януари 2023 - BrailleFM

Поетът-бард Иван Ненков: Музиката и песните вършат своята мисия само когато са изпълнени на сцена с живот

Anelia Velinova | 30 — 01

За музиката и поезията, за изборите, които ни правят такива, каквито сме, разговаряме с един от авторите на текстове на популярни изпълнители в България – Иван Ненков. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на поета с китара Иван Ненков. Поет, сатирик, журналист, музикант, учител, автор на песни на група „Щурците”, на „Тоника”, „Клуб НЛО”, Тони Димитрова, „Фанданго”, дует „Домино”, Ваня Костова, Веселин Маринов, Пламен Ставрев и други. Нека чуем една песен от новия албум „Завръщане в Итака”. Иван Ненков: И нов, и единствен. Димитър Христов: Предстои среща с широката публика и почитателите на този жанр. Хубава поезия и хубава музика в изпълнение на Иван Ненков и Живка Ненкова. Иван Ненков: Благодарение на Национален фонд „Култура” и специалната програма „Музикални инициативи”, в която успяхме да се включим. Димитър Христов: Коя песен ще чуем? Иван Ненков: Ще чуем „Подарявам ти този кестен”, една песен, която има доста интересна история, защото аз много отдавна обичах това стихотворение на Първан Стефанов, а чрез мен го заобича и съпругата ми Живка. Тя написа музиката. Бяхме с Първан заедно в Съюза на писателите в „Монпарнас” и аз му разказвах за тази песен. Много искаше да я чуе, но си отиде от този свят и преди известно време влязох във връзка с неговите дъщери. Едната от тях живее в Берлин и получих благословията ѝ. И стана една красива, прекрасна песен. Димитър Христов: Диска, който сте записали с Живка Ненкова, носи името на една от първите ти песни. Автор си на немалко книги с поезия, сатира. Мисля, че твоите почитатели, хората, които познават твоето творчество, знаят, че си разностранен талант. Както ние се шегуваме, бардовете казват: „Носиш много дини под една мишница.” Иван Ненков: Разхвърлян талант. Димитър Христов: Как се справяш? Иван Ненков: На мен ми е лесно, защото това ме спасява. Когато усетя, че пресъхвам в една област, преминавам в друга, а пък сюжети много, особено за сатира в това време наше и нишата е голяма. Просто няма издания, които […]

Приемната

Изборите – безпрецедентна ситуация за България в следосвобожденската ни история

Anelia Velinova | 27 — 01

Накъде сочат посоките в политиката по света и у нас, къде е изходът от кризата. Война и избори. Разговор с политолога и политическия коментатор Димитър Ганев. Владислав Кацарски: Казано честно чакаме Димитър Ганев три години и половина да дойде при нас. Човек трябва да е упорит, а ние сме прословути със своята упоритост и най-вече със своето търпение. Така достигнахме до това хубаво студио, което имаме, така и Димитър Ганев вече е на тази прекрасна маса. Димитър Ганев: Аз благодаря за поканата. Един път само сме се чували, не можех тогава да дойда, но няма да пропусна втория път и както се казва: „Добре заварил!” Владислав Кацарски: В къщи си си тук, арена от 10-ия етаж, откъдето се вижда всичко. Затова сега предлагам да погледнем от 10-ия етаж какво бихме могли да видим в Турция, в САЩ. Разбира се, ние ще говорим за България, защото отгласът на тези неща, които ще стават там, няма как да не да не оттекнат и тук, още повече, че пък и днес имаме ново разместване на пластовете и БСП държи папката. Така че и за това ще си поговорим малко. Христо Петров: Динамиката, която се развива в Европа, засяга и президентските избори в Чехия, настоящите в Полша, така че тези месеци, които вещаят и затопляне в климата, дано има затопляне и в политическата сфера. Тук визирам отношенията между палавите деца на Европа – Унгария и Полша. И дали ще се появят и други такива техни последователи. Владислав Кацарски: Не знам дали си спомняш, Христо, че когато се запознахме с теб, изразих мнение, че след като България вече е в Европейския съюз, сега не му остава нищо друго, освен да се разпадне. Обаче войната в Украйна като че ли ги накара да се поразмърдат и да започнат да работят по-бързо. Димитър Ганев: Този анекдот за България е много популярен от доста отдавна, десетилетия вече живее, че където попадне […]

Любовта, без която не можем

Светлана Йонкова: Без корен всичко пресъхва

Anelia Velinova | 26 — 01

Разговаряме със Светлана Йонкова, учител, поет, бард, за това как коренът може да даде отговори на всички въпроси, които терзаят душата. Димитър Христов: Казвам добре дошла на Светлана Йонкова, поетеса, авторка на книги със стихове, на романи, на разкази. Дебютираш през 1990 година с първата си книга със стихове. Бих казал, че малко закъснял дебют. Много ли чака да излезе тази първа книга? Светлана Йонкова: Не чак толкова. Три-четири години за онова време си е приличен период. Тогава много трудно се случваше пробив. Сега ако имаш пари, си правиш „самиздат”, но няма кой да те разпространява и купува. А навремето се разпространяваше и купуваше, но нямаше кой да се съгласи да те издаде. Така че 3-4 години е относително добро време. Димитър Христов: Това означава, че не си чакала дълго своя дебют, но пък през това време си преподавала български език и литература. Светлана Йонкова: Всъщност тогава бях детска учителка. Първо завърших Учителския институт и попадайки в детската градина, много бързо разбрах, че това не е за мене. Работих добре, със сърце, но си давах сметка колко различно се чувствам в различните дейности в ежедневието. В момента, в който започваха часовете по български, изведнъж се раждах. Направи ми впечатление, че не с най-малките, а с по-големите деца ми е по-вълнуващо. Завърших българска и руска филология, после творческо писане в университета. Вече имах внуци, но изпитвах вътрешна потребност. Тази диплома никога не съм я употребила и тя не ми върши работа. Димитър Христо: Теоретична подготовка по творческо писане. Помага ли? Светлана Йонкова: Точно така. Ако го бях завършила на млади години, щеше да ми е изключително полезно. Това беше по-скоро начин да си подаря нещо на душата, нещо, което много ме вълнуваше да видя – какво се случва в „Алма Матер”, на която преди толкова години съм затворила вратата след себе си. Със или без курсове, със или без филологическо образование, със или без […]

Приемната

Захари Карабашлиев: Светът се движи от две големи сили – страх и любов

Anelia Velinova | 25 — 01

Разговаряме със Захари Карабашлиев, писател и драматург, за отношението на обществото към различния, за покварата на властта, за коректността в литературата, политиката и в живота. За любовта и свободата. Владислав Кацарски: Ето го човека, с когото започваме тази година. До мен е Захари Карабашлиев. Здравей. Захари Карабашлиев: Здравей, приятелю, и здравейте на всички слушатели. Честита Нова година! Владислав Кацарски: За много години, но както вече няколко пъти казахме – здраве, мир, толерантност. И разбирателство. Ще стане дума за толерантност в нашия разговор, но аз искам да те попитам първо – каква година изпрати ти? Захари Карабашлиев: В личен план беше добра година, една от добрите години. В световен, геополитически план не беше и всички се учим да живеем в този дисонанс. Има години, в които светът върви напред, години на благосъстояние и какво ли не, а ти пък си в обратната фаза. Нещастието те застига и не можеш да споделиш всеобщата радост. На мен са ми се случвали и двете. Живял съм на прекрасно място, в което съм се чувствал нещастен, живял съм и в смотани години, на смотани места, къде ли не, какво ли още не, но има моменти на автентична човешка радост и сякаш с годините се опитваш да помириш тези две неща. Владислав Кацарски: Кое е това, което ни дава хармонията в такъв случай? Защото живееш на хубаво място, а не ти е хубаво, живееш на лошо място, а си щастлив и ти се лети, и летиш. Има ли угодия за човека? Захари Карабашлиев: Най-краткият отговор е не. Угодия няма. Това, което ми се струва важно да кажа, е, че сякаш нашето узряване, осъзнаване, пътуване във времето към самите себе си е точно път към това да приемаш нещата такива, каквито са в този момент и да постигаш някакво помирение със себе си най-вече. Това не е добро, ама пък ще стане, ще се пооправят нещата. Или сега си много нависоко, хвърчиш и летиш, обаче бъди сигурен, че ще паднеш. Това е задължително. […]

Приемната

Явор Дачков: В големите медии не можеш да изразиш гледната си точка

Anelia Velinova | 24 — 01

Разговаряме с Явор Дачков, журналист и общественик, за свободата на медиите в България. Медии, цензура и автоцензура. За политическите игри с (не)очакван край. Владислав Кацарски: От 10-ия етаж, така ще започне „Приемната” днес, малко по-силно политизирана. Разбира се, че има защо. Това, което се случва в България, това, което ще се случва тепърва в Европа и в света, няма как да не го отразим тук, ние от 10-ия етаж. Какъв е погледът оттук? Христо Петров: От по-високо се вижда по-надалеко и в принудителната изолация и безветрието, в което е изпаднала нашата държава, сме свидетели как войната в Украйна принуди Брюксел да увеличи темпото на работа на чиновниците си. След периода на болезнените рани от Брекзит, пандемията от Ковид, в Брюксел си представяха 2022 година като година на спокойствие, на увереност, възможност за плавно усвояване на парите по програмата за възстановяване, на възраждане на икономиката към растеж, към укротяване на инфлацията и плавното начало на изпълнение на венеца на тези финансови операции, така наречената „Зелена сделка“. Но нещата не се развиха по този начин. Ние сме свидетели, през миналата година, как на 24 февруари се промениха плановете на около 50 европейски институции. Бяхме свидетели как за пръв път Брюксел заработи на малко по-високи обороти и затлачени с години проблеми, изпаднали от дневния ред на Европейския съюз, заради невъзможността или нежеланието, или неизгодата да се намери общоприемен изход, бяха игнорирани или отлагано във времето тяхното решаване. Така избутаните проблеми на енергетиката, на миграцията, за разширяването, свободното движение, еврото, качеството на демокрацията, в което влиза и свободата на медиите, неразделна част от елементите на демокрацията, всичките тези проблеми се върнаха обратно като бумеранг в Европейския съюз и започнаха да изскачат един по един в дневния ред, но този път не в спокойния дневен ред, а дневният ред, който беше заобиколен от усложнената международна обстановка, отделно с икономическите затруднения, които се стовариха върху Европа. Сега ще бъде интересно да видим по какъв начин всички тези проблеми има шанс да […]

Под око

Anelia Velinova | 24 — 01

ИЗВИНЕНИЕ Извиняваме се на всички наши слушатели, че поради технически проблеми днес няма да можете да слушате от сайта Спортно шоу „Феърплей“. Следете повторенията, моля. Екипът на БРАЙЛ FM

Приемната

Значимите политически събития в света за 2023 година

Anelia Velinova | 24 — 01

Анализи, прогнози и акценти в политическия календар на предстоящата година Владислав Кацарски: Дойде време с Христо Петров да хвърлим поглед към предстоящите политически събития в Европа, които ще се отразят и на нас. Не че нещо, което се случва в света, идва при нас със закъснение, просто ние сме част от големия политически процес в този свят. Така че нека да погледнем на това, което предстои да се случи в Европа и в света. Петте значими събития, които подбра ти. Христо Петров: Като прелюдия на това, което ще обсъдим, искам да се хвана за твоите последни думи, че случващото се по света понякога не закъснява, но винаги закъснява в България. И тук визирам последното значимо политическо събитие през декември месец с приемането на Хърватска в Шенгенското пространство, в Еврозоната и това се случи след 10-годишен затворен период за Европейския съюз. И сега Хърватия беше приета, нашата нова-стара цел, с която се разминахме през 2022 година. На твоя въпрос за петте доминиращи международни събития, които ще се случат през 2023 година, и начина на тяхното развитие ще рефлектират върху България. Ще започнем с предстоящите през 2023 година президентски избори в Турция в края на пролетта. Въпросът е дали в амбициите си да продължи своята политика, доминирана в икономическата, финансовата, в религиозната сфера и образованието, Ердоган би могъл да постави някакви възможности в общественото пространство и на своите опоненти. Владислав Кацарски: Искам да кажа, че ние с екипа на „Брайл ФМ” ще се опитаме да направим така, че за всяко от тези събития да търсим външни анализатори, които да коментират това, което се случва. Сега само набелязваме жалоните, по които ще вървим нататък. Христо Петров: Това действително са интересни и важни неща, когато говорим за Турция. Наскоро обсъждахме с един от най-добрите анализатори в нашето радио политиките и състоянието на българо-турските отношения. Поражението и победата на Ердоган ще са много важни и за отношението на Турция с Русия, Сирия, Иран, Близкия изток, и като цяло с Европейски съюз, САЩ и Китай. Това неминуемо ще повлияе за позициите на Турция в Източното Средиземноморие, където имат недобри отношения, меко казано, с Гърция. И респективно с някои поддръжници на Гърция в самия ЕС, тук конкретно визирам […]

Приемната

Психологът Боянка Корнажева: Насилието е много лошо като прогноза за развитието на детето

Anelia Velinova | 13 — 01

Разговаряме с Боянка Корнажева, психотерапевт и съдебен експерт, за децата на разведените родители. Анелия Велинова: Добре дошла в студиото при нас. Да говорим по тази толкова наболяла тема, защото пародийно се приказва под всякаква форма, как се грижим за децата. Има и защита на децата, и не знам какви институции, а всъщност те са изпуснато звено според мен в нашето общество. Ти имаш пряк досег със семейството, където трябва да се изгради една личност, оттам започва изграждането на човека. Контактуваш и с майката, и с бащата, които имат определени функции във възпитанието на едно човече. Най-трудно се отглежда човекът, не пиленцето или котето, така че много бих искала да изясним няколко основни въпроса. Според теб кой е по склонен да разруши едно семейство, при положение че има дете? Мъжът или жената? Или няма такава „схема”, така да кажем. Кой е по-безотговорен към детето? Боянка Корнажева: Аз се опитвам никога да не използвам думи като „никога”, „всеки”, „всякой”, „мъжеТЕ”, „жениТЕ”. В този случай има двама родители и не мога да кажа на базата на моя опит, а и на статистиката, кой по-често решава да си тръгне от семейството. Всъщност не е толкова важно кой подава исковата молба за развод. Обикновено когато се стига до раздяла или развод, причината е между двамата. Анелия Велинова: Кой е по-отговорен към детето? Боянка Корнажева: В България битува навик, включително и при част от съдии се забелязва, да се предполага, че майката е по-добрият родител. Аз съм жена, майка също, но работя от много години в тази област и мога да кажа, че съм видяла прекрасни бащи и майки, които не ми е ясно, кой ги нарича майки, биологични майки. Зависи какъв е човекът, каква е личността и ценностната система. Ние много лесно се оплакваме от ромите, но аз съм виждала ромски семейства, които като бит […]

Vladislav Kacarski i Hristo Petrov Priemnata

Приемната

Смисълът на онази песничка

Anelia Velinova | 12 — 01

Смисълът на онази песничка „Животът естествено е нещо сложно, понякога даже звучи печално, но да се живее е изобщо възможно, това е доказано експериментално.” (Валери Петров „За възможността да се живее“) Разговор за всичко, което ни връхлетя напоследък. За хаоса по пътищата – тротинетки, велосипеди, за изоставащото законодателство в страната ни… За мястото на българската литература и изкуство на световната сцена… За безумията, които се случват днес в България, за широко затворените очи на катастрофиралото ни общество. Зловещата катастрофа на „Черни връх” и прегазените млади жени е повод да си зададем много въпроси – работи ли съдебната система срещу престъпността или е свързана с нея? Октоподът и силните му пипала удушиха ли порива ни към свобода, почтеност и законност? Убийците на пътя ще получат ли строги наказания за отнетите животи или всичко ще потъне в забравата на времето и в праха на дебели папки, заключени в чекмеджето на неработещи и корумпирани институции? Търсим отговорите на тези и други горещи въпроси, които задава безвремието, в което живеем. Владислав Кацарски: Ще се опитаме да се поразходим по идиотиите в България, които се случват напоследък и как уж говорим за тях, но всички си затваряме очите. Много сме загрижени, но си затваряме очите съвсем явно. Взимам пример от последния случай – катастрофата на бул. „Черни връх”. Сега ще се окаже, и това го казах преди няколко дни, не е бил в колата въпросният Георги. Може да пледира и за това. Не му взели кръвна проба 30 часа, защото не искал и не можели и т.н. Оттам минаваме към всичко онова, което ни връхлетя напоследък. Откъде да започнем – от момичето, което кара тротинетка със 120 км на магистралата. Дадоха я по телевизията, едно щастливо дете, усмихнато до ушите. Тя се гордее с това, което е направила. Христо Петров: Там нали е разрешено до 140 км. […]

Любовта, без която не можем

Георги Цанков: Българската литература не отстъпва на световните образци

Anelia Velinova | 11 — 01

Каква трябва да бъде литературната критиката днес и има ли тя социална функция в този момент, какво е добра книга и кои са добрите писатели, какво мисли за литературата, писана на основата на документалистиката, за идеологията и политкоректността – отговори на тези и още въпроси ще чуете в разговора ни с Георги Цанков, литературен критик, историк и преводач, носител на значими литературни награди. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на литературния критик, историк, есеист, преводач Георги Цанков. Радвам се, че се виждаме в нашето студио в тези вече истински зимни дни, в които вали сняг и вълненията от Международния панаир на книгата още не са приключили. Нека да кажа няколко думи за твоята биография като човек, който е колкото познат, понякога е в сянка, защото литературните критици и историци не винаги са на сцената, не винаги са на първа линия. Роден си в София през 1950 година. Завършил си българска филология и френска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор си по история на литературата, старши научен сътрудник в Института за литература на БАН, редактор на списание „Литературна мисъл”, допреди десетина години. Слава богу, че това списание продължава да излиза. Още с първата си книга с литературна критика получаваш наградата „Южна пролет” за най-добра книга в този жанр за 2001 година или греша? Георги Цанков:Не помня годината, но помня с какви събития беше заобиколено. Можем да поговорим за това, защото не е весела историята. Димитър Христов: 2001 година получаваш наградата „Христо Г. Данов”. Георги Цанков: Точно така. Това е преди 10 ноември. Тогава Слав Христов Караславов беше председател на журито. И тъй като за книгата ми първоначално имаше рецензия от проф. Иван Цветков, че аз съм враг на народа, защото съм написал, че къщата на Вапцаров е отделена от другите в Банско, че тя е една богата и хубава къща. След това Иван Спасов написа една прекрасна рецензия за нея и книгата излезе. Когато журито е заседавало за наградата, започва една страхотна битка и благодарение на прекрасния Валентин Даневски, който чак вдигна температура вечерта и се наложи да викаме лекар, толкова се беше притеснил, и в крайна сметка аз получих тази награда, която […]

Месец: януари 2023

Поетът-бард Иван Ненков: Музиката и песните вършат своята мисия само когато са изпълнени на сцена с живот

Изборите – безпрецедентна ситуация за България в следосвобожденската ни история

Светлана Йонкова: Без корен всичко пресъхва

Захари Карабашлиев: Светът се движи от две големи сили – страх и любов

Явор Дачков: В големите медии не можеш да изразиш гледната си точка

Значимите политически събития в света за 2023 година

Психологът Боянка Корнажева: Насилието е много лошо като прогноза за развитието на детето

Смисълът на онази песничка

Георги Цанков: Българската литература не отстъпва на световните образци

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter