Вот

Здравейте, уважаеми дами от Комисията на нашата секция, събрана в  махленското ни училище Първо да ви споделя, че документите и изборните протоколи бяха приети без никакви забележки в НДК. Дори един от Квесторите възкликна : Еййй, една секция да се появи с изрядна документация!“. С Анжела бяхме  около 400-те по ред към 3 часа преди зазоряване. За награда, освен безплатното кафе, по един сандвич и кроасан с кола, Общината не  ни беше осигурила транспорт да се приберем. За утеха не бяхме сами, имаше хора които се щураха отпред между десетки микробуси  с табели само за Младост и Красно село. Преференциален и перфектен транспорт. Анжела си тръгна пеша. Поръчах си такси. Беше много чисто и уютно, със спретнат чичка. Даде ми и квитанция. После се обадих на диспечерката да се похваля. Но най-важното  за деня беше не че свършихме огромната работа, а това че я направихме страхотно и перфектно, както вече казах.  Бяхме се събрали абсолютно непознати, според списъка на  Общината –  полуграмотни и предопределени да  се избием, заради различните си политически пристрастия. Или в по-добрия случай да се ругаем, обиждаме и доказваме кой е по-голям идиот или гад. Е, последното не беше посочено в този списък, по презумция само.  Та се запознахме в изборното утро.   Какво утро само – в шест и половина Янка с болния си крак приклякаше и се протягаше да събира орехи пред къщата си, откъдето я взех. Преди няколко дена й свалили гипса и сега се учеше да ходи.  Тя не ме остави, докато не напълни торбичка и ми заръча да изсуша орехите като се прибера, да не станат зян. После на изпроводяк, като приключихме избора, отново ми напомни. Още от тъмна доба ми тръгна на късмет. За пръв път се изтипосвам  като председател. Никога не съм бил такъв – нито на Корпорация, нито на […]