menu Начало chevron_right

Месец: май 2022


fair play logo
Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ (30. 05. 2022)

Anelia Velinova | 31 — 05

Темите: – Реал Мадрид е кралят на Европа за 14-и път. Испанците победиха Ливърпул с 1:0 в големия финал на Шампионска лига, който бе белязан и от голям гаф с организацията. – Сезонът в България официално завърши. Ботев (Пловдив) ще играе в Европа, а Ботев (Враца) запази мястото си в елита. – Какво предстои за клубовете ни в кратката почивка: Трансферни слухове, лагери и очаквания за новия сезон. – Време е за футбол с марка национални тимове. България ще изиграе четири мача от Лигата на нациите в рамките на 10 дни, а безспорно всички погледи са насочени към Разград, където в четвъртък приемаме Северна Македония. – Освен това има още три квоти за Световното първенство в Катар, които ще се разпределят с няколко вълнуващи баража. – Тенис! Докато светът гледаше към Париж в събота вечер заради финала на Шампионска лига, то вече от седмица във френската столица ври и кипи на кортовете на „Ролан Гарос“. – Отмина винаги вълнуващото Гран При на Монако във Формула 1, което бе белязано от нов звучен провал на Ферари. Тези и още теми – след 19 часа по БРАЙЛ ФМ, когато идва времето на предаването „Феърплей“. Водещ: Иван Иванов


Medicinski kolej Filaretova
Приемната

Мариана Алберт за Медицински колеж „Йорданка Филаретова“

Anelia Velinova | 30 — 05

„Проблемът за социалната реализация на незрящите не бива да се оставя на работодателите, а държавата трябва да има грижата да организира цялата дейност…“ ( Христо Петров ) Да си сляп е тежък удар на съдбата. Но в Германия незрящите имат шанс да водят съвсем пълноценен живот. Владислав Кацарски: Ще ви покажем материал за слепите хора в Германия. Какво е да си незрящ там? Няма точни данни за броя на незрящите и слабовиждащите хора, които работят в германски фирми или учат във висшите учебни заведения на страната. За фирмите и учрежденията с над 40 служители важат специални квоти. 5% от персонала на фирмите в Германия трябва да са хора с увреждания. Ако по някакви причини фирмата не спазва въпросната квота, тя е длъжна да внася определена парична „неустойка“ в специален фонд, финансиращ интеграцията на хора с увреждания.  Ескандар Ебади е политолог, журналист, завършил немска филология и лингвистика. Преподавал е в Марбургския университет, но далеч не всички незрящи хора в Германия могат да се похвалят с толкова успешна интеграция на трудовия пазар, казва Хайнц Бах. Работа имат едваоколо 25% от слепите хора на възраст от 18 до 65 години. Хайнц Бах признава, че не всички германски работодатели охотно взимат на работа хора с увредено зрение. „Но онези, които се решават на тази стъпка, винаги са във възторг от ангажираността, трудолюбието и мотивацията на незрящите хора”, казва Бах.  В рамките на няколко години – докато незрящият свикне с новото си работно място – фирмата, която го е назначила, получава финансов бонус от Агенцията по труда. Разходите по специалното оборудване на работното място също се покриват от държавата. (И в България е така). Заплащат се и разноските по назначаването на асистент, който в началото помага на незрящия служител. В Германия незрящите хора постъпват в университет на общо основание. У нас не е така, приемат ги в университет с оценка […]


Tanq Popova prevodatc
Любовта, без която не можем

Преводът – златна монета в духовния обмен между народите

Anelia Velinova | 30 — 05

Таня Попова е преводач и автор на поетични книги – „Какво да правя с теб” (2010) и „Черен шоколад” – преведена и издадена на македонски през 2012 г., „Цвят на кактус“. Носител е на наградата „Гоцева мисъл” (2016). Превежда знакови сръбски, хърватски и македонски автори. Тя е автор със силно и неповторимо звучене в съвременната българска лирика. Нейните стихове са ярки и помнещи се дълго. Вярва в прераждането и гледа на земния човешки път като необходима част от кръговрата на живота. Творбите ѝ засягат проблеми, свързани със смисъла на човешкото съществуване в един дълбоко философски пласт на внушенията.  Димитър Христов: Днес ще разговаряме с Таня Попова – поетеса, преводачка, човек, отдаден на литературата. Превела е много книги през последните години и успехите ѝ са абсолютно закономерни, а наградите – заслужени. Тя е един  самовзискателен автор, издал само две книги със своя поезия на български език. Има авторски книги, преведени на други езици – сръбски, хърватски, македонски, езиците на Босна и Херцеговина, Черна гора, които имат обща основа, но се различават и се приемат за различни национални езици и литератури. Преводаческата и авторската работа са много свързани – помагат ли си или си пречат? Таня Попова: Помагат си, защото когато си автор, по-лесно влизаш в ролята на автора, който превеждаш. И обратно – понякога се получава вдъхновение от това, което превеждаш, за да създадеш творба. Занимавам се с превод на художествена литература от 2009 година. Превеждам от всички езици в бивша Югославия. Досега имам преведени над 30 книги, две пиеси и един сценарий за филм, както и множество преводи за литературни списания, вестници и антологии. Издала съм две книги с поезия, в която излях вълненията на душата. Повечето ми стихове са лирика, любовна поезия – бих я нарекла „женска поезия”, макар да има много общочовешки послания. Преводите са моят фокус и в тях е вложена цялата ми творческа […]


gramofon_kartina na Ralica Burova
Под око

“ЗДР, каК си” или потенция на общуването

Anelia Velinova | 27 — 05

Имам едно особено усещане за тълкуването на думата “приятел”, което е близко до “влюбването”, но не е точно това. Близко до “щастието” – толкова многозначно и неопределимо, ала и мимолетно… Може би с годините човек узрява, ала с различни цветове, припознава се с помощта на мелодични конструкции и може да допусне до себе си други човеци, с които да споделя багрите на ежедневието или танца на условните дистанции. Какво имам предвид ли?… Например социалните мрежи, където сме изправени често пред непознати. Избирам да ги нарека “приятели”, ако одобря поканата им. Хвърлям поглед върху стената на профила и си мисля: Това е човек, като мен. Теб. Като всички нас – божии създания… Сигурно има емоции, вълнения, случки, хоби, надежди, терзания, страхове, победи, които иска да сподели – да обърне самотния си грамофон към виртуалното пространство, за да прозвучи гласа му. Апропо, виртуалният му глас, който ( подобно на моя ) ще разбере не всеки. Някъде ще се деформира, поради липсата на тембър, на нотки дъх, ще се завихри и ожесточи! Дано го чуят точните “приятели”… Дано го подкрепи поне една душа, ако е пропаднал под гребена на депресия и отчаяние. Аз нямам право да изхвърля този негов виртуален грамофон, поставен на прага на моята виртуална душа. Ето, обърквам се и внимавам да не посегна към погрешния бутон, към дългата дистанция и присъдата “неодобрен”, т.е. “изтрихте поканата”. Тъжно и смешно е. Но… не! По – скоро е абсурдно, поради факта, че ми се дава  възможност да отсъждам правилно ли мисли, споделя, усеща… Коя съм аз, за да съдя този човек? Да съдя мирогледа и убежденията, позицията му в тези размирни, братопродажни времена? Спомням си за “Боженцето, което е допуснало да страдат невинните деца…”. И няма да обясня цитата си, понеже това все още имам право да направя. Връщам се на “избора” – […]


Ivo Miltenov_urednik na muzeq na Qvorov
Любовта, без която не можем

Иво Милтенов: „Водопади на тишината“

Anelia Velinova | 26 — 05

Духът има само един вектор – нагоре! За литературната памет, творческите посоки и артистизма на българина, за гения на българската лирика Пейо Яворов разговаряме с Иво Милтенов – литератор, автор на книга със стихове. Димитър Христов: Иво Милтенов е човек, който е част от българския литературен живот, не само като поет, но и като разпространител на българската литературна памет. 45 години е уредник на къща музей „Пейо Яворов“ в София – едно от любимите места на много български творци, на всички почитатели на българската поезия. Освен артефактите в този музей и времето, свързано с живота на Яворов и Лора в техния красив дом, и трагедията разиграла се там, е изключително важна и атмосферата, която създават музейните работници. Благодарен съм, че има хора като теб, защото българската литература може да се учи от книгите, но когато влезеш в музей и вдишаш въздуха, който е дишал Яворов и неговите гости – големи български писатели, е изключително вълнуващо за всеки българин. Иво Милтенов: За мен е привилегия да бъда в дома, където е живял Яворов. Тези дълги години се превърнаха в обитаване на това място и общуване и живеене с хората, били там.  Атмосферата, създадена от Лора и Яворов съществува, докосва, усещаш диханието ѝ. Не говоря за мистично присъствие, но това място е всмукало в себе си драми и трагедии на българското общество. Не е само драмата на българските Ромео и Жулиета, но е и колизия на времето – националните стремежи на младото поколение, което закопнява за свободата и не е обременено от робството. Това поколение жадува за освобождението на българските земи там, където живеят хора с българско самосъзнание и мечтаят за обединението на нацията. Димитър Христов: Различават ли се посетителите на Националния литературен музей в България от вчера и днес, не като брой на посещаемостта, а в литературните интереси на различните поколения? Иво Милтенов: Истината е, че в къщата […]


yanko marinov organist
Приемната

Да чуеш Бог в музиката!

Anelia Velinova | 26 — 05

Янко Маринов в „Приемната“ (16 май 2022 ) Ще ви срещнем с музикант, за когото с пълно основание може да се каже – универсален талант! Янко Маринов е органист, пианист, византолог и задълбочен музикален изследовател. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София в класовете по пиано на Стела Димитрова и Маргарита Кръстева и орган при проф. Нева Кръстева. Участва в майсторския органов клас на световноизвестния органист Жан Гийю в Цюрих и в концертните събития на ежегодната Хенделова академия в Карлсруе. Органист е на Софийската католическа катедрала „Свети Йосиф“. Дълги години се занимава и с византийска музикология. През 2000 година получава известната Хердерова стипендия и продължава образованието си във Виена, където изучава гръцка палеография и византология, а интересите му са насочени към музикалната медиевистика и изучаването на различните старинни нотации. Изнасял е органови и клавирни концерти в Австрия, Германия, Словакия, Италия, Испания, Швейцария, Холандия, Гърция, Полша, Кипър, Украйна, Франция и др.  „Органистът е органист дотолкова, доколкото познава света и може да го направлява и променя. До известна степен това е и моето кредо. Да, светът е такъв, какъвто го познаваме, но той винаги може да бъде направен по-добър, да бъде претворен. И затова Бог ни е създал по свое подобие, за да можем да творим.” Тези и други свои съкровени мисли за изкуството, интересни музикално-исторически факти ще сподели Янко Маринов със слушателите на радио БРАЙЛ ФМ. Ще разговаряме за органа – призвание, страст или посока на мисловност. За Божественото начало, вложено в инструмента и в неговата механика. Ще тръгнем по следите на старинното нотно писмо. История и музикална предвечност… Владислав Кацарски: Всичко започва с пианото. Как се докосна до органа? Янко Маринов: Всеки свързва органа с катедралите, представя си неговото място там и звученето му, което ни сближава с небесното начало, с божественото. Неговите могъщи тонове сякаш разтварят небесния свод и се отправяме нагоре при ангелите, към […]


kalipoeziq
Приемната

Лидия Кирилова, Калипоезия

Anelia Velinova | 25 — 05

Със завладяваща среща-изложба в Avrtikl завършва първото издание на проекта Callipoesis, който изследва взаимодействието между поезията и калиграфията като артистични форми на писане със сърцето и душата. Творците зад Callipoesis използват езика и буквите с техните естетически и стимулиращи емоциите свойства, като въздействат на сетивата през една нова – двуфазна форма на изразяване. Водещ: Владислав Кацарски


katerene
Под око

 Детството                                                 

Anelia Velinova | 25 — 05

  Анелия Велинова, радио журналист Най-деликатното време, тази първа част от живота, която кодира бъдещото ни развитие. Какво ли не преминава през него: страхове и кошмари,  желание за взаимност и приемане,  иска ни се да ни харесат;  винаги да се чувстваме специални и защитени;  там са скътани първите ни желания и мечти;  въображението ни работи на бързи обороти;  играта е в основата на всичко, което гребем като знание с пълни шепи от любимите за нас хора: от какво се чувстваме щастливи, кое е възможно, кога да говорим или да мълчим, какво е добро или зло. В детството са посяти всички наченки на талантите ни, които ние или някой друг трябва да открие и развие; там разбираме що е приятелство и предателство, защо се смеем или плачем.  Дали обичаме животните и растенията,  имаме ли подкрепата на близките ни,  защо и от какво ни боли тялото или душата. Детството трябва да бъде строго охранявана зона от големите, защото малките са беззащитни и слаби.  Но от сблъсъците откриваме  нашата сила, кога можем да се поглезим,  докъде ни е позволено и какво, натрупваме комплекси или се научаваме да се борим със зъби и нокти. На практика разбираме опозицията мое-твое-наше-ваше, що е родно и свято, на какво да държим, кои са приоритетите ни и какво е ценното и цененото в живота. Разделяме света на възрастните от света на детските реалности и купуваме или подаряваме с детски пари и с детски чувства. Затова детството е специално. Безоблачно или не, натоварено с проблеми, самотно, без надзор, под ботуш – важно е КАК излизаме от него, какво запазваме, доразвиваме, заличаваме – КАКВО и ЗАЩО. И дали запазваме детската непосредственост, изненада, откривателството, вярата в добротата на Дядо Коледа, чистотата си и усещането за необятната перспектива за бъдеще на нашите мечти.


Приемната

Много Бай-Ганьовци, Алеко е един!

Anelia Velinova | 25 — 05

„Седях в стаята си, захласнат в разрешението на един чрезвичайно жизнен за мен въпрос: през разпраното отверстие в джеба на жилетката ми промъкнал се, кой знае кога, един малък кръгал предмет и се залостил чак в края на дрехата; към претърсванието на тези забравени кьошета на тоалета си аз прибягвам при същите обстоятелства, при които евреите разгръщат старите си тефтери; трябваше да се уверя дали скритият в прореза предмет е някое копче от панталони или е някаква монета. Разочарование или радост. Предметът се движи с помощта на пръстите ми под материята, достига отверстието, пръстът ми усеща вече металическа студенина, различава вече нарезите по периферията – 50 стотинки! – хващам ги с два пръста и… Чук-чук-чук!…“ ( из разказа на Алеко Константинов „И сега бият, брате мой“ ) Животът на Алеко е твърде кратък, но достатъчен, за да остави дълбока следа в българската литература. Той умира, но продължава да живее неговият нравствен облик и дълбокото убеждение, че над всички идеали стои един единствен, върховен идеал – „Да не изменяме никога на себе си и на оная съвест, която носим в себе си.”  Щастливецът среща смъртта си на 23 май 1897 година при неуспешен атентат срещу неговия съпартиец и приятел Михаил Такев. Така на 34 години си отива Алеко Константинов – юрист, писател, публицист, демократ, любител на природата и музиката, планинар, пътешественик, бохем, един от малцината духовни аристократи и безспорно между най-големите таланти в българската литература. Алеко Константинов, 125 години след смъртта си, остава със своя Бай Ганьо един от най-влиятелните българи в историята ни. Както казва писателят Христо Пунев – „Щастливецът си отиде, ние нараснахме, а подир него други не се роди; мястото му в българския живот е още свободно.” За да се докоснете по-осезаемо до духа на писателя, ви предлагаме разговор за Алеко – изключително актуален и днес с всичко, което е […]


Katq Zografova pisatel
Приемната

„Хроники на вазовия род“- Катя Зографова

Anelia Velinova | 25 — 05

Емблематичният род на Вазов в новата книга на Катя Зографова… През 1989 г. печели конкурс и започва работа в Националния литературен музей в София. Години наред е директорка на къща музей „Никола Вапцаров“ (2002 – 2009), а от 2010 до 2016 г. е директор на Националния литературен музей. От 2016 година отново е главен уредник на къща музей „Никола Вапцаров“. Авторката ни пренася в един свят на достойнство, чест и патриотизъм. Водещ: Владислав Кацарски



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play