Димитър Томов: Един писател не може да бъде на страната на войната
Страда ли българското общество от липса на духовни водачи? Каква трябва да бъде ролята на пишещите хора в разломното ни време? Отговори на тези и други въпроси потърсихме от писателя-юрист Димитър Томов, лауреат на редица престижни литературни награди. Разговор за националните ни идеали и духовните пространства, които българските писатели превземат. Димитър Христов: Наш гост е писателят Димитър Томов. Мой колега от студентски години, верен приятел и в литературата, и години наред в издателската дейност. Завършихме българска филология заедно в един курс с много интересни преподаватели. Все още бяха живи някои от корифеите и класиците в СУ „Св. Климент Охридски”. Но ти завърши и „Право” в Юридическия факултет, когато не беше чак толкова модерна тази специалност правото, но беше много трудна. Ние ти завиждахме, защото – хем филолог, хем юрист. Още от тези студентски години с теб си четяхме, ти моите ранни стихове, аз твоите първи разкази. Първите си публикации направихме в този период и 10 години ти беше зам.- главен редактор на в-к „Софийски Университет”, защото главният редактор винаги беше някой професор, някой доцент, както бе дълги години Боян Биолчев тогава. Един златен период за този вестник, защото се превърна в едно хубаво средище на студентската младост и на литературата, която създаваха студентите. И това, което искам да подчертая, че 25 години работи като директор на Университетското издателство „Св. Климент Охридски”. Това е четвърт век от твоята биография, като аз помня това Университетско издателство, което беше в няколко стаички, с една печатарска машина и издаваше почти на циклостил научните трудове на някои преподаватели. И от този период, откакто ти стана директор и разви тази издателска дейност на Софийския университет, то се превърна в едно от най-големите български издателства и едно от най-престижните. Същевременно за мен беше оправдано, че не ти оставаше много време да пишеш, защото създаде семейство, три деца, които отгледахте и оженихте. Кога пишеше в тези години? Оставаше ли ти време или събираше материали и сюжети, образи и герои? […]
