корени

Така, както е тръгнало, в скоро време някои традиционни изрази може да изчезнат. И е нормално: животът се променя – изразите също. Ето какво имам предвид. Да те прекарам в ниска поза, да се хванеш за палците. С наличието на не знам си колко пола „да те прекарат в ниска поза“ вече не е страшно, даже напротив. „Да се хванеш за палците“ след време ще е упражнение, носещо неизмеримо удоволствие – не че и сега не е за определени категории. Но тогава ще си стане символ и нещата ще си дойдат на място. Виж да заемеш разкрачен стоеж е друго. То освен че носи значението на горните две, значи и „колебание, нерешителност“ и  още няколко неща, изключващи категоричността. Когато това го видиш в отделен човек, то някак е логично. Ами има си такива хора, такъв им е характера. Те или стават жертва на кой де-що мине, или са удобните подчинени, но не от онези, мекотелите. Опитният началник знае кой бутон да им натисне, та хем да им удовлетвори съмненията, хем да си постигне своето. В най-добрия случай тези хора си намират един човек, той ги води, мисли почти вместо тях и решава също вместо тях. Те само от време на време питат кое и защо, за да са спокойни. Но когато това се случва с политиците на една държава, нещата стоят доста по- сериозно. От онези дни чувам няколко авторитетни хора от екрана да говорят за нерешителността на нашите управници. Разбира се това са хора с кариера, политици, и не им върви да кажат, че в определени случаи нашите политици са в разкрачен стоеж. Но това не е политически коментар, а журналистически и аз мога да употребя този израз. Казвам го за онези, дето възкликнаха по повод минали ми коментар, че си бил откровено политически, па и що не съм си гледал […]