Детството
Анелия Велинова, радио журналист Най-деликатното време, тази първа част от живота, която кодира бъдещото ни развитие. Какво ли не преминава през него: страхове и кошмари, желание за взаимност и приемане, иска ни се да ни харесат; винаги да се чувстваме специални и защитени; там са скътани първите ни желания и мечти; въображението ни работи на бързи обороти; играта е в основата на всичко, което гребем като знание с пълни шепи от любимите за нас хора: от какво се чувстваме щастливи, кое е възможно, кога да говорим или да мълчим, какво е добро или зло. В детството са посяти всички наченки на талантите ни, които ние или някой друг трябва да открие и развие; там разбираме що е приятелство и предателство, защо се смеем или плачем. Дали обичаме животните и растенията, имаме ли подкрепата на близките ни, защо и от какво ни боли тялото или душата. Детството трябва да бъде строго охранявана зона от големите, защото малките са беззащитни и слаби. Но от сблъсъците откриваме нашата сила, кога можем да се поглезим, докъде ни е позволено и какво, натрупваме комплекси или се научаваме да се борим със зъби и нокти. На практика разбираме опозицията мое-твое-наше-ваше, що е родно и свято, на какво да държим, кои са приоритетите ни и какво е ценното и цененото в живота. Разделяме света на възрастните от света на детските реалности и купуваме или подаряваме с детски пари и с детски чувства. Затова детството е специално. Безоблачно или не, натоварено с проблеми, самотно, без надзор, под ботуш – важно е КАК излизаме от него, какво запазваме, доразвиваме, заличаваме – КАКВО и ЗАЩО. И дали запазваме детската непосредственост, изненада, откривателството, вярата в добротата на Дядо Коледа, чистотата си и усещането за необятната перспектива за бъдеще на нашите мечти.
