Anelia Velinova, автор в BrailleFM - Страница 27 от 52

Под око

„Лили Марлен“ – от двете страни на фронта

Anelia Velinova | 30 — 03

„В синия безкрай из тихата земя, твоите целувки събуждат ме в съня, и щом мъгли се спуснат пак, ще се възправя в нощний мрак, до теб Лили Марлин. “ ( Финал на българския вариант, изпят от Ива Ваня. ) „Политиката можеш да я обсебиш и национализираш, но песните не знаят граници“, пише Джон Стайнбек в един от репортажите си като военен кореспондент в Европа. Песните през военно време не е задължително да са свързани с войната. Например в най-прочутата австралийска песен от Втората световна война – „Валс с Матилда“ става дума за крадене на овце. Пропагандната машина в Германия, начело с Йозеф Гьобелс – министър на пропагандата и просвещението, работи с пълна сила. Цензурират се пресата, радиото, киното. Главната задача е да се повдигне бойния дух на немската нация. Радиостанциите предлагат репертоар от тържествено – бравурна музика, която не бива да допуска и най-беглото съмнение в победата на Третия Райх. Но главният хит остава песента “Лили Марлен” в изпълнение на Лале Андерсен. Популярността ѝ добива нечувани размери. По своя характер, песента напълно противоречи на всички принципи на пропагандата на Гьобелс. Тя е сантиментална, меланхолична, с тъжен финал. В песента се пее за влюбен войник, с лоши предчувствия, който е принуден да се раздели с любимата си. На финала той умира. Самият Гьобелс ненавижда песента – назовава я паническа, депресивна, евтина… Опитва се на 3 пъти да я забрани, но в крайна сметка и трите забрани са снети. Защо ли?! Певицата Лале Андерсен по това време е на върха на славата си – сам Хитлер я приема, организирани са безбройни концерти с нейно участие, а самата тя е обявена за национално богатство. Нейната “Лили Марлен” от 1939г. до 41г. надхвърля военния конфликт и се превръща в любим хит за войниците и от двата враждуващи лагера. Тази двоичност сякаш е заложена изначално […]

Под око

Доверчивостта

Anelia Velinova | 29 — 03

Доверяването едновременно е процес и състояние (умствено и емоционално), което по същество представлява склонност на човека да бъде наивен и да има с нищо неоправдани положителни очаквания от другия, без да има основания от предишен опит в контакта си с него. По този начин поведението на първия не е логично. Синонимите на доверчивостта отделят различни личностни характеристики: например лековерност, простодушие, неопитност, добродушност, наивност, но най-близо, според мен, са определенията лекомисленост и самозаблуда. И ще кажа ЗАЩО. Защото първият човек изгражда илюзорна връзка и насочва необоснованите си надежди към другия обект, след което настава разминаване между неговата представа и действителността. Първият човек, добрякът, по презумпция изпитва светли мисли и чувства. НО, но… Той не взема предпазни мерки по отношение действията на другия в контакта им. Това автоматично означава още, че първият, фантазьорът, никога не би постъпил некоректно спрямо партньора си, тъй като това не е вградено в ценностната му система. Всеки прави онова, което знае и което може да свърши: между другото – само него може да предаде на отсрещния. Няма хитрост, няма спекулация, а една опасна откритост. Другият отсреща усеща наивността и в негова воля е как ще постъпи в дадената ситуация – твърде възможно е всеки път различно. От корена на думата разбираме, че доверчивостта се гради върху вяра, опира се на вярата в човека въобще или в някакви негови качества, но те са валидни единствено за първия човек. Всъщност, в доверчивостта има предоверяване, свръхдоза вяра, без покритие. Нещата не си съответстват, нарушена е мярата. Добра воля другият смята, че всичко му е позволено. Пътят е открит за всевъзможните реакции на срещуположния – от изповедник до манипулатор. Безграничното доверие винаги води до разочарование. По-страшно е, когато нещата се обвиват в лъжа, а последствията се превръщат в страх, поради който вече няма никакво доверие към никого и към нищо. Първият човек губи почва под краката си и […]

Приемната

Юлиан Пашалиев: Как се живее в провинцията

Anelia Velinova | 25 — 03

Разказ на човека, създал нещо ценно за другите. Един от активните функционери на Кооперация на слепите… Водещ: Владислав Кацарски

Под око

Радиограмофонът

Anelia Velinova | 25 — 03

“ Стара песен на нов глас.“ ( народна поговорка ) Имаме едно старо радио – с грамофон. В дървен обков, лакирано, а отпред високоговорителите са покрити с плат, отстрани: два по-малки. Почти е стерео. Майка ми получила погрешка две заплати наведнъж и купила това радио веднага. После изплащала парите цяла година. Произведено е в Съветския Съюз, марка „Рига“, от Латвия. Същата Република, която беше една от първите, успели да се измъкнат от братската „Съветска прегръдка“. Помня как от този радиоапарат съобщиха за полета на Гагарин през 1961 година, после слушахме плочи на 78 оборота – Чайковски. Те и него забраниха не тогава, а сега. Тогава забраняваха какво ли не! Рок музика, дълги коси,широки панталони, къси поли, банани… Не, бананите бяха разрешени. Просто ги нямаше, по-късно ни ги докараха! Като ученик, всеки четвъртък закъснявах за първия час – от 12.30 по Би Би Си вървеше Топ 10 и нямаше как да се изпусне. Антената от нашия балкон до съседния блок приемаше почти чисто «Индъсъммър тайм»… Радиото си работи отлично до днеска, а на грамофона завъртаме по някоя стара плоча. Помня, че през 1999 година бомбардираха Белград, изсипаха 40 00 бомби. Над 3 000 крилати ракети се стоватиха върху главите на белградчани… 22 000 тона боеприпаси се взривяваха повече от два месеца. В кооперацията живееше мой приятел – Брацо. Баща му беше дипломат в Посолството. Голяма мъка и плач беше, като разбраха за близките си, загинали в Белград. После Брацо и семейството му тихо си заминаха за избонбената столица и разпадналата им се родина. Операцията на НАТО и САЩ е била хуманитарна мисия – така казваха по радиото. Оказа се, че сегашният президент на САЩ, който нашият министър – председател вчера синовно потупваше по рамото, е бил Политикът, дал заповед за атаката срещу Белград. Конгресменът тогава, Джо Байдън и на млади години […]

Приемната

С балон до стратосферата. Ерата на Цепелините – атракция на ръба на живота.

Anelia Velinova | 23 — 03

Летящи балони, цепелини и дирижабли. През 1999г. двама пътешественици – авантюристи обикалят Земята с балон. Полетът им трае 478 – часа. За близо двадесет дни швейцарецът Бертран Пикар ( роден в Лозана през 58-ма г. ) и британецът Брайън Джоунс изминават 45 755 км. Излитат на 1. 03 от Швейцария и кацат в Египет. Бертран е имал честта да отпразнува рождения си ден в началото на пътешествието (1.03 ), а 6 дни преди рождения ден на британеца те са кацнали в крайната точка – Египет. После – награди, фанфари, като е редно, но така или иначе заветната им мечта да бъдат първи в този въздушен маратон се сбъдва. Ще кажете – колко вълнуващо? – не зная, понеже това си е балон, а не уютната зала – първа класа на удобен самолет. Някой беше казал, че мечтите трябва или да са на ръба на лудостта, или да са неосъществими. Иначе се превръщат в обикновен план за бъдещето… Сега, обаче, ще си говорим повече за миналото или как се стига до стратосферата, повян от щурма на въздушен балон. За Икар сме чували всички. Самозабравил се, той полита прекалено високо и крилата му се слепват и стопяват от слънцето. Баща му неслучайно го предупредил , излитайки първи от остров Крит и Лабиринта, но Икар се увлякъл в полета и заплатил с живота си това безразсъдство… Балони хвърковати – да се върнем на тях… За разлика от първите въздушни балони, създадени от братята Монголфие, където горещият въздух се набавял чрез изгаряне на влажна слама, парчета плат, а според някои източници и дори късове развалено месо, по – съвременните начини са къде – къде по ефективни. Използват се газове като водород, генераторен газ, светлинен газ, амоняк или нагрят въздух, за което се използват горелки. Между другото, околосветските пътешественици, с които започнахме днес, са били оборудвани […]

Любовта, без която не можем

Веселка Колева – „Вечери на Кръста“

Anelia Velinova | 23 — 03

„Вечери на Кръста“, 315 издание на литературния салон. В НЧ „Пенчо Славейков 1921“ – поетесата от Свищов, Веселка Колева с премиера на най – новата си книга „Сбъдване“. Благовеста Касабова представи поетесата пред публика и почитатели стихосбирката и авторката. Снимачен екип: Анелия Велинова и Владислав Кацарски

Под око

Митове, измислици и чудеса с копия и рози

Anelia Velinova | 23 — 03

Koe e по – силно у човека: необходимостта от чудеса или онзи тайнствен остров, в който да се скрие от страховете си, от своята несъвършеност и дори от склонността да се подчинява на авторитети? Предлагам ви една малка студия, която всеки читател би могъл да употреби и като лична лаборатория за експерименти, догадки, съмнения или тържество на фантазията си. Още най – примитивните общества (племената) създавали своите тотеми или божества и заради тях изграждали, с усърдието на работлив мравуняк, жертвени светилища, гробници, изображения и статуетки. Създавали обредни танци, възвеличавали ги в пещерни рисунки, вграждали ги в съдовете, в облеклата си… Изобщо целият фолклор, в крайна сметка, се подчинявал на правилата, които наставлявало конкретното свещено животно или божество. Разбира се, трябвало да се овласти някой мистификатор – жрец, който да постига диалогична форма и да превежда всяка прищявка на боговете на разбираем език. После пък людете, от своя страна, следвало да “ограмотят” отрочетата си и така възникнали приказките и легендите. Както е известно, в по – късните времена вече се намирали хора – книги, които можели да разкажат в общи линии историята на възникване на света (според вече създадената за конкретното общество легенда ), да опишат великите битки или подвизи на легендарните герои, т.е. оповестявали в устен вид митологемите. Измислиците вече са форма, която в по – възвишен смисъл може да конкретизира фантазията. Ето тук е разликата, при която от това да “мотивираш страховете си”, т.е. да се скриеш зад глобалната воля на божеството, вече се прибягва към някоя по – сочна алегория, за да се надгради сивото ежедневие. Вече се търси и онази свобода, която те вдъхновява да се шегуваш, да се самозалъгваш, ако така ти се иска, за да можеш да съхраниш идеалите си за по – дълго време, въпреки че понякога осъзнаваш, че сам си си мистификатор, но и […]

Приемната

Най – дългата дъга

Anelia Velinova | 22 — 03

В деня на регистрираната най – продължителна дъга. Палитра от събития, свързани с датата 14 март: – В България е обнародван Закон за задължителното носене на дрехи и обувки – местно производство – от държавните чиновници (1897); – Наградите „Грами“ (1958); – Шест часова дъга над град Шефилд (1994); – Алберт Айнщайн (1879); – На „немска вълна“ с Ива Ваня (българската звезда от немското нямо кино)… Водещи: Владислав Кацарски и Катя Андреева

Приемната

Д-р Фани Цуракова за психиатрията – мит и реалност

Anelia Velinova | 22 — 03

Болестта е плачът на душата. Всеки симптом и всяка болест са своеобразно послание. Душата ни дава знак, който трябва да разгадаем. Разговаряме с д-р Фани Цуракова, психиатър, автор на проза и драматургия, издадени и представяни в България и чужбина,за някои страдания и болести в сферата на психиатрията, митовете около нея, за маниите, шизофренията, паник атаките и за разликата между психиатър, психолог и психоаналитик. Д-р Цуракова: Психиатрията, макар отделена като специалност в края на ХIX век, е нещо, което се знае още от древните гърци, и основните постулати на Хипократ са актуални и днес. Психиатрията е част от биологичния свят. Психологията също е стара наука. Хората са наблюдавали поведението на другите, своето поведение и са си вадили изводи за психологичните характеристики. В болниците започнахме по-често да използваме клинични психолози, като спомагателно средство за нашата дейност. Психиатърът е лекар, той се занимава с болести. Това, с което клиничните психолози са ни полезни, е да дадат по-точна характеристика на структурата на самия човек, на начина, по който реагира, на фамилните взаимоотношения. В психиатрията, както във всяка друга област на медицината, има значение генът, семейството и начинът, по който човек живее и е живял. Има значение и околната среда. Психиатрията е дисциплина в медицината, която по нищо не се различава от останалите. Владислав Кацарски: Каква е разликата между клиничен и обикновен психолог? Д-р Цуракова: Клиничният психолог работи в болница под ръководството на лекаря. Те се обучават в болници под наблюдението на психиатър. Обучени са по-детайлно да познават биологичната характеристика на болестта и чисто психологичните фактори. Обичайните психолози работят в предприятия, фирми, банки, има фамилни терапевти сред тях. Анелия Велинова: Вашата специалност занимава ли се с генетично предпоставени заболявания? Д-р Цуракова: Няма раздел в медицината, в която генетиката да е изключена. Това, което постигна тя през последните 10 години, особено с разгадаването на човешкия геном, предопредели по- тясното […]

Под око

Режисирана спонтанност или добре премерен скок

Anelia Velinova | 22 — 03

Днешната тема е доста трудна, защото всеки му намира колая и съответните оправдания за постъпките си, иначе казно – мотивите. И тък като времето ни е объркано и мътно, обосновките са същите. Има предлагане и търсене на идеи, на пари, на морал, на ценности: естествено спрямо деня и оцеляването. Непостоянството ни е постоянно! Но както се знае – зависи кой от коя страна на барикадата е и колко хода напред може да вижда. Животът е шахмат, но дали можем да играем играта – е друг въпрос. Житейският принцип „стани да седна“ е масово разпространен. „Римско право“, какво да се прави – нищо ново под слънцето! Т.е. не сме мръднали и крачка напред. Трудно се управлява народ като нашия: всеки е вещ по всичко и, щом не е по неговата, значи е калпаво. За лична изгода се влиза в съюз и с дявола – само и само да сме от страната на печелившите и силните на деня. А спрямо чужденците – о, дайте ги насам – какво ласкателство, какво захласване, какво кланяне! Но към своите трябва да сме строги – да си знаят мястото. Днес интересът зачерква човещината почти на всяка крачка, без да се съобразява с привързаностите на хората към семейство, род и родина. И това е световна тенденция, наложена с военен ДЕМОКРАТИЧЕН ботуш. Защо да изоставаме? Какъв е “promise-ът, че да има компромис? Ясно е, че без пагубен компромис не може – това е устойчиво закрепеното в политиката и в бедните съзнанийца! Защо се трупа такава меродавност ли? Защото парата при пара отива, интересът при интереса… А във вакуума обикновените пладнешки разбойници кръстосват шпаги с неясни интелектуални, морални, жалки, слагачески разбирания, с които се обработват хорицата, оставени в информационен глад. И кой се докопва до мекото на баницата? Ми който може – с раболепничество, подмазване, с лакти, ритници, лупинги […]

Nelli

„Лили Марлен“ – от двете страни на фронта

Доверчивостта

Юлиан Пашалиев: Как се живее в провинцията

Радиограмофонът

С балон до стратосферата. Ерата на Цепелините – атракция на ръба на живота.

Веселка Колева – „Вечери на Кръста“

Митове, измислици и чудеса с копия и рози

Най – дългата дъга

Д-р Фани Цуракова за психиатрията – мит и реалност

Режисирана спонтанност или добре премерен скок

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter