Най-новото

„Да бъдем смирени, но не и примирени!” В навечерието на 2022 година сме и е време за равносметки, защото изминаващата 2021-ва ни предложи десетки сюжети, които заслужават своя анализ.Чуйте размислите на журналиста Христо Петров за отиващата си година, с какви чувства и мисли се разделяме с нея, за предколедните и следпразничните тежнения на българите, за лицемерието на държавата към хората в неравностойно положение.Водещ: Тази година беше трудна и сериозна за нашата държава и за радиото ни. Случиха ни се много красиви, но и много лоши неща. Средно положение в тази година нямаше. Хубаво е, че успяхме да се съхраним и ето ни – пред светлия празник Коледа, в очакване на Новата година, за да обобщим случилото се, като се върнем назад в миналото, но и да преминем с усмивка към идващата 2022 година.Христо Петров: След разговора, който ще проведем, ще получим пречистване от проблемите, които ни срещнаха през изминалата година и трябва да си дадем равносметка, защото случилото се през нея е еманация на всички неща, на които бяхме подложени през последните повече от 30 години. Беше една от най-интересните години на прехода – противоречива и изпълнена с нов оптимизъм. Искам да си припомним как през тези светли коледни празници по времето на социализма родителите ни ходеха тайно на църква. Партията и нейните „партийци” създаваха правилата на играта във всички сфери на живота, като посегнаха грубо и на духовността. Бяхме свидетели как подмяната на 10 ноември постави точно тези партийци в позиция да определят кой е демократ и кой е комунист.За европейското мислене критерии са моралните норми и твоето участие за благото на обществото, а не твоето партийно участие, което беше трансформирано в икономически диктат у нас. Няма приватизатор, който да не е свързан с партията. Както беше анатемосвана религията и изучаването ѝ в началното училище, в момента е анатема […]

Тя е светла, усмихната и елегантна. Журналист и писател. Кандидат за вицепрезидент на Лозан Панов в отминалите избори.Днес продължава да пише за списания, когато и за каквото й е приятно. Автор е на книгите „Близки срещи със смесени чувства“, „Балканска рапсодия“ и „Записки от Шато Лакрот“.Извън професията тя е обичана от французин. Изглежда спокойна, в хармония със себе си, загледана към бъдещето.А за всичко останало около Мария Касимова-Моасе, за смисъла на малките неща, които я вълнуват, ще разберете от интервюто, което тя даде за Радио БРАЙЛ ФМ.Водещ: Последният събеседник за тази година е нашият приятел Мария Касимова-Моасе. Много ни е приятно, че е с нас. Започни годината с хубав човек, завърши я с хубав човек! Искам да разкажеш какво играеш в Сатиричния театър, какво представлява „малката форма”, която представяш на публиката?Мария Касимова-Моасе: Представлението, което играя в Сатиричния театър, ми е страшно любимо, защото то се роди от едната любов, без дори да има някакъв план за неговото създаване. Когато представях книгите си в страната пред аудитория, а и в чужбина, и идваше времето за въпроси от хората, които са дошли да те слушат, и няма въпроси, настава едно мълчание и тогава, за да им е интересно, започвах да разказвам разни истории, които знам от баща ми, от майка ми, истории на нашето семейство, театрални истории. В Берлин бях с Цветана Манева, тя четеше част от романа „Балканска рапсодия” и даже в един момент двете заедно четохме и си партнирахме, много се „заиграхме”. После тя ми каза, че съм готова за сцена. Това ме насърчи и така започнах да разказвам тези истории. Сложих снимки – червената нишка, по които върви разказът, но всъщност няма сценарий, който да съм научила. Просто разказвам историите по тази червена нишка и снимките, но много често се сещам за нещо актуално, което включвам в хода на […]