menu Начало chevron_right

Русия


Za filma na jurnalista Nikolaj Krystev
Приемната

Журналистът Николай Кръстев: Предстоят бури на Балканите

Anelia Velinova | 28 — 03

Кой е Зоран Джинджич? Кой го уби и защо? Какво се случва на Балканите? На тези и други въпроси отговаря журналистът Николай Кръстев. Разговор за новия му филм на тази тема. Владислав Кацарски: В началото на днешната ни среща няма как да не споменем за етническото прочистване чрез геноцида над българското население в онази част на някогашна България, което много, много не се обсъжда. За стотиците хиляди напуснали Лозенград, Гюмюрджина, Дедеагач, Едрене и Еникьой,  Кукуш, Скопие или Солун, зад които остават масови гробове и изпепелени къщи. Разумът отстъпил място на ужаса в онези мрачни години. Докато има памет, никой не умира. България е пострадала от изгубването на огромна част от териториите си – Източна и Западна Тракия, Македония, Северна Добруджа и Западните покрайнини. Стотици хиляди са били принудени да напуснат домовете си и да потърсят убежище в освободените български територии. Раната остава отворена за няколко поколения не само в България, но и на Балканите. И така до днес. Какво се случва в най-близките западни съседи на България? За Сърбия и Македония в официалните медии се споменава, само когато има нещо скандално, или политически пикантно за огладнелите политици от двете страни на границата ни. При нас „На 10-ия етаж” сме поканили най-добрия анализатор на Западните Балкани. Това е човекът, който не само следи и анализира случващото се на запад от България, а и личността, която е отворила не една врата в дома, буквално, на почти всички от играчите на разклатената политическа сцена в нашия неспокоен регион. Добре дошъл на г-н Николай Кръстев. Николай Кръстев: Здравейте. Много благодаря. За втори път съм тук, но във вашия нов дом влизам сега за първи път и искам да ви пожелая още повече успехи, и да стигате до повече и по-голяма аудитория. Владислав Кацарски: Дай боже! Но да не забравяме, че всичко зависи от нас. Направихте един много добър филм за Зоран Джинджич. Първо, да кажем кой е Зоран Джинджич? Ако искате да започнем оттам и след това, разбира се, ще […]


Под око

РАЗКРАЧЕНИЯ СТОЕЖ И НЕГОВИТЕ КОРЕНИ

Anelia Velinova | 21 — 02

Така, както е тръгнало, в скоро време някои традиционни изрази може да изчезнат. И е нормално: животът се променя – изразите също. Ето какво имам предвид. Да те прекарам в ниска поза, да се хванеш за палците. С наличието на не знам си колко пола „да те прекарат в ниска поза“ вече не е страшно, даже напротив. „Да се хванеш за палците“ след време ще е упражнение, носещо неизмеримо удоволствие – не че и сега не е за определени категории. Но тогава ще си стане символ и нещата ще си дойдат на място. Виж да заемеш разкрачен стоеж е друго. То освен че носи значението на горните две, значи и „колебание, нерешителност“ и  още няколко неща, изключващи категоричността. Когато това го видиш в отделен човек, то някак е логично. Ами има си такива хора, такъв им е характера. Те или стават жертва на кой де-що мине, или са удобните подчинени, но не от онези, мекотелите. Опитният началник знае кой бутон да им натисне, та хем да им удовлетвори съмненията, хем да си постигне своето. В най-добрия случай тези хора си намират един човек, той ги води, мисли почти вместо тях и решава също вместо тях. Те само от време на време питат кое и защо, за да са спокойни. Но когато това се случва с политиците на една държава, нещата стоят доста по- сериозно. От онези дни чувам няколко авторитетни хора от екрана да говорят за нерешителността на нашите управници. Разбира се това са хора с кариера, политици, и не им върви да кажат, че в определени случаи нашите политици са в разкрачен стоеж. Но това не е политически коментар, а журналистически и аз мога да употребя този израз. Казвам го за онези, дето възкликнаха по повод минали ми коментар, че си бил откровено политически, па и що не съм си гледал […]


Приемната

Грузинският урок по руски и „палавите украински ученици“ – анализ на Христо Петров

Anelia Velinova | 4 — 02

Ще отидем малко в Кавказ, за да видим какво се случва наистина с „палавите грузински ученици“… Вече трета седмица от началото на 2022 г. от българските медии ни разтърсват с информация за заплахи и апокалиптични анализи, свързани с Русия и Украйна… Ту ще има война, ту няма да има. Само съвети не са ни отправяли – какви хранителни припаси да складираме по мазетата, сигурно заради подскачащите като нестинарка цени. Ситуацията с Украйна е сериозна и то не от две седмици, а още от спретнатия „цветен преврат” в Киев, с избитите с точни снайпери мирни граждани през 2014-та и насочените към Донбас руски дула на танковете. Никой в българското медийно пространство не забеляза, че през януари 2022-ра бившият украински президент Порошенко премина през КПП на Киевското летище, завръщайки се от Полша, където беше доброволно емигрирал. Няколко месеца преди това първият демократично избран президент на Грузия, сгушен в тъмната каросерия на раздрънкана камионетка, натоварена със зеленчуци, нелегално премина границата и се завърна в родината си.  Разговаряме с журналиста Христо Петров за това, което се случва в Кавказ и Украйна.  Владислав Кацарски: Има ли нещо общо в съдбата на бившите президенти и техните държави, ухажвани, прелъстени и отхвърлени от НАТО и ЕС? Христо Петров: Наистина паралелът е много важен, защото в близката история двете държави имат общи корени в политиката и в бързо трансформиращия се свят. Те са двата края на бившото постсъветско пространство – Украйна е  на западния, Грузия е на източния му край. Ще отида по-назад във времето през 2003 – 2004 година, период, когато светът беше обхванат от т.нар. „цветни революции”. Украйна и Грузия бяха в състояние на еуфория, която изведе грузинския президент Михаил Саакашвили на гребена на политическата вълна и той отстрани дългогодишния Едуард Шеварнадзе, чиято последна длъжност беше шеф на КГБ в Русия, а след това обсеби президентския пост в страната. Михаил Саакашвили […]



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play