Странният Генко в абсурдна страна
Странностите на таланта – неоспорим, отдаден и дръзновен. За личността и свободата на художника, за конфликта и потенциала на личността и артиста. В студиото на ПРИЕМНАТА: Катя Андреева и Владислав Кацарски
Катя Андреева
Фестивал „Сцени на Струма“ – Георгиос Филаделфефс
За музиката – духовен и културен обединител; съдба, призвание и личен избор – разговаряме с музиканта Георгиос Филаделфефс. Изнасял концерти в зали като: Мегарон и Палас – Атина, Аристотелион – Солун; Palau de la Musica – Барселона; Auditorio Nacional и Teatro de la Zarzuela – Мадрид; “Ф. Лист” в Будапеща, зала „България”, откритите театри на Никозия и Ниш, специално за слушателите на радио Брайл ФМ, даде интервю, часове преди концерта в г. Кюстендил. Владее писмено и говоримо английски, френски, български, говоримо италиански. Георгиoс Филаделфефс има в репертоара си 28 концерта за пиано и оркестър, 22 тенорови партии, старинни арии, песни, канцонети, оперни арии, класически песни, цикли за глас и пиано и голям солов пианистичен репертоар. Гастролирал е в Гърция, Кипър, Испания, Португалия, Сърбия, Германия, Украйна, Белгия, Холандия, Швейцария и Унгария. (A LA CABANE BAMBOU – George Filadelfefs et Viktoria Petkova ) Репортер: Катя Андреева
Асоциация „Само днес“- как се прави първата стъпка по дългия път на лечение от зависимости
Той познава много добре зависимостта и всичките ѝ лица. Разговаряме с психолога Павел Павлов за проблемите, мълчанието и неглижирането на опасността от зависимостите, за превенцията и директната помощ, насочена към младежите. Катя Андреева: Да яхнеш вълната. Разговаряме с Павел Павлов, който присъстваше на семинара, посветен на борбата с тютюнопушенето. Самият ти си председател на Асоциация за зависимости. Представи се. Павел Павлов: Председател съм на Управителния съвет на Асоциация за превенция и работа със зависимости „Само днес”. Само днешният ден е денят, в който може да бъде направено нещо, за да се спре употребата и да се поеме отговорността за собствения живот, днес е първата стъпка по дългия път на лечението. Само днес не пуша, само днес не пия и оттам идва наименованието на организацията. Катя Андреева: Ти дойде на собствени разноски в Боровец чак от Варна. С какво те мотивира и обогати този семинар? Павел Павлов: Проблемите, които обсъждахме тук, са свързани с тютюнопушенето, проблем, който е много неглижиран и трудно разпознаваем като такъв в България. Хората често бъркат законна зависимост, законни наркотици с незаконни. Това, на което са набляга, е новината, какво се случва с незаконните опиати. На законните наркотици – най-големият проблем, не се обръща внимание!Цигарите са много тежък наркотик, който води до огромна смъртност, много по-висока от алкохолизма, от всички други незаконни зависимости, смесени заедно, и това неглижиране, подценяване е много опасно за нашето общество. Пораженията във финансов и здравословен аспект, в морален, са погром и е много важно да се обединят усилията на всички организации, за да можем да се противопоставим натова и даполучи чуваемост този проблем. Катя Андреева: Според теб надписите „Пушенето убива”, които са върху цигарените кутии, дали имат някакво значение за пушача, или за започващите да пушат в ранна детска възраст? Четат ли този надпис и има ли той въздействие? Павел Павлов: Не. По-скоро го има за възрастните, които вече са станали пушачи и са намерили […]
Ганчо Тасков – „кралят на цветовете”
Той е кюстендилец, който от 40 години живее в Австралия. Утвърден дизайнер, стилист, илюстратор и моден консултант. Участвал е в много модни бианалета. Творил е за принцеса Даяна и други известни личности. Негови модни илюстрации са били многократно помествани на страниците на известните списания Vogue и Elle. Поводът на срещата в Кюстендил е благотворителната изложба с графики, посветени на спортистките от клуба по художествена гимнастика „Велбъжд”. Ще ви представим разговор за изкуство, любов, сцена, общуване, дизайн и стил в живота с Ганчо Тасков – „кралят на цветовете”. Ганчо Тасков: Кюстендил е много древен град, известен със своите минерални извори и много богата история. Той е познат още от 1-ви век с името Колосия. Кюстендил е овощната градина на България, но също е и люлка на изкуството. Тук са родени много известни художници – Владимир Димитров(Майстора), Стоян Венев, плеяда от имена. От няколко десетилетия е известен и с художествената гимнастика, защото много момичета са в националния отбор, олимпийски и световни шампионки. В Кюстендил се създаде една специфична школа по художествена гимнастика със свой почерк и техника. Тази изложба я представям за втори път на 3 март – националния празник на България. В една много престижна галерия имах изложба в Сидни, където министърът на културата на Австралия я откри и веднага закупи три първи графики. Присъстваха много представителни личности от културния живот на страната, много аташета от различни посолства, а също и българският посланик. Трябва да споделя, че българската общност там е много активна. Имаме много фолклорни групи в различни градове на Австралия. На всеки 2 години организираме български събор, на който се представят различни групи с много пищни носии. Ръководител на събора е Соня Арабаджиева, която дълго време е участвала в различни ансамбли в България. Българите са много активни и над 10 000 от тях живеят в Мелбърн. Катя Андреева: Впечатлена съм, че имате такава организация и приемете нашите […]
Катя Андреева: „Ако има кръвна група „поезия”, то аз я притежавам…”
Тя е репортер на радио „Брайл ФМ” и поетеса, чиито стихове впечатляват със свободната си и смела организация и грабват с живата си естествена интонация. Разговаряме с Катя Андреева за поезия, за симбиозата между музика, изобразително изкуство и слово. Доколко пречи и доколко помага визуалният акцент при възприемане на текстове. Димитър Христов: Не е тайна, че Катя Андреева е със сериозно присъствие в работата на радио „Брайл ФМ”, това обаче не ѝ пречи да бъде изключително активна като автор на поезия и човек, който се интересува и от други изкуства. Публикува предимно в социалните мрежи. Изключително свързана е с музиката – поезията и музиката са две изкуства, които винаги са вървели ръка за ръка още от древността. Катя Андреева: В едно предишно интервю, когато още не работех в „Брайл ФМ”, бях казала, че ако има кръвна група „поезия”, то аз я притежавам, но не искам да имам това самочувствие, което да налага моето име на сцената на поезията. Защо ли? Понякога съм се питала и аз самата. Това е, може би защото аз обичам много да експериментирам. Предполагам, че ще ме питаш откога пиша. В рими говорех от много малка. Баща ми римуваше и периода със строгите рими го минах като насън в детството. Сега също се докосвам до римуваната поезия, но моето изкушение е някаква друга стилистика, която даже не мога да нарека за себе си „бял стих”, а по-скоро някаква есеистична форма на изказ, която късам от сърцето си, вадя, слагам го на показ – оттам нататък много не се вълнувам дали някой ще го оспори. Димитър Христов: Мисля, че с твоите колеги те изненадахме с предложението да бъдеш мой събеседник и да говорим за поезия, за музика, за изкуство. Изненадахме те, защото понякога един творец, работейки в медия, може да остане в сянка, ако мисията му и служебните задачи не […]
Да разсмееш богомолка
“Светът е смешно място. Трябва да се смее човек, иначе ще се побърка.“ Тери Пратчет В една тъжна, тъжна страна на самотници и тъжни хора няма как да не култивираш лекия циник в себе си. Каквато и нервна система да ти приписват психолозите или аналитиците, излъчени от задругата на съседите, кварталния зарзаватчия, който следи обема на потребителската ти кошница или твоите бивши доброжелатели – хроникьори на сърдечни катаклизми… Та, каквото и да присъдят вещите лица на твоята личностна същност, най – много да се почувстваш като мъжка богомолка преди фаталния акт на чифтосване. Никое човешко същество няма цялостната нагласа да разбере напълно друго човешко създание – “на всяка цена”, ежеминутно и без да го нарани или пренебрегне отвреме – навреме… Доктор Смях ще предпише зелената си рецепта, за възстановяване на вкуса към живота! “„Мъжките богомолки играят руска рулетка, когато срещнат очарователните женски канибали“, обяснява Нейтън Бърк, ентомолог от Университета в Окланд и експерт по ритуалите за чифтосване на богомолките. Затова самците богомолки са изключително внимателни, когато се приближават до потенциалната си партньорка.” Този цитат ме вдъхнови за бруталния самоанализ, присъщ на настоящата “студия”. Може би и поради факта, че нерядко са ме наричали “мъжко момиче” или са изтъквали нетипични поведенчески прояви, асоциална тенденция, граничеща с характеропатия… Рискът да бъдеш обезглавен, докато създаваш благоприятен климат за своите си или споделени удоволствия и забавления, всъщност е достойнство, което рядко бива разбрано от людете. Още Сенека казва, че е по – достойно да се смеем на това, заради което ни се плаче. Наблюдавали ли сте как се видоизменят лицата ни, преди да избухнат в благодатен смях, та чак до сълзи?! Как тялото се превива под спазмите на тоталната липса на задръжки… Това е състояние, в което си лишен от самоконтрол и автоцензура, от негативизъм и агресия, от йерархичната латентност на Аз-а, от люпилнята […]
Откриване на новата учебна година на ЦСРИ Светлина
Днес, 13.09. 2022г., в Центъра за социална рехабилитация и интеграция “Светлина” – София, бе открита официално новата учебна година. В уютния двор на ул.”Цар Симеон” 110 бяха поканени потребители на организацията, сподвижници и приятели, за да отпразнуват началото на курсовите и рехабилитационни занятия. Встъпителни думи и приветствие към гостите на събитието отправи Недялко Димов, директор на Центъра. Две дами – Бена Къркова и Виктория Дамянова обогатиха с певческите си изпълнения празничната атмосфера. Домакините се бяха погрижили за всички гости в двора, аранжиран с вкус и грижа на добър стопанин. Последваха поздравления от поета Петър Нешев, като и подробно експозе на председателя на Национално читалище на слепите “Луи Брайл”, Йордан Младенов. Водосвет за здраве, успех и благоденствие бе отслужен от Отец Методи. Благородните традиции на Центъра за социална рехабилитация и интеграция “Светлина”, официално открит през април 2011г., са естествено продължение на дарителския акт на семейство Ножарови, които предоставят през далечната 1933 г. сградата за нуждите на слепите. За Брайл ФМ събитието отразиха: Анелия Велинова, Владислав Кацарски и Катя Андреева
Маркес – усмихнатият разказвач на самотата
Като се заговори за национална принадлежност, съвременният човек си представя не само историческата фактология, а и популярните личности, които е излъчила страната – артисти, музиканти, творци… Винаги е било интригуващо (поне за мен) как някой, който не ме познава; който се храни, облича или подстригва другояче, ходи по други улици на другия край на света и изобщо е различен от мен човек, може да отвори фантазията ми, да ме прибави към своите усещания и да сподели себе си с мен. “Това е високо изкуство!”, ще каже академично предопределен мислител! Да, но то е толкова специално направено – размесено от характери, безвремие, послания за мъдрост и чувство на пълнота, близка до щастието… То е самото щастие, изпило силата на тъга, подсладено с извлек от растенията на честта и упованието в доброто, но едновременно толкова обозримо и обикновено, като малък прозрачен аквариум… Стоя си, гледам този аквариум с очите на доверчиво дете и се смея, и плача, и ми се иска да извадя с малките си пръстчета (които непременно ще станат непохватни октоподи в тая вълшебна стъкленица) всички причудливи образи, за да ги поставя в шепа; за да ме забележат и те. Колумбиецът Габриел Гарсия Маркес всъщност е създателят не само на магическия реализъм – той е вълшебникът, който обособи роднинството без кръвна връзка! Този феномен, произлязъл от Макондо, по неведоми пътища скрепява различни по съсловие, по предпочитания или образование, по дължина на имената или цвета на очите и още: сомелиери, гълтачи на саби, бивши мечтатели и настоящи словоизлиятели… Всички са някакви братовчеди по съребрена или пиринчена линия! “Петлите се изхабяват от много гледане.” – казва полковникът, на когото няма кой да напише. Говори се, че винаги докато пише, на бюрото си имал жълто лале. Любимият му цвят! И неслучайно след неговата смърт, жените от родния му град Аракатака раздавали по улиците […]
Птиците, градът и мъдростта на орлите
Kрасивите сънища на столичани понякога завършват с романтичния писък на чайки! Хубаво е, сякаш си откраднал малко морски бриз от утрото и, ако нямаш належащи проблеми, сметки за плащане или някоя друга вгорчаваща ежедневието стресова дилема, ти се иска да полежиш и да послушаш. Ех, рибарю, имаш ли още мрежи да плетеш?! И вие, русалки свидни, имате ли си някой да ви намаже гръбчето с кремче… или да ви натъкми чадърчето, та да не слънчасате? … Все алюзии, произведени от странният звук на морската емблема – чайката. Гларуси и чайки са различни наименования на една и съща птица. Просто по – младите имат кафеникава окраска. Повече от двадесет години гларусите трайно се заселиха в столицата и с това преиначиха представите ни, че са морски птици. Те са адаптивни, непретенциозни и гнездят по високите покриви на сградите, като например с лекота могат да парцелират въздуха над “Дондуков”,” Московска” или друга топ дестинация. При “Шератон” от години ползват “ол инклузив” на небесното пространство и още никой не ги причаква като фамилиарно пиколо, та да им поиска бакшиш… Чувала съм, че кацат по товарните вагони и така – с нощния влак – право в големия град. Тук те нямат реална конкуренция – на враните им трябват дървета в градските паркове и между другото стават агресивни за 2-3 седмици, докато малките им са още безпомощни. Тогава понякога възрастните екземпляри кацат по главите на минувачи, понеже се чувстват застрашени заради своите вранчета. От птичи поглед градът, светът и проблемите изглеждат незначителни. Наскоро четох една история, за която не зная дали не е просто легенда, но ми хареса. Става въпрос за орли – скални птици, но пък алегорията е поразителна. И така: когато достигнат възраст 55г.,, природата им повелява да изтръгнат с клюн наранените си стари нокти , а после сами връхлитат твърдата скала, за да разбият […]
Философия и философстване
Желанието да философства е изначално вложено у човека. Присетих се за пластичната отзивчивост на ума на скандалния философ, към когото аз питая особена симпатия. Артур Шопенхауер – красив ум в неособена привлекателна визия. Той подстрекава читателите си или да се обидят, ако не им допадне неговия сарказъм и да го отрекат тотално, или да го обикнат всячески. * Човек, който пише за глупаци, винаги може да разчита на широк кръг от читатели. * У хора с ограничени възможности скромността е просто честност. У надарените обаче тя е лицемерие. *Индивидуалното е далеч по-ценно от националното. … И за жените е хубаво, защото е смело: „Жената е животно с дълга коса и къса мисъл.“. Шопенхауер изучава Ведите и Упанишадите, философията на Платон и Кант, върху които изгражда собствена философска система. Основният му труд „Светът като воля и представа“, се фокусира върху източната и западната философия. (1818г.) Философът използва аналогия между хората и таралежите, за да опише разбиранията си за състоянието на човешките взаимоотношения в обществото. Тази притча е известна като „дилемата на таралежите“. Няколко таралежа, които се събират, за да се стоплят в студа, трябва да открият оптималното разстояние помежду си, при което да не се нараняват взаимно с бодли и едновременно да усещат топлинката от другите. Таралежите са принудени да жертват топлината заради спасението от болката. От тази притча Шопенхауер прави извода, че този, който има достатъчно вътрешна топлина, може да избегне обществото и психологическата болка от социалното взаимодействие. * Често съм изненадан от способността, а от време на време и от глупостта на моето куче. Имам подобен опит с човечеството. * Състраданието е основата на морала. * Животът е постоянен процес на агония.Журналистите са като кучета, когато нищо не се движи започват да лаят. * Лекарят вижда всички слабости на човечеството; адвокатът всичкото зло, богословът цялата глупост. * Удовлетворението се състои в липсата на болка, която […]
