menu Начало chevron_right

Владислав Кацарски


Ivan Ivanov ot Kukeri
Приемната

Иван Иванов от КУКЕРИ: „Научихме се на професионализъм в чужбина”

Anelia Velinova | 2 — 11

Иван Иванов: Когато корабът пътува от Хамбург до Лондон, няма на кого да свириш българска музика. Единственото, което правихме, е, че Джина излизаше, изпяваше една фолклорна песен от типа на „Лале ли си, зюмбюл ли си” и те се прехласваха пред нея, защото е много красиво това акапелно изпълнение. Беше екзотика за тях. На тези места трябва да си страшно добър професионалист и машина за музика. Каквото и да ти поискат, изсвирваш го перфектно. Научихме се на професионализъм в чужбина. Имахме истории, чиито поуки бяха, че или ще бъдем страхотни професионалисти, или няма място за нас там. Разговаряме с Иван Иванов – основател, ръководител и идеен вдъхновител на легендарната в близкото минало рок група „Кукери”.  Владислав Кацарски: Иван Иванов е единият от група „Кукери”, която близо 15 години беше сред десетте най-добри български групи. Групата, която ни е създавала прекрасни мигове и на концерти, и със своите записи по различните видове радиостанции, но главно в Българското националното радио в една жестока конкуренция. Иван ще ни разкаже как се случваше това във време, когато 10-12 групи бяха абсолютни фаворити, коя от коя по-добра. Благодаря, че ни оказа честта да дойдеш при нас. Иван Иванов: Благодаря и аз, че ме поканихте. Вече мисля, че всичко е било предопределено. Това, което ще ви кажа, не го споделям често и не помня кога за последен път съм разказал. На 6 годинки в град Русе, където живеех, майка ми ме заведе на уроци по цигулка и елементарна теория и солфеж. Срещнах там на 6 годинки едно нисичко, леко дебеличко и много русо момченце. В 7 клас отново се виждаме, обаче на приемен изпит за английската гимназия. Приемат ни, на единин чин сме. В 8 клас изгряха „Бийтълс” и както целият свят, така и ние полудяхме по тях. Забравихме за цигулки, пиана, акордеони, с които дотогава свирихме и изведнъж започнахме да търсим китари. Китари в тази държава нямаше. Имаше едни дървени […]


prof. Peiceva i Svetoslav Georgiev
Приемната

Двадесет и вторият конгрес на Карпатско-Балканската геоложка асоциация (КБГА) –резултати и предизвикателства

Anelia Velinova | 26 — 09

„В Пловдив завърши 4-дневният международен конгрес на Карпатско-Балканската геоложка асоциация. Събитието беше 22-то в 100-годишната история от създаването на уникалната в региона и Европа асоциация. В продължение на 4 дни специалисти по науките за земята от Югоизточна Европа и цял свят представиха, дискутираха и обменяха опит за най-новите резултати в изследванията на подземните ресурси не само в Карпато-Балканския регион, но и извън него. Конгресът се провежда веднъж на 4 години и беше най-забележителното събитие за българската научна общност за годината. Участваха повече от 300 научни светила от 15 държави, сред които и млади, перспективни специалисти и от България. Някои от тях в момента работят във водещи институции в Швейцария, Германия, Франция и САЩ. Един от тях е проф.д-р Светослав Георгиев, докторант в БАН, представен ни от проф. Ирена Пейчева – председател на Карпатско-Балканската геоложка асоциация.” (В. Кацарски) „Брайл ФМ” е радиото, което дава гласност на всички добри неща, които могат да помогнат на човечеството и в частност на нашата мила Родина. Владислав Кацарски: Проф. Пейчева, знаем, че в науката резултатите от изследвания и проучвания идват години след началото на провеждането им, но в тези трудни „енергийни времена”, очакваме чудеса, след като сме направили пакости с небрежно поведение към природата или сме станали жертва на алчността на политиците – нетърпеливи сме да разберем организираният от Вас конгрес имаше ли някаква практическа стойност? Участваха много известни имена на геологията, какъв беше резултатът? Проф. Ирена Пейчева: Резултатите са в различни направления, като енергийните ресурси бяха само една малка част от тях. На този конгрес всички отбелязаха, че се отделя много внимание на ресурсите и това е свързано със сегашната ситуация, в която имаме криза за някои от тях. В момента постоянно говорим за газ, откъдето ще бъде доставен, а бих искала да поговорим какво, освен газ, би могло да помогнемного бързо в този момент. Имаше […]


jivka Pavlova
ПриемнатаРавностойно партньорство

Отказ от правосъдие или панаир на нищетата

Anelia Velinova | 26 — 09

Историята започва през далечната вече 2015 година. Живка Павлова е сляпа, с юридическо образование, като през 1977 година е положила успешно и изпит за правоспособност. През 2014 година е одобрена за съдебен заседател в Софийския районен съд (СРС). На 23 март 2015 година е разпределена към 6-ти наказателен състав в съда заедно с още трима души. Повече от година обаче не участва в нито едно съдебно заседание по наказателно дело, защото не е допусната от съдия Феня Стоянова. Разговаряме с Живка Павлова за стигмата да си сляп и защо съди България за дискриминация. Владислав Кацарски: Преди известно време Живка Павлова беше при нас, за да сподели какво се задава в нейния живот. Тръгна срещу една система, но какво се случи по пътя? Тя е незряща (със 100% пълна слепота) и след година и половина работа като съдебен заседател, една от съдиите, с които работи, изрази съмнение в нейните качества и я отзова от тази дейност. Тогава се обърна към Комисията за защита от дискриминация (КЗД), която постанови, че е дискриминирана. Редът обаче е такъв, че това, което Комисията постанови, подлежи на ревизия от българския съд. Живка Павлова печели делото на Софийския районен съд и оттам нататък започват проблемите, тъй като Върховният административен съд (ВАС) прави запитване към Европа, коятовръща своето становище – казва, че Живка Павлова действително е дискриминирана, но препоръчва на ВАС да направи ревизия на делата, в които е била съдебен заседател. Да не преразказвам неточно, защото тези, които правят това, ги обвиняват в користна подбуда, а аз нямам връзка с хората, които я дискриминираха. Къде сбърках в историята, г-жо Павлова? Живка Павлова: Ще направя лека корекция. Преди 7 години кандидатствах за съдебен заседател  с документите, необходими по съответната процедура. Минах през всички инстанции, бях одобрена и тогавашният закон казваше, че съдебните заседатели се прикрепват към съответен съдебен състав […]


Velitcka Draganova
Равностойно партньорство

Величка Драганова: Тишината изостря зрението – тъмнината изостря слуха

Anelia Velinova | 8 — 07

„Искам с всички организации на и за хора с увреждания да си партнираме, а не да се конкурираме.” (Величка Драганова) Величка Драганова е председател на Национална асоциация на сляпо-глухите в България (НАСГБ), организация с традиции в грижата, застъпничеството, обучението и рехабилитацията на хора с двойно сензорно увреждане.  В своята работи тя винаги се ръководи от принципността, хуманността и справедливостта. Разговаряме за проблемите, които вълнуват в момента хората с увреждания, членуващи в Национална асоциация на сляпо-глухите в България, за спецификата в общуването с тези хора и за дейността и предизвикателствата, които среща организацията.  Владислав Кацарски: Как се случи така, че се озова на тази ръководна длъжност?  Величка Драганова: Първо искам да благодаря на вашия екип, че давате възможност да участвам в предаването ви, а това е особено важно за НАСГБ. Много малко хора са запознати с характеристиките и спецификите на сляпо-глухотата. Открих съществуването на тази организация в далечната 2007 година, когато бях на курс за обучение по начална компютърна грамотност в Националния център за рехабилитация на слепи. Тогава почувствах, че мога да намеря подкрепа и да общувам с хора като мен. Същата година бе учредена 26-тата структура на териториалната организация на гр. Плевен. До 2017 година бях неин председател. След завършването на висшето ми образование, по покана на г-н Димитър Парапанов – тогавашен председател на асоциацията, започнах работа като юрисконсулт. Срещнах разбиране и подкрепа, което още по-силно ме мотивира да работя в посока на защита на правата и законните интереси на хората със сляпо-глухота. Веднага след кончината на преседателя, по решение на УС, поех управлението на асоциацията. Владислав Кацарски: Късно ли ослепя и как се случи този дефицит на слепота и глухота? Величка Драганова: Родена съм глуха, със 70% загуба на слух, а ослепях на 33 години. Ползвам слухов апарат. Загубата на зрение беше тежко изпитание за мен, но моят втори живот започна от Центъра за […]


Hr. Petrov i Vladislav Kacarski_ radio brail FM
Приемната

Медийна манипулация: Мария Черешева пред Брайл ФМ

Anelia Velinova | 8 — 07

Материал на Христо Петров по повод конференция „Медийна манипулация“ в най – голямата аудитория на Тракийския университет в Стара Загора. Събитието е организирано от Асоциацията на европейските журналисти в България. Наука и журналистика заедно срещу инфодемията Христо Петров: Все още се намират структури и организации в България, които се заемат с просветителска дейност, насочена към журналистите. За мен беше събитие, от което научих много – имаше не само информационен характер, но и практическа насоченост. Конференцията се проведев най-голямата аудитория на Тракийския университет в Стара Загора и организирана от Асоциацията на европейските журналисти в България. Цялата атмосфера беше изключително академична, тъй като лектори бяха преподаватели от университета. Какво бе съдържанието на тази конференция и защо медийната манипулация е причина за организирането на този форум? Не само войната в Украйна, но и много събития по време на пандемията и особено след утихването ѝ през топлите месеци, предизвикаха необходимост да се разясни на обществеността, какви са методите и формите на съвременната медийна манипулация. Настъпи активност в медийното пространство и се оказа, че фабриката за тролове, машината за поставяне на фалшиви профили в социалните мрежи е реалност, с която живеем – октопод с метастази. Това е действителност, опасна за човека. Владислав Кацарски: Големият ужас ще настъпи, когато и националните медии започнат да излъчват лъжи. Христо Петров: Бяха посочени много примери на подведени големи медии от различни чужди източници, които цитират други информационни агенции и се получава верига от неустановени „извори”. Срещу този механизъм на фалшиви, подправени и манипулирани новиниработят екипи от специалисти за противодействие, като се проверява щателно всяка информация.Има създадени програми, с които бяхме запознати и чрез тях не е сложно по определени заглавия, дори по снимка да бъде проверена информацията и нейния генезис. Всяка медия носи своята отговорност за източниците, на които се позовава.  Националната конференция, организирана от Асоциацията на европейските журналисти в България бе обединена […]


Staro tramvajtce v Sofiq
Приемната

Трамвайче с аромат от Австрия

Anelia Velinova | 5 — 07

Вълнуващо пътуване, организирано от австрийското представителство и Австрийското посолство в София. Старо трамвайче с дъх на кафе по релсите. Как се организира рекламно събитие и как се печели със стил и качество? Кафето – енигма и култура на сетивата… Видео и снимки: Христо Петров Oт студиото: Владислав Кацарски и Христо Петров


Meglena Bojanova_ne na duhovnata slepota_priziv
Приемната

Меглена Божанова – Петрова за бездуховността в обществото (30 май 2022)

Anelia Velinova | 10 — 06

По темата „Чалга и любов“ разговаряме с художничката Меглена Божанова – Петрова за тенденциите и формирането на вкуса към изкуството. Грамотност и безхаберие, вдъхновение и комерсиалност. Как оцелява творецът – артист в България. Интерпретация, компромиси и личностна позиция. Субкултура и масова култура „Когато се появи чалгата, аз мислех че тя ще бъде един вид субкултура и както се е появила, така ще си изчезне…“ Меглена Божанова За нея Анжела Димчева, поетеса и журналист, споделя: „Да си откровен и да разкриеш пред широката публика как става преливането от душата върху платното; да разкажеш историята на всяка картина – видимите и невидими белези от преживяно или въображаемо; да споделиш надеждите и разочарованията в житейски и професионален план… Коя е дамата с открито лице пред придирчивата публика и как говори колоритът в нейните картини?”  Тя е Меглена Божанова – Петрова. Учила е рисуване в школата на художника Никола Балев. Завършва Текстилен дизайн в МЕИ София. Не продължава професионалния си път като художник- десенатор, а се посвещава на живописта. Има самостоятелни изложби, както и участия в колективни, последните от които са: „Формат 30 на 30“, галерия Астри, АРТКО 19, Международна колективна изложба „The cry of the earth, the answer of art” в Триест, международна изложба в Рим. Характерното в начина ѝ на изразяване са фигуралните композиции и големите формати. Владислав Кацарски: Познавате Меглена Божанова от нашата рубрика „Гласът на картините” – момичето, което увлекателно разказваше своите картини. Един твой призив в социалните мрежи ни провокира за този разговор – „ Не на духовната слепота!” Докъде според теб е стигнала бездуховността?  Меглена Божанова: Повече няма накъде да върви бездуховността. Когато се появи чалгата в живота ни, първо тръгна с музиката – всичко започна с „Ку-Ку бенд” в далечните години.  Анелия Велинова: И с Попа, който звучеше по „Графа”. Меглена Божанова: „Ку-Ку бенд” бяха показвани по електронните медии и това даваше широк отзвук […]


yanko marinov organist
Приемната

Да чуеш Бог в музиката!

Anelia Velinova | 26 — 05

Янко Маринов в „Приемната“ (16 май 2022 ) Ще ви срещнем с музикант, за когото с пълно основание може да се каже – универсален талант! Янко Маринов е органист, пианист, византолог и задълбочен музикален изследовател. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София в класовете по пиано на Стела Димитрова и Маргарита Кръстева и орган при проф. Нева Кръстева. Участва в майсторския органов клас на световноизвестния органист Жан Гийю в Цюрих и в концертните събития на ежегодната Хенделова академия в Карлсруе. Органист е на Софийската католическа катедрала „Свети Йосиф“. Дълги години се занимава и с византийска музикология. През 2000 година получава известната Хердерова стипендия и продължава образованието си във Виена, където изучава гръцка палеография и византология, а интересите му са насочени към музикалната медиевистика и изучаването на различните старинни нотации. Изнасял е органови и клавирни концерти в Австрия, Германия, Словакия, Италия, Испания, Швейцария, Холандия, Гърция, Полша, Кипър, Украйна, Франция и др.  „Органистът е органист дотолкова, доколкото познава света и може да го направлява и променя. До известна степен това е и моето кредо. Да, светът е такъв, какъвто го познаваме, но той винаги може да бъде направен по-добър, да бъде претворен. И затова Бог ни е създал по свое подобие, за да можем да творим.” Тези и други свои съкровени мисли за изкуството, интересни музикално-исторически факти ще сподели Янко Маринов със слушателите на радио БРАЙЛ ФМ. Ще разговаряме за органа – призвание, страст или посока на мисловност. За Божественото начало, вложено в инструмента и в неговата механика. Ще тръгнем по следите на старинното нотно писмо. История и музикална предвечност… Владислав Кацарски: Всичко започва с пианото. Как се докосна до органа? Янко Маринов: Всеки свързва органа с катедралите, представя си неговото място там и звученето му, което ни сближава с небесното начало, с божественото. Неговите могъщи тонове сякаш разтварят небесния свод и се отправяме нагоре при ангелите, към […]


Приемната

Много Бай-Ганьовци, Алеко е един!

Anelia Velinova | 25 — 05

„Седях в стаята си, захласнат в разрешението на един чрезвичайно жизнен за мен въпрос: през разпраното отверстие в джеба на жилетката ми промъкнал се, кой знае кога, един малък кръгал предмет и се залостил чак в края на дрехата; към претърсванието на тези забравени кьошета на тоалета си аз прибягвам при същите обстоятелства, при които евреите разгръщат старите си тефтери; трябваше да се уверя дали скритият в прореза предмет е някое копче от панталони или е някаква монета. Разочарование или радост. Предметът се движи с помощта на пръстите ми под материята, достига отверстието, пръстът ми усеща вече металическа студенина, различава вече нарезите по периферията – 50 стотинки! – хващам ги с два пръста и… Чук-чук-чук!…“ ( из разказа на Алеко Константинов „И сега бият, брате мой“ ) Животът на Алеко е твърде кратък, но достатъчен, за да остави дълбока следа в българската литература. Той умира, но продължава да живее неговият нравствен облик и дълбокото убеждение, че над всички идеали стои един единствен, върховен идеал – „Да не изменяме никога на себе си и на оная съвест, която носим в себе си.”  Щастливецът среща смъртта си на 23 май 1897 година при неуспешен атентат срещу неговия съпартиец и приятел Михаил Такев. Така на 34 години си отива Алеко Константинов – юрист, писател, публицист, демократ, любител на природата и музиката, планинар, пътешественик, бохем, един от малцината духовни аристократи и безспорно между най-големите таланти в българската литература. Алеко Константинов, 125 години след смъртта си, остава със своя Бай Ганьо един от най-влиятелните българи в историята ни. Както казва писателят Христо Пунев – „Щастливецът си отиде, ние нараснахме, а подир него други не се роди; мястото му в българския живот е още свободно.” За да се докоснете по-осезаемо до духа на писателя, ви предлагаме разговор за Алеко – изключително актуален и днес с всичко, което е […]


Приемната

Назад към акванавтите

Anelia Velinova | 19 — 05

Научни открития, тайни и любопитни факти, свързани с дълбоководния свят. Батисфера, батискаф – основни конструктивни принципи и различия. Подвигът на първите – риск, любопитство и дръзновение. Професор Огюст Пикар – проектирал и изчислил батискафа, използвайки своя личен опит в проектирането и работата на стратосферния балон… Обитатели и поведенчески особености на дъното на океана. Водещи: Владислав Кацарски и Катя Андреева



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play