общуването във Вавилонските знаци

Anelia Velinova | 2 — 03

“…Като всички хора от Библиотеката на младини пътешествувах; странствувах по следите на една книга, може би каталога на каталозите; сега, когато очите ми едва разчитат това, което пиша, аз се готвя да срещна смъртта на няколко левги от галерията, където съм се родил…” из “Вавилонската библиотека”, Хорхе Луис Борхес Посягам към есето на Борхес отново, след няколко години, с усещането да открия тази малка словесна формула – моя унесен лабиринт, за да ме укрепи, но и за да го споделя с вас. Безкрайността, отразена в двойните огледала и полираните повърхности на лавиците – този хаос, от който възниква подредбата… са спиралите на съзнанието в търсене на ключа. Ключа на общуването. Само Вселенският разум е наясно накъде и защо водят тия безконечни стъпала и извити стълби, по които тичайки се разминаваме, а понякога унили приковаваме поглед в търсене на надеждата за взаимност и разбиране. Там, сред лавиците на неизброими книги, в някоя симетрична галерия, непременно съществува и моята книга на истина, която ще дари просветление на духа ми, ала пространствата са непредсказуеми и мълчаливият библиотекар е останал безпаметен в тъмната стаичка за отходно място. Комуникацията изисква думи и изразяване, а ставаме все по – вглъбени в своята несигурност, че ще открием оригинала, а не някое подвеждащо копие на истината. Борхес пише и за онези тълкуватели, търсещи Оправданието сред същината на Библиотеката. Дали то би послужило като демагогия днес, когато каламбурите на нашия технически век добиват нелицеприятния  вид на мултикултурен разпад?! Хомо сапиенс се превръща в модел – винтидж. Някакъв приспособен и хладнокръвен алтруист маца по таваните на същата тази Библиотека лозунги за демокрация, които трудно разчитаме долу в низините. Вратовете ни са заети да следят новите директиви, провиснали като дамоклев меч над архаичния индивидиум. Авторът на есето е предусетил онази йерархична подредба: в по – ниските етажи книгите са разбираеми, ала […]


Под око

 За думите 

Anelia Velinova | 22 — 02

 Няма безсловесни същества, но всяко говори по различен начин. Говорим, за да се разберем. Някой ще каже „Празна работа са думите”, но те предизвикват всички спорове и неприятности в света. При хората Думите  имат скрит смисъл, но представляват сила само когато са лично преживени. От подбора и от трептенията вътре в думата зависи вътрешното им съдържание. Понякога думите не изразяват точно нашите идеи и не съответстват на мислите ни. Случва се и когато за да заблудим другите, говорим  обратното. А доста често празнословим, без да си даваме сметка, че думите вече са постъпка и ще носим техните последствия. Защото при многото говорене грехът е неизбежен. Защото сме изпитвали силата на лошата дума и раните от нея. Знаем и силата на добрата дума и завихрянията след нея. Закон е, че докато не изкажеш мисълта си, не си отговорен. И гледай да оставиш добра дума в наследство! От начина ни на говорене зависи собственото ни щастие и нещастие. Затова трябва да сме внимателни с мислите, чувствата и думите. Те съдържат в себе си взривни елементи (Дънов), както в химията, притежават магична и динамична сила. Човек няма право да говори каквото и да е, защото самото изказване на думите вече създава и оставя нещо след себе си. Всяко произнесено слово съществува в Пространството. Не словоблудставай, ако можеш, за да се издигнеш до равнището на земния Рай. Дон Мигел Луис предава толтекската мъдрост така: Бъди безгрешен в словото си! Не се самоохулвай, нe сплетничи зa другите. Без злоба, завист, подигравка. Насочи силата на словото си за Истината и Любовта. И още нещичко от посветените: когато лошите и грешните хора възприемат Словото на праведните и го приложат, тогава светът ще се оправи. Анелия Велинова www.braillefm.com


Под око

Какво се крие зад възклицанието „Идеал Петров“?

Anelia Velinova | 9 — 02

“Съдбата води желаещия, а нежелаещия – влачи.” Сенека – Как си? – Как да съм? Идеал Петров! С тази “визитна картичка” денят става ведър, слънчев и с настроение. Но зад нарицателното име стои реалната личност на варненския театрал от миналото столетие Идеал Петров! За съгражданите си той е бил актьорът, kогото  срещали на улицата, на раздумка или пък аплодирали при поредната му роля в Театъра. За по – младите, които не са го познавали лично, но са чували за емблематичното му присъствие на сцената, той се  превръща в образец  за нещо много добре направено, много хубаво, също както е играел на сцената… Постепенно,  за  най – новото поколение, името му е придобило нюанс на израз за  лесно и добре свършена работа. Роден на 18 май 1899г. във Варна, Идеал Петров дебютира едва 20 годишен, първоначално в миманса на гостуващия Народен театър, в пиесата “Сафо” и е приет като стажант в местната “Оперетно – драматична дружба”. (Към този момент в града все още не е съществувала професионална театрална трупа, както и подходяща сграда за представления.). Достига  високо ниво на актьорско майсторство – удостоен е със званията “заслужил артист” през 1949г. и “народен артист”(1969г.). Това е поколението на Станиславски, на Сава Огнянов и Стоян Бъчваров, които той е възприемал за свои учители в някаква степен. Съпругата на Идеал – Роска Петрова също е актриса, с която споделят сцената на живота и сцената на театъра близо 50 год… “Играл съм така, както съм чувствал, че трябва да играя. От никого не съм се влиял на сцената, работих и вървях по свой път. По него създадох своето скромно дело, без да проявявам самолюбие и високомерност, и искам да вярвам, че съм нещо на този свят, макар то да не е трайно както другите творчества.“ Идеал Петров Oт дете е “луда глава” и изключителен плувец – […]


Под око

        Страхът 

Anelia Velinova | 8 — 02

       Има един анекдот: Един пътник срещнал Чумата, която отивала в Багдат. Тя му казала, че ще отнеме 1000 живота. Когато се връщала, пътникът я попитал, колко хора са умрели. Тя му отговорила – 9000. Пътникът се възмутил от явната й лъжа и я попитал, защо го прави. Тогава Чумата му казала, че тя наистина е взела живота само на 1000 души, останалите 8000 умрели сами от страх.  Страхът произтича от инстинкта да не загубиш нещо ценно за тебе. Страхът често говори за много преживени несполуки, за слабост, за разрив с Любовта. Той е като умствен микроб, който поражда съмнение, подозрение, паника, омраза, дори агресия, но много често парира действията на страхливеца. Тоталният страх у човека означава, че той нищо не разбира. Ако се страхуваш от Смъртта, тя идва. Ако се боиш от бедност и безпаричие – това те спохожда. Тогава не е ли по-добре да мислим само каквото обичаме и желаем? Страхът е само едно чувство и би било хубаво, ако го възприемаме като предупреждение, като питане към самия себе си дали сме свършили всичко по най-добрия начин (разбрали наученото – приложили го – постъпили добре). Някога Страхът се е считал за началото на Мъдростта. Но днес е нужна Разумност. Мъдрост без Разум не е възможна. Разумността държи сметка за всички неща изобщо, докато Страхът касае само тебе в дадения случай. Но той е заразителен, може да обхване и тебе тълпата, като прорасте до Паника. Защото той е някаква защита, свързана със самооцеляване. Да отдалечиш Страха означава да се освободиш от материалното и да се свържеш със своята духовна същност. Тя е мъдрата ни половинка. Но кой днес цени Мъдростта? Какво днес се счита за Мъдрост: парите, властта, агресията, безчувствеността? И се питам: дали нравственият или физическият насилник, безскрупулният крадец, убиецът, изнудвачът, мъчителят – все в тази „гама“ персонажи на деня – се […]


Под око

“Непрекъснато правя неща, които не мога да върша…” Пикасо

Anelia Velinova | 2 — 02

Геният излиза извън рамките на рутината и тривиалното разбиране за нещата в света. Той е генератор на нови светоусещания, вектор и енергия на магнетични мироздания, които стимулират любопитството, задават неконвенционални параметри на въображението и отгатват онази “духовна храна”, която ще възбуди апетита на поколения ценители. В този аспект геният преодолява статичната нагласа на мнозинството, възприело парадигмите: “това е хубаво, защото е правилно”, “това е грозно, защото не бива да се прави така”… Напротив, геният, вдъхновен и осенен от самия себе си, няма потребност за оценка и одобрение ( поне в този смисъл, който е необходим на средностатистическия професионалист). Може да се онагледи с високоскоростно возило, което е в процес на усъвършенстване и поради това няма “бутон за спирачки”… Но пък има елегантен кормчия, пилот или навигатор  – думата е без значение, защото поразителният ефект от  мащабите на произведението ще възвести нови посоки  на духовни преживявания. Примери за първоначално отхвърляне, за неразбиране от масовата публика или високопоставената критика могат да се посочат във всички изкуства. Сещам се за едно революционно произведение на Игор Стравински – балетът “Пролетно тайнство” и по – точно премиерата му, осъществена в тандем с  Николай Рьорих, съавтор на либретото и автор на сценографията и костюмите. Хореограф е Вацлав  Нижински. Мястото – театър “Шанз – Елизе” (Париж) на 29 май 1913г. Публиката е шокирана, дори се стига до безредици в залата, а оценката на критиката е нееднозначна.  Така наречената “реабилитация” на произведението е бавна и свързана с нови хореографски интерпретации и чак след 100г.( вече  единодушно ) се оценява от специалисти като новаторска и революционна за времето си творба, в съзвучие с авангардните  за епохата  течения в изкуството. Най-значимият за последните 100 години, най-скъпият, както и  най-краденият художник Пабло Пикасо – създателят на кубизма (заедно с Жорж Брак), преминал през множество експериментални етапи, включително сюрреализма, изрича знаменитата фраза: […]



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play