Анелия Велинова Архиви - Страница 6 от 8

Докъде водят пътеките с журналистката изследовател Ирена Григорова

Anelia Velinova | 18 — 04

„Светилищата са жив организъм.” (Ирена Григорова) Тя е автор и водещ на предаването „Прастари времена“ по БНТ. В своята работа стъпва на документи и факти, доказани от науката. Книгите ѝ „Скрито наследство”, „Мистичните пътеки на България” – I и II, „Прастари времена”, „Скитник в мрака”, романът „Градът на вълците“ водят до свещени места в България. Разговаряме с Ирена Григорова за светлината и мъдростта. Анелия Велинова: Искам да ви запозная с едно момиче, което работи като възрожденец от години наред и изкопава такива интересни неща, които могат да ви накарат да уважавате своята страна. Защото има защо. Последните, които излязоха, и съм много горда, че ги притежавам, това са „Мистичните пътеки на България”, първа и втора част. Но нейни са и „Скрито наследство”, „Прастари времена”, то е и книга, и предаването. „Скитник в мрака” и една книга, за която не знаех – романа „Градът на вълците”. Един човек, който постоянно търси, копае и по собствена идея се насочва към различни обекти в България, естествено, с помощта на доц. Веселина Вачкова. Ирена Григорова: Има няколко човека, които следвам като знания. Единият е Веселина Вачкова, другият – проф. Диана Гергова, която също ми е близка приятелка. Това са основните ми вдъхновители. Анелия Велинова: Има защо. Защото, както и аз, искам да стъпя на фактология, макар че във времената има и много измислици. Загубват се нещата. Една Библия да вземем, пренаписвана хиляди пъти, и променени много неща. Едно първо християнство, ранно, променено, и след това в друг вид във времето. Ирена Григорова: Самите епохи всъщност променят нещата, защото ако говорим примерно за богомилите, които всички в България много обичаме и много се интересуваме от тях, но това, което се е знаело преди 30 години, е съвсем различно от това, което се знае днес, защото в предишната епоха, в която живеехме, в комунизма, имаше отново сито на литература, и хората нямаха достъп до информация за богомилите. Така че се създадоха едни малко градски легенди за тях. След това, когато дойде демокрацията […]

Едногодишен грант 2021

Богомилството

Anelia Velinova | 28 — 03

Вие отново сте с „Бъди благословен”. Подхванах една тема за „наши заслуги”, макар че звучи грозно да се каже така, но те дълго време са скривани, подменяни, по друг начин е манипулирана информацията. И затова аз се чувствам отговорна по някакъв начин като историк да възстановя поне една малка частица за истината за тези хора. Говорихме за Боян Мага, който се счита за основател на богомилството. Човек с изключителни способности, нечовешки бих казала, който говори за себе си, отказвайки се от короната, която предлага брат му Петър, че „не е цар на тази земя и не може да си позволи да носи земна корона”. На 12 и 13 април 928 година, след смъртта (927-ма) на цар Симеон, бащата на Боян Мага, младежът, който е само на 17 години и вече е посветен в западната езотерична школа, която в лицето на Магнаура го е обучавала, и той като гений много бързо е завършил това обучение. И на зоро австрийската сирийска школа „Северно сияние”, която пък обхваща източните окултни науки. Тоест в един 17-годишен младеж е събрано едва ли не цялото познание тогава на земята. На 12 и 13 април 928 година в подземието на църквата „Св. Параскева”, която е подарена лично на Боян Мага (тази църква е към царския манастир във Велики Преслав), той дава посвещение на събраните от него много приближени съмишленици. Това са хора, за които ще кажем по няколко думи, които стават първите апостоли на движението на богомилите, сред които се намира и единствената тогава жена богомил, младо момиче Макрина, която се превръща след това в едно от преражданията си във Франция в бъдещата Есклармонда де Фоа. И в следващата инкарнация в Преподобна Стойна, казват езотериците. Тази млада мома, защото тя е била само на 16 години, когато приема кръщението от 17-годишния Боян Маг, до края на своя живот разпространява богомилското учение в Европа, защото това е една от основните цели на […]

Едногодишен грант 2021

Ренесансовият принц на поетите Пиер дьо Ронсар – с българско потекло

Anelia Velinova | 16 — 03

„Предците ми дошли са от една държава, Где Дунавът студен край Тракия минава. Отвъд Унгария е тя….” (Елегия 16, Пиер дьо Ронсар) Разговаряме с Лилия Панова, лекар, поет и преводач, за българската следа в Европа – за Пиер дьо Ронсар и за неговата поезия. Владислав Кацарски: Днес ще си говорим за културните следи на България в Европа или за поезията като мост и средство за съхраняване на любовта. Анелия Велинова: И кой може да живее без любов. Този, който живее без любов, живее под земята. Но достатъчна ли е само любовта? Владислав Кацарски: Заедно с нашата гостенка поетесата д-р Лилия Панова ще се опитаме да навлезем в тези ягодови полета, и понеже Лилия Панова е лекар, няма как да не стане въпрос и за медицина. С тези мои думи се изчерпва историческият принос към експозето на това предаване. Сега вече мога да кажа добър ден на Лилия Панова. Здравей. Лилия Панова: Благодаря за поканата. Владислав Кацарски: Истината е, че за първи път след Димитър Христов ни гостува такъв значим преводач на поезия. Анелия Велинова: И самата тя поет. Сега ще ми позволиш да те представя. Доктор Лилия Панова е родена в град Стражица. Завършва медицина през 1984 година. Работи в София от 1992 година като педиатър. Специализира детска психиатрия, неврофизиология и ревматология в Университетска болница в гр. Тур, Франция. Член е на Съюза на българските писатели, член е на Международния съюз на лекарите-писатели, заместник-председател е на Българския клуб на лекарите-писатели. Нейните стихосбирки „Това от птиците го знам” (1996), „Път през миража” (2000), „Мощите на светлината“ (2007) са получили три национални литературни награди. Нейни стихотворения са публикувани в много български вестници, алманаси, антологии, а също в „Муза Медика” в Нюрнберг, ”Mюр дьо Поези” в Тур, Франция, в списание „Мандрагорас” в Атина. Тя е автор на единствената двуезична книга, посветена на Принца на френската ренесансова поезия – Пиер дьо Ронсар и в книгата се съдържат нейни лични изследвания на българските […]

Едногодишен грант 2021

РЕЙМСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ

Anelia Velinova | 28 — 02

„Казват, че ако не се вслушваме в притихналите гласове на нашите предци, ние не можем да се чувстваме свързани с тях. Една от причините да се интересувам от Реймското евангелие са някои статии на Стилиян Чилингиров, например. Той е бил приятел на моя дядо по майчина линия. Имало е и други публикации, които показват, че френските крале от Анри ІІІ нататък са се заклевали, когато бъдат короновани, като се полагали ръка върху едно евангелие. “ Лъчезар Тошев Владислав Кацарски: В следващия час ще погледнем на България през призмата на една мистерия и макар че не става въпрос за загадка, все пак загадъчност има. Слушайте. Анелия Велинова: Паметта е тази част от нашето съзнание, която свързва миналото с бъдещето. Тя е поуката, извлечена от преживяното, и породените от него мисли. Най-същественото зърно от духовната част на паметта се утаява в кръвта и в езика. Така се предава на следващите поколения, било като генна информация, или като материално богатство. Паметта е наследената от предците ни мъдрост, тяхната следа в нас. Индивидуалната ни памет се обединява със сродните на нея и тя придобива качества като колективност и историчност. Много опити са правени по различно време да се заличат или обезличат най-ярките мигове на паметта, да се подменят, преиначат, скрият, дори унищожат. Напразно. Паметта се надига от вековете като коректив и най-неочаквано насочва вниманието ни към даден обект. А родолюбието е поклон пред делата на дедите ни. То трябва специално да се отглежда и възпитава, защото родолюбците, не другите, излъскват и премахват патината от овехтелите страници на народната памет и възстановяват справедливостта. Те са хората с изострена чувствителност и признателност към миналите поколения. Те издействат уважението на всички. Те работят неуморно за самочувствието на новите генерации. Може да има противопоставяне, дори отлагане на истината, но тя неотменно изплува от дълбините. Дори заключена и покрита, истината изисква действия за нейното възстановяване, изисква смелост, упоритост и постоянство, защото нищо не се постига даром, но прекъсването […]

Едногодишен грант 2021

Боян Мага

Anelia Velinova | 23 — 02

„… Самите катари ( френските богомили ) изваждат от архивите си доста любопитни неща… Но когато един народ, като френският, усеща че има „хляб“ в тая идея да се бият в гърдите и да кажат „това е нещо наше“, тук е момента ние да кажем къде е нашият принос…“ Рубриката „Бъди благословен“ се води от Анелия Велинова. Записът е направен в студиото на Българско социално интернет радио БРАЙЛ FM (First Mediator). По идея на Фондация за информационен обмен „Равностойно партньорство“, финансирана по програма „Едногодишен грант“ 2021 на Национален фонд „Култура“. Жестов преводач: Силвана Павлова Видеомонтаж: Галина Красимирова

Едногодишен грант 2021

Новата субкултура

Anelia Velinova | 23 — 02

Езикът на днешното поколение, изпълнен с нова символика, смисъл и асоциативни внушения. Явлението е описано от Ричард Докинс още през 1976г. в книгата му „Себичният ген“. Става дума за Meme, meme-овете ( мийм, миймовете ) в английския език, но приел българската разновидност на като мем, мемовете… Рубриката „Бъди благословен“ се води от Анелия Велинова. Записът е направен в студиото на Българско социално интернет радио БРАЙЛ FM (First Mediator). По идея на Фондация за информационен обмен „Равностойно партньорство“, финансирана по програма „Едногодишен грант“ 2021 на Национален фонд „Култура“. Видеомонтаж: Галина Красимирова

Приемната

Мария Черешева: Информация, която мъти мозъците на хората, може да доведе до решения, вредни за живота им

Anelia Velinova | 13 — 02

Разговор с Мария Черешева, един от основателите на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България и водеща на актуалното предаване „Кой говори“ по Дарик, за медийната манипулация и дезинформацията. Владислав Кацарски: С тези две хубави момичета сега ще се опитаме да си поговорим за медийната манипулация, дезинформация и конспиративните теории, дейността на Асоциацията на европейските журналисти в България, за обучението на българските журналисти и амбицията да се работи по утвърдените стандарти на европейската журналистика. До мен е Мария Черешева. Здравейте. Мария Черешева: Здравейте. Владислав Кацарски: Този глас ви е познат от Дарик радио. Мария е при нас, за да се опитаме да разплетем едно много лошо явление в нашата действителност. Повечето хора обичат да мислят, че теориите на конспирацията са ограничени до периферията на обществото, но на практика те никога не са били просто „периферни”. Хората, които измислят и разпространяват чрез манипулация и дезинформация различни теории, канализират притесненията на обществото, в което живеем. Известно е, че лъжата лети, а истината куцука след нея. Никой никога няма да сложи край на подобни теории и методи за тяхното разпространяване в обществото, но за последната година и половина Асоциацията на европейските журналисти направи много за журналистиката в България със семинарите за обучение и практическите занимания, които организира, за да може да се вгледаме внимателно в причините, поради които някои хора толкова вярват и искат да споделят чутото и видяното. И на практика конкретно ние, „Брайл ФМ”, научихме много и изключително полезни неща за това как да предаваме достоверно и обективно, за това как да проверяваме информацията за тревогите и събитията в реалния свят. Преди музикалната пауза си говорихме за ботовете, които могат да уловят даже картинка. Този разговор не е първият на тази тема, но сега говорим с човек, който би могъл да отвори вратата малко повече за дейността на Асоциацията на българските журналисти. Анелия Велинова: Така де, за да обединим българска журналистика с европейска. Мария Черешева: Българската […]

Приемната

Таня Никлева за хор „Аве Музика“: Ние сме заедно, защото искаме

Anelia Velinova | 5 — 12

„Маестро Бабеков казваше, че България е страна на пеещите хорове, само че това беше или поне до… аз обичам да казвам „докато не стана белята“ на 10-ти ноември. Дотогава поне България беше страна на пеещите хора. Сега тук са две момичета, които се занимават с хорово изкуство. Уникално нещо е да си в хор. Уникално нещо е да работиш в хор!… Знам колко е хубаво да усещаш дъха на всички останали, които са около тебе, да се слееш с множеството и да станеш един глас с 40 други…“ Вл. Кацарски Хор „Аве Музика“ е създаден през 1998 г. в София в чест на известнaта българска диригентка проф. Лилия Гюлева. Репертоарът му включва българска музика, фолклор на различни народи, духовни творби, произведения от 20-и и 21-ви век, както и образци от жанровете поп, джаз и етно музика. Аранжиментите и интерпретациите на хора се радват на голям успех не само от страна на публиката, но са високо оценени и от музикалните експерти. Създател и диригент на хора e Таня Никлева, завършила Държавната музикална академия в София и носител на редица отличия от национални и международни форуми. За музиката като живот и магия разговаряме с Таня Никлева и Маргарита Маринова от хор „Аве музика”. Владислав Кацарски: Маестро Бабеков казваше, че България е страна на пеещите хорове, само че това беше или поне до…аз обичам да казвам „докато не стана белята” на 10-ти ноември. Дотогава поне България беше страната на пеещите хора. Сега тук са две момичета, които се занимават с хорово изкуство. Уникално нещо е да си в хор, уникално нещо е да работиш в хор. Като човек, пял в хор, знам колко е хубаво да усещаш дъха на всички останали, които са около теб, да се слееш с множеството и да станеш един глас с 40 други. И си спомням една жена, която стана след това териториален председател на една от организациите в Съюза […]

Приемната

Петя Галинова: На тази малка територия сме събрали много дарове, които трябва да пазим и развиваме

Anelia Velinova | 2 — 12

„…Австрия е имала собствен павилион на едно Изложение в България преди повече от 50 години. Така че това наистина е история…“ Петя Галинова Анелия Велинова: При нас е Петя Галинова, която ще ни каже защо е в Австрийското посолство? Петя Галинова: Какво отстреляхте с този въпрос? Анелия Велинова: Можехте да бъдете в друг търговски отдел на някое друго посолство. Петя Галинова: Тя, съдбата, си знае задачите и попаднах в Австрийското посолство, Търговски отдел като нашата работа е да съдействаме между австрийските и българските фирми, да насърчаваме икономическите връзки между двете страни, да помагаме на австрийските фирми да намират партньори в България, клиенти, доставчици. Аз съм много изненадана от австрийските фирми, които са много активни и непрекъснато се свързват с нас, и питат откъде могат да намерят доставчик на дървен материал, производител на микрофони, тъй като виждам пред мен микрофон. Така че работата в Австрийското посолство, Търговски отдел е много динамична, много интересна и на мен ми харесва. Анелия Велинова: Много е хубаво това. Намирате ли производителите в България? Петя Галинова: Това е трудната задача да познаваме пазара, да знаем коя фирма как работи и дали можем да ги препоръчаме като един добър партньор за австрийски фирми. Христо Петров: Защото все пак Вашата препоръка е гаранция за надеждност и отговорност. Петя Галинова: Опитваме се. Анелия Велинова: Много бяхме впечатлени, ние от радио „Брайл ФМ”, от тази конференция за кръговата икономика, защото смятаме, че това е бъдеще и трябва да се работи първо информативно, да има кампании и след това вече да се действа. Петя Галинова: Благодаря за оценката. Това беше едно от нашите събития. Както обясних, помагаме на австрийските фирми да намират български партньори, като един от аспектите, в които работим, е организиране на събития, които могат да бъдат по много разнообразни теми. Вие споменахте кръговата икономика, но също така през годината имаше събития по темата металообработка, минна индустрия, селско стопанство, енергетика. Нашата работа е широкообхватна. Анелия […]

Приемната

Иван Анастасов: „Светът е пренаситен от музика”

Anelia Velinova | 18 — 11

„… Като цяло всички мои песни са ми авторски – по моя музика и текст. Почти е завършен и третия ми албум и чакам с нетърпение да „излезе на бял свят…“ Иван Анастасов Завършил е кинознание в НАТФИЗ, но е продължил творческия си път, изразявайки се не с картина, а с музика. Автор е на два музикални албума, вторият от които носи енигматичното заглавие „Теория на невероятностите“. В клиповете му участват известни актьори като Асен Блатечки, Диляна Попова, Симеон Владов. Разговаряме с младия и ексцентричен музикант Иван Анастасов за творчеството му и за живота. Как се „раждат“ песните и как се трансформират в хитове. Лесно ли се работи в дует с известни изпълнители. Владислав Кацарски: Това е дует на Иван Анастасов и Кристина Димитрова. Иван Анастасов днес е при нас, половината от дуета и автор на песента. Много ми е приятно, че си тук. Иван Анастасов: За мен е удоволствие да гостувам на „Брайл ФМ”, това прекрасно радио. Анелия Велинова: Ти ли написа музиката и текста на песента? Иван Анастасов: Всичките ми песни са авторски, по моя музика и текст. Почти е завършен и третият ми албум, така че с нетърпение чакам да излезе на бял свят. Анелия Велинова: Ти по цели албуми „праскаш” наведнъж и тогава промотираш. Иван Анастасов: Субективно е, зависи от конкретната ситуация, но за всеки изпълнител, който пише и текста, и музиката, всяка песен си е негова рожба и в повечето случаи си ги обича еднакво, и има някакъв афинитет към тях. Когато излезе нещо, в което си вложил сърце и душа, правиш така, че да стигне до повече хора, да разбереш дали ще почувстват същото, което и ти си почувствал. Владислав Кацарски: Това парче излетя добре, стопли ни сърцата в тези студени дни. Аз вече не съм на възрастта, за да съм всеки ден на дискотека, но предполагам, че се е въртяло по дискотеките на морето. Да […]

Анелия Велинова

Докъде водят пътеките с журналистката изследовател Ирена Григорова

Богомилството

Ренесансовият принц на поетите Пиер дьо Ронсар – с българско потекло

РЕЙМСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ

Боян Мага

Новата субкултура

Мария Черешева: Информация, която мъти мозъците на хората, може да доведе до решения, вредни за живота им

Таня Никлева за хор „Аве Музика“: Ние сме заедно, защото искаме

Петя Галинова: На тази малка територия сме събрали много дарове, които трябва да пазим и развиваме

Иван Анастасов: „Светът е пренаситен от музика”

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter