За кого гласувам
Здравейте, уважаеми дами от Комисията на нашата секция, събрана в махленското ни училище
Първо да ви споделя, че документите и изборните протоколи бяха приети без никакви забележки в НДК. Дори един от Квесторите възкликна : Еййй, една секция да се появи с изрядна документация!“. С Анжела бяхме около 400-те по ред към 3 часа преди зазоряване. За награда, освен безплатното кафе, по един сандвич и кроасан с кола, Общината не ни беше осигурила транспорт да се приберем. За утеха не бяхме сами, имаше хора които се щураха отпред между десетки микробуси с табели само за Младост и Красно село. Преференциален и перфектен транспорт. Анжела си тръгна пеша. Поръчах си такси. Беше много чисто и уютно, със спретнат чичка. Даде ми и квитанция. После се обадих на диспечерката да се похваля.
Но най-важното за деня беше не че свършихме огромната работа, а това че я направихме страхотно и перфектно, както вече казах. Бяхме се събрали абсолютно непознати, според списъка на Общината – полуграмотни и предопределени да се избием, заради различните си политически пристрастия. Или в по-добрия случай да се ругаем, обиждаме и доказваме кой е по-голям идиот или гад. Е, последното не беше посочено в този списък, по презумция само.
Та се запознахме в изборното утро.
Какво утро само – в шест и половина Янка с болния си крак приклякаше и се протягаше да събира орехи пред къщата си, откъдето я взех. Преди няколко дена й свалили гипса и сега се учеше да ходи. Тя не ме остави, докато не напълни торбичка и ми заръча да изсуша орехите като се прибера, да не станат зян. После на изпроводяк, като приключихме избора, отново ми напомни.
Още от тъмна доба ми тръгна на късмет. За пръв път се изтипосвам като председател. Никога не съм бил такъв – нито на Корпорация, нито на Кооперация. Бюлетини бях хващал само по избори. Оказа се, че Янка е стара кримка по избори и тънкостите на протоколите им. После го доказа, а преди това домашното й кафе ни отвори очите за през целия ден.
Пред училището вече ни чакаше Галя – висока, много елегантна и официална, излъчваше увереност и респект. Не беше без покритие – юристка, която с лекота ни ориентира и най-вече коригира в изборната материя. А заедно с Краси и Янка като ловки часовникари сглобиха безупречно сложния механизъм на хартиените части от избирателния ни Сейко. Галя беше и стожер да се спазват правилата на играта с машините при гласуване. Да, игра, защото добрите сърца на това женско царство бяха изцяло отворени за дечица, придружаващи родителите си или обратното – родители с деца. Така за първи път някой надникна в света на Демокрацията в шарената училищна стая. Галя беше съпричастна с възрастни и млади, които се плашеха или бореха с изобретението за гласуване, както и с непослушния чип на картата.
После дойде и Краси. Добрата й усмивка и изключителната дикция не прикриха учителката в нея. Участвала не в една дузина избори – и то като Председател на комисии. Почувствах се неудобно с моя никакъв опит, но беше за малко. Уверението, че няма нищо страшно и че Краси е насреща, подейства добре. И тя по-късно много убедително и тихо показа, че е така. Чак като приключихме с документите и ни отключиха да излезем, разбрах, че е оставила бебенце вкъщи. Галя не успя да дойде до НДК – откара Янка до къщата й, а после се извини, че трябва най-накрая да мине през аптека и да се прибере – оставила сина си болен от сутринта.
Александра направо връхлетя в стаята и нейното „Добро утро“ ме усъмни, че е още снощна. Усмивката и очите й обаче бяха свежи и будни. Не съм бил прав – тя си е такава ведра и с прекрасен дух. През целия ден като привличаше най-вече младите и симпатични избиратели към нейната купчина с изборни списъци. Ако се бяха разсеяли случайно, им помахваше с ръка, че тя е техният човек, особено ако името им започваше с буквата М. Бяха си разделили списъка, та буквата М се делеше между двете маси. Според Александра и нейното изключително симпатично чувство за хумор, тя работи с клиенти, приятелката й – с пациенти. Гаджето на Алекс е ватман и работи с пътници. Последното за пътника ми го каза по повод моя реплика за един изключително неприятен бизнесмен, който преди е бил политик, а през цялото време си е оставал мошеник. Колата му с охраната беше блокирала улицата пред училището. Политик-Бизнесмен-Мошеника явно бързаше да гласува, за да не стане някаква промяна на положението и да го вкарат в затвора.
Най-накрая се появи и Анжела, запъхтяна, от другия край на София. Казвам така, защото пропуснах да отбележа, че до този момент отборът от комисиЯнери бяхме с липсващ секретар и един още човек. Той, вторият, може и да е бил някакъв дух, защото така и не го видяхме. Но секретарят се оказа много важен човек, считайки го за двама души. Сериозно: пуснаха ни в НДК с чувала документи, Председател и Секретар Плюс. На Анжела преди дни така й било потръгнало – от няколко места не могли да се разберат как да я поделят като важна изборна клечка. Тя наистина е слабичка и нежна, но чак пък клечка. Може, но е жилава и цветна. В началото ми заприлича на педант счетоводител – с линийката, пълзяща под имената в списъка. Оказа се, че има опит още от бурните избори през 90-те. И е преживяла какви ли не изборни случки.
Както разбрахте – с Анжела (която е двама души) и с най-отговорния чувал на деня ни закараха в НДК. Нощта беше от дългите и чакащи. Имаше време да разбера, че не знам нищо за Световното по футбол в Доха, и че е тя е фен на Изтока – от Близкия до Далечния. Заедно с културата, изкуството (там, където го има) и всичките им странности на араби и азиатци. Така времето премина бързо и забавно. Беше си зарязала разкъртения апартамент барабар с майстора.
Та всичко това го разказвам в опит да споделя, че изборният ден ме събра с тези не само полезни, но интересни дами. И много повече – почти осемнайсет часа без прекъсване работихме заедно. Само Александра изчезваше за кратко да пафне по някоя цигарка на двора. Целия ден и половината нощ те работеха много точно и направо всеотдайно. Тези български жени създадоха една необикновена атмосфера от доброта, твърдост, смирение и всеотдайност. Не знам още какви добродетели да изброя. Работата не беше нещо много сложна, но се общуваше с хора. Точно така, тези жени общуваха с избирателите, някои от които им бяха съседи, други приятели, а трети напълно непознати. Общуваха не натрапчиво, деликатно и полезно за хората и мисията, за която бяха дошли. Имаше някои трудни, други критични моменти предопределяха дори конфликт. Намираха, прокарваха най-добрия изход с най-подходящия тон, за да не засегнат никого, но да се спази Законът и правилата.
Вече втори ден си мисля за нелеките часове - преминаха стотици хора - различни, още по-различни и особени: все дошли по свое желание да гласуват и все с надежда за нещо по-добро, макар и малко вероятно да се случи. Тези хора срещнаха пет жени, които излъчваха и проявяваха топла човечност и съпричастие, вдъхваха незнайно как някакъв оптимизъм с поведението си, че това може и да стане. Или че това, което искат, съществува и е почти до тях.
През целия ден бях свидетел как лицата на повечето от хората, които излизаха от класната стая, ставаха една идея по-ведри, а някои и усмихнати. Вероятно точно тези хора осъзнаваха, че изборът им няма как да е най-точният, или че кандидатът им едва ли ще победи. Но определено бяха водени от дълга да гласуват, като част от своята държава. И че това е важно както за тях, така и за държавата ни. Затова може би висях на входа уж да ги ориентирам по адресите от списъка на стената. Всъщност ги наблюдавах как се променят и в лице и като осанка. Едва ли този ефект беше от общуването им с машините за гласуване или с мазните от принтера разписки, които пъхаха в картонената кутия.
Беше много интересно за мен – тогава, и важно – сега.
Ако мога да гласувам по моя си начин за Парламент, за съседи, за приятели и за хора, с които да живея, с двете си ръце бих пуснал всичките бюлетини на България за тези пет жени, за тези стотици хора, които видях, които за миг бяха събрали образите, поведението, морала, духа на света… който толкова много ми липсва днеска.
Коментари
Към момента тази публикация няма коментари.