menu Начало chevron_right

Христо Петров


Приемната

По пътя към храма

Anelia Velinova | 24 — 04

Разговаряме с отец Румен Стойчев от Българската православна църква за Страстната седмица. За вярата и добротата. За любовта като път, истина и живот. Владислав Кацарски: В студиото сме с Христо Петров и отец Румен Стойчев от Българската православна църква в началото на Страстната седмица след двата големи празника – Лазарова събота и Цветница. Може нещо да бъркам, но моля да бъда извинен. Отче, здравейте. Благодаря, че оказахте честта на нашето радио да бъдете сред нас в предстоящите светли празници. Отец Румен Стойчев: В името на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин. Възлюбени в Господа, боголюбиви, богопредани чеда на Светата ни църква, Великият пост завършва с два лъчезарни празнични дни. Това е Лазарова събота – когато си припомняме възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, и Връбница, когато празнуваме тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни до предаването Му на страдания и кръстна смърт. Както го е правил по-рано, Иисус – непознат, неизвестен, непризнат, сега Той, Който никога не е търсил власт и слава, сякаш Сам подготвя Своето тържество. Той заповядва на учениците Си да Му доведат младо осле. Той го възсяда и влиза в града, съпроводен от тълпа народ и деца с палмови клонки в ръце. И тази тълпа, и тези деца Го приветстват с древния възглас, с който са се обръщали само към царя: „Осанна! Благословен е идващият в името Господне! Осанна във висините!“ Какво означават тези тълпи народ, палмовите вейки и отекващото царско приветствие, тази ликуваща радост? И защо всяка година в този ден, шести преди Пасха, Той разкрил Своето царство на земята, открил го е на хората, призовал ги е, а заедно с тях и всички нас, да станем граждани на това царство Христово, поданици на един смирен цар, цар без земна власт и без земно могъщество, но всесилен чрез любовта. Ние живеем в свят, в държави, които […]


Za filma na jurnalista Nikolaj Krystev
Приемната

Журналистът Николай Кръстев: Предстоят бури на Балканите

Anelia Velinova | 28 — 03

Кой е Зоран Джинджич? Кой го уби и защо? Какво се случва на Балканите? На тези и други въпроси отговаря журналистът Николай Кръстев. Разговор за новия му филм на тази тема. Владислав Кацарски: В началото на днешната ни среща няма как да не споменем за етническото прочистване чрез геноцида над българското население в онази част на някогашна България, което много, много не се обсъжда. За стотиците хиляди напуснали Лозенград, Гюмюрджина, Дедеагач, Едрене и Еникьой,  Кукуш, Скопие или Солун, зад които остават масови гробове и изпепелени къщи. Разумът отстъпил място на ужаса в онези мрачни години. Докато има памет, никой не умира. България е пострадала от изгубването на огромна част от териториите си – Източна и Западна Тракия, Македония, Северна Добруджа и Западните покрайнини. Стотици хиляди са били принудени да напуснат домовете си и да потърсят убежище в освободените български територии. Раната остава отворена за няколко поколения не само в България, но и на Балканите. И така до днес. Какво се случва в най-близките западни съседи на България? За Сърбия и Македония в официалните медии се споменава, само когато има нещо скандално, или политически пикантно за огладнелите политици от двете страни на границата ни. При нас „На 10-ия етаж” сме поканили най-добрия анализатор на Западните Балкани. Това е човекът, който не само следи и анализира случващото се на запад от България, а и личността, която е отворила не една врата в дома, буквално, на почти всички от играчите на разклатената политическа сцена в нашия неспокоен регион. Добре дошъл на г-н Николай Кръстев. Николай Кръстев: Здравейте. Много благодаря. За втори път съм тук, но във вашия нов дом влизам сега за първи път и искам да ви пожелая още повече успехи, и да стигате до повече и по-голяма аудитория. Владислав Кацарски: Дай боже! Но да не забравяме, че всичко зависи от нас. Направихте един много добър филм за Зоран Джинджич. Първо, да кажем кой е Зоран Джинджич? Ако искате да започнем оттам и след това, разбира се, ще […]


grupa Sprint, Pejo Peev
Приемната

Пейо Пеев от „Спринт”: Публиката навсякъде е една и съща, въпросът е да я владееш

Anelia Velinova | 16 — 02

Разговор със създателя и барабаниста на група „Спринт” Пейо Пеев за рока в България – начало, тенденции, клубна музика. Как се стигаше до сцена и турне извън страната по време на „Желязната завеса“. Нова продукция, участия, меломани… Владислав Кацарски: Аз съм сигурен, че ако Мик Джагър беше на моето място, някои от вас щяха да се запитат, кой е този до Пейо Пеев. Но фактът си е факт. Пейо Пеев е при нас. Здравей. Много ми е приятно, че си тук. Ще си говорим за „Спринт”, разбира се, преди всичко за „Спринт”, ще си говорим за българска рок музика, но преди това да похвалим Националния фонд култура (НФК), защото ни помогна в някаква степен и на двамата. Пейо Пеев: В някаква степен ни помогна.  Владислав Кацарски: Това жури трябва да се смени, защото последната сесия не ме одобриха. Пейо Пеев: Аз даже не знам кое е журито. То е анонимно, доколкото знам. За мен не трябва да бъде анонимно жури, а да бъде обективно, за да застава зад оценките си.  Владислав Кацарски: Така е. Поглеждайки доста скептично на всичко това, все пак си казвам, че Национален фонд култура свърши хубава работа. Помогна и на доста млади актьори, и на хора като нас, такива бегачи самотни, които се опитваме да правим хубави неща и да бъдем в услуга на хората. Продължаваш да работиш с нашите хора, приятели с увреден слух. Пейо Пеев: Продължаваме да работим. Продължавам с театър „Мим-Арт”, с „Жестим”. Участвам в проектите им, като се занимавам с аудио и видео реализацията на техните неща. Сега записахме по един проект на Столична община детски песни, които те преведоха на жестомимичен език за канала ютюб, който има служението и станаха доста популярни между малките.  Владислав Кацарски: Отколко време работиш с хора с увреден слух? Пейо Пеев: Вече шеста година работим заедно. Аз работя не само с хора с увреден слух, работя и с хора с други увреждания, защото преподавам ударни инструменти в център „Чудеса”, […]


Filip Kupfer ot Posolstvo Avstia
Приемната

Филип Купфер: Културните връзки между България и Австрия

Anelia Velinova | 2 — 02

Разговаряме с Филип Купфер, търговски съветник към Австрийското посолство в София и ръководител на Advantage Austria в България, за култура и икономика, за социална политика, за традициите и отношенията между хората.  Владислав Кацарски: Българските градинари, които напускат родните си краища, се отправят към Западна Европа. Едните отиват в Унгария, а другите – в Австрия. И там, в периода 1920-1930 година, в  Австрия някои от тях намират своето препитание. Тогава в България има много дълбока криза след свалянето на земеделското правителство и мизерията прогонва тези хора по различни краища на света. Тези българи със своите познания и умения, с много любов и труд създават зеленчукови градини на наета земя, развиват стопанска дейност. Те са добре приети и признат е техният труд от австрийското общество. През 1936 година българските градинари имат 183 градини с 420 газди. Това са главни градинари. Обработваемата площ е от около 840 декара. С решение № 3309 от 21.08.1936 г. Търговската камара на Виена разрешава да се основе Дружество на българските земеделско-стопански предприятия и се одобрява предложения проектоустав. На 25 септември  36-та година в гостилницата на Йохан Винингер на улица ”Линке Уинзел” № 64 се свиква Учредителното събрание. В периода 1939-1944 г. в дружеството вече членуват 523 градини с 544 газди с обработваема площ от 3643 йоха, приблизително около 20 000 декара. Тези български производители на зеленчуци участват на виенската зеленчукова борса и се явяват като самостоятелни градинари в Австрия.Създават финансово-преводна служба, която в течение на годините се оформя като банково подразделение. Неорганизиран български градинар не е можел да превежда спестяванията си от Австрия в България. Българските градинари са споделяли с австрийците своя опит как да развиват зеленчукопроизводството. В глада и кризите през военните години и след Втората световна война българските градинари помагат за изхранване на населението и това е признато по достойнство от австрийската общественост. Сега, след повече от 90 години от тези събития, ще чуем и разберем дали е останало нещо от българските градини във Виена и как Австрия връща жеста към България.  Христо Петров: И за наш гост в студиото сме поканили г-н Филип Купфер, търговски съветник към Австрийското посолство в София и ръководител на Адвантидж Австрия. Добре дошъл в нашето студио, г-н Купфер.  Филип Купфер: Здравейте. Благодаря за поканата. За мен е голяма чест да мога да съм тук и аз уважавам много вашата работа.  Христо Петров: С такъв прекрасен български език Вашият сътрудник Петя няма да има много работа по време на нашия […]


Vladislav Kacarski i Hristo Petrov Priemnata
Приемната

Смисълът на онази песничка

Anelia Velinova | 12 — 01

Смисълът на онази песничка „Животът естествено е нещо сложно, понякога даже звучи печално, но да се живее е изобщо възможно, това е доказано експериментално.” (Валери Петров „За възможността да се живее“) Разговор за всичко, което ни връхлетя напоследък. За хаоса по пътищата – тротинетки, велосипеди, за изоставащото законодателство в страната ни… За мястото на българската литература и изкуство на световната сцена…  За безумията, които се случват днес в България, за широко затворените очи на катастрофиралото ни общество. Зловещата катастрофа на „Черни връх” и прегазените млади жени е повод да си зададем много въпроси – работи ли съдебната система срещу престъпността или е свързана с нея? Октоподът и силните му пипала удушиха ли порива ни към свобода, почтеност и законност? Убийците на пътя ще получат ли строги наказания за отнетите животи или всичко ще потъне в забравата на времето и в праха на дебели папки, заключени в чекмеджето на неработещи и корумпирани институции? Търсим отговорите на тези и други горещи въпроси, които задава безвремието, в което живеем.  Владислав Кацарски: Ще се опитаме да се поразходим по идиотиите в България, които се случват напоследък и как уж говорим за тях, но всички си затваряме очите. Много сме загрижени, но си затваряме очите съвсем явно. Взимам пример от последния случай – катастрофата на бул. „Черни връх”. Сега ще се окаже, и това го казах преди няколко дни, не е бил в колата въпросният Георги. Може да пледира и за това. Не му взели кръвна проба 30 часа, защото не искал и не можели и т.н. Оттам минаваме към всичко онова, което ни връхлетя напоследък. Откъде да започнем – от момичето, което кара тротинетка със 120 км на магистралата. Дадоха я по телевизията, едно щастливо дете, усмихнато до ушите. Тя се гордее с това, което е направила.  Христо Петров: Там нали е разрешено до 140 км. […]


Vanq Noteva ProBudnik
Приемната

Онлайн насилието може да бъде преборено

Anelia Velinova | 9 — 11

Сдружение “ПроБудник“ с нов план срещу кибертормоза, дезинформацията и онлайн злоупотребите.Разговаряме с Ваня Нотева, ръководител на проекта „(Не) вярвай на очите си!” за младите хора и рисковете в интернет. Владислав Кацарски: Ваня Нотева от сдружение „ПроБудник” с една много интересна тема – „(Не) вярвай на очите си!”.  Христо Петров разработи тази част от нашата „Приемна”. Той беше човекът, който бе на финала на този проект. Какво видя и защо решихме да поканим Ваня Нотева при нас? Христо Петров: „ПроБудник” покани представител на радиото и по стечение на обстоятелствата аз се оказах в един много интересен момент, когато отчитаха изпълнението на този проект и бях безкрайно впечатлен, че присъстваха изключително много млади хора, включително и тийнейджъри, и младежи до 18 години, които се оказаха доброволци в осъществяването на тази програма в продължение на по-малко от 7-8 месеца. Бяха активна публика и активни участници. Темата на проекта също беше много интересна – „(Не) вярвай на очите си!”, касаеща интернет пространството, дезинформацията, фалшивата самоличност и всички рискове, които са около нас в ежедневното ни интернет общуване и облъчване, на което сме поставени през интернет, включително и от медиите. Владислав Кацарски: Няма ли кой да каже, Ваня, че това всъщност е един тормоз? Ваня Нотева: Това, с което ние се занимаваме, е как да се противодейства на тормоза, как да се идентифицира той и да не се смята за нормалност. Основното нещо, върху което проектът „(Не) вярвай на очите си!” на сдружение „ПроБудник” беше фокусиран, е да направи младите хора като най-рискова група малко по-критично мислещи и да имат повече желание да погледнат отвъд определена информация и новина. И освен всички рискове, които Христо каза, че крие онлайн пространството, интернетът е основният модел за изграждане на самочувствието на младите хора, много често и за липсата на самочувствие и увереност. И това, което се опитахме да направим, е те самите да изграждат мнения, […]


Приемната

В храма на седмото изкуство – разговор с доц. д-р Александър Донев

Anelia Velinova | 18 — 10

Той е преподавател по различни дисциплини към катедра „Кинознание и кинодраматургия“. Преподава в НАТФИЗ от 1994 година. Занимава се с изследвания в областите: история на киното, история и теория на филмовата индустрия, киното и съвременните медии, социология на киното, българско кино. Има професионален опит като режисьор, сценарист и продуцент. Членува в Европейската филмова академия, Съюза на българските филмови дейци, Съюза на българските журналисти.  Разговаряме с доц.д-р Александър Донев за кино и тенденции, какво загубихме и какво спечелихме с новия вид на кината, които сега има в България. Владислав Кацарски: Голяма чест за нас е, че си тук. Няма по-подходящ човек от теб, когато става въпрос за кино и всички теми, свързани с него.  Доц. д-р Александър Донев: Благодаря за признанието. Владислав Кацарски: Господин Христо Петров написа материал, който нашите слушатели видяха преди пет месеца – “На кино без билет”, в който темата беше кварталното кино. Какво загубихме и какво спечелихме с новия вид на кината, които сега има в България? Доц. д-р Александър Донев: Понеже не съм чел текста на господин Петров, е добре той да каже някои от идеите в него и аз ще продължа оттам нататък. Христо Петров: Направих този материал на базата на мои фотокадри, заснети през годините и в които тъжно се разкриваше процес на съзнателното заличаване на столичните кинотеатри. От 37–40 киносалона с различен брой зрители в София останахме с три кина. Единственото квартално кино, което крета,е „Кирил Влайкова”. Анелия Велинова: То е вече читалищна сцена. Доц. д-р Александър Донев: Създадено е с тази формула да служи едновременно като театрална сцена, читалищна зала и киносалон. Кирил Влайков е бил голям почитателна киното. Анелия Велинова: Да, но не му поддържат базата и тя е в трагично състояние.  Доц. д-р Александър Донев: Създаден е като модерен театър през декември месец 1908 година. Той е един от първите и в момента единствената сграда, специално създадена за киносалон, която продължава да съществува и […]


prof. Peiceva i Svetoslav Georgiev
Приемната

Двадесет и вторият конгрес на Карпатско-Балканската геоложка асоциация (КБГА) –резултати и предизвикателства

Anelia Velinova | 26 — 09

„В Пловдив завърши 4-дневният международен конгрес на Карпатско-Балканската геоложка асоциация. Събитието беше 22-то в 100-годишната история от създаването на уникалната в региона и Европа асоциация. В продължение на 4 дни специалисти по науките за земята от Югоизточна Европа и цял свят представиха, дискутираха и обменяха опит за най-новите резултати в изследванията на подземните ресурси не само в Карпато-Балканския регион, но и извън него. Конгресът се провежда веднъж на 4 години и беше най-забележителното събитие за българската научна общност за годината. Участваха повече от 300 научни светила от 15 държави, сред които и млади, перспективни специалисти и от България. Някои от тях в момента работят във водещи институции в Швейцария, Германия, Франция и САЩ. Един от тях е проф.д-р Светослав Георгиев, докторант в БАН, представен ни от проф. Ирена Пейчева – председател на Карпатско-Балканската геоложка асоциация.” (В. Кацарски) „Брайл ФМ” е радиото, което дава гласност на всички добри неща, които могат да помогнат на човечеството и в частност на нашата мила Родина. Владислав Кацарски: Проф. Пейчева, знаем, че в науката резултатите от изследвания и проучвания идват години след началото на провеждането им, но в тези трудни „енергийни времена”, очакваме чудеса, след като сме направили пакости с небрежно поведение към природата или сме станали жертва на алчността на политиците – нетърпеливи сме да разберем организираният от Вас конгрес имаше ли някаква практическа стойност? Участваха много известни имена на геологията, какъв беше резултатът? Проф. Ирена Пейчева: Резултатите са в различни направления, като енергийните ресурси бяха само една малка част от тях. На този конгрес всички отбелязаха, че се отделя много внимание на ресурсите и това е свързано със сегашната ситуация, в която имаме криза за някои от тях. В момента постоянно говорим за газ, откъдето ще бъде доставен, а бих искала да поговорим какво, освен газ, би могло да помогнемного бързо в този момент. Имаше […]


Hr. Petrov i Vladislav Kacarski_ radio brail FM
Приемната

Медийна манипулация: Мария Черешева пред Брайл ФМ

Anelia Velinova | 8 — 07

Материал на Христо Петров по повод конференция „Медийна манипулация“ в най – голямата аудитория на Тракийския университет в Стара Загора. Събитието е организирано от Асоциацията на европейските журналисти в България. Наука и журналистика заедно срещу инфодемията Христо Петров: Все още се намират структури и организации в България, които се заемат с просветителска дейност, насочена към журналистите. За мен беше събитие, от което научих много – имаше не само информационен характер, но и практическа насоченост. Конференцията се проведев най-голямата аудитория на Тракийския университет в Стара Загора и организирана от Асоциацията на европейските журналисти в България. Цялата атмосфера беше изключително академична, тъй като лектори бяха преподаватели от университета. Какво бе съдържанието на тази конференция и защо медийната манипулация е причина за организирането на този форум? Не само войната в Украйна, но и много събития по време на пандемията и особено след утихването ѝ през топлите месеци, предизвикаха необходимост да се разясни на обществеността, какви са методите и формите на съвременната медийна манипулация. Настъпи активност в медийното пространство и се оказа, че фабриката за тролове, машината за поставяне на фалшиви профили в социалните мрежи е реалност, с която живеем – октопод с метастази. Това е действителност, опасна за човека. Владислав Кацарски: Големият ужас ще настъпи, когато и националните медии започнат да излъчват лъжи. Христо Петров: Бяха посочени много примери на подведени големи медии от различни чужди източници, които цитират други информационни агенции и се получава верига от неустановени „извори”. Срещу този механизъм на фалшиви, подправени и манипулирани новиниработят екипи от специалисти за противодействие, като се проверява щателно всяка информация.Има създадени програми, с които бяхме запознати и чрез тях не е сложно по определени заглавия, дори по снимка да бъде проверена информацията и нейния генезис. Всяка медия носи своята отговорност за източниците, на които се позовава.  Националната конференция, организирана от Асоциацията на европейските журналисти в България бе обединена […]


Staro tramvajtce v Sofiq
Приемната

Трамвайче с аромат от Австрия

Anelia Velinova | 5 — 07

Вълнуващо пътуване, организирано от австрийското представителство и Австрийското посолство в София. Старо трамвайче с дъх на кафе по релсите. Как се организира рекламно събитие и как се печели със стил и качество? Кафето – енигма и култура на сетивата… Видео и снимки: Христо Петров Oт студиото: Владислав Кацарски и Христо Петров



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play