В момента върви

Title

Artist


„Любовта, без която не можем“ с Диляна Николова (28.10.2021)

Публикувано от на 01/11/2021

За любовта, изкуството и света на артиста

„Светът прилича на безкраен лабиринт, съставен от отделни парчета като зле изработен пъзел, във всяко от които, духовно напълно изолиран от останалите, отделният човек се блъска в огражденията, често без дори да си дава сметка за безнадеждното безсмислие, в което е попаднал. Но това съвсем не значи, че светът е тъжно място, често дори е много весело в кутийките, а понякога дори човек си мисли, че е свободен и над тези неща, че само останалите са се объркали, което е също много разпространено и по своему забавно.” Диляна Николова

Тя е разностранен творец – автор на сценарии за документални и анимационни филми. Работи и в областта на карикатурата, сатиричната рисунка и илюстрацията. От 1988 година създава проекти за театрални кукли за голяма част от спектаклите на Малък куклен театър „Слон“.  Автор е на книгата „Облаците се разотиват последни”. Повече от десетилетие живее и работи и в Англия, където ежегодно излага свои творби.

Разговаряме с  Диляна Николова за изкуството и вдъхновението, за красотата на словото и любовта й към краткия изказ на разказа.

Диляна Николова:  Когато нещо ме вълнува, то само решава дали ще бъде разказ, или само притча. Предпочитам по-къси форми, макар в книгата ми да са включени и две повести, които съм писала доста отдавна, в далечните 1984-85 година.

Когато съм в Англия, обикновено представям изложба с мои картини. Член съм на местните художнически общества в Южна Англия. За моя най-голяма радост картините ми се приемат добре. В България имам по-малко самостоятелни изложби и съм известна с моите карикатури, в които не търся решение на битовите и злободневни проблеми на ежедневието, а ги превръщам  в малки философски рисунки. В Англия изложбите имат много голяма посещаемост и обикновеният човек си купува картини. През социализма българският творец беше разглезен по един нездравословен начин, картините се продаваха на неземни цени и си мислихме, че западните художници печелят много. Много известните наистина печелят баснословни суми, но редовият художник не е така добре платен. Там има пазар на изкуството, хората купуват картини и ги поставят в домовете си. Това в България рядко се случва. Причината не е само във финансовите затруднения на българина, а в липсата на възпитание да уважава изкуството. След т.нар. „демокрация” ни заля една култура, която няма да квалифицирам, и огромна част от населението се формира с този вкус.

Имам няколко сценария, част от тях реализирани – последният е за анимационния филм  „Стълби”, който излезе на екран преди две години. В момента работя върху по-голям проект. Писала съм и сценарии за реклами, но мисля, че вече не бих ги работила, защото са мерзки и вредни за човечеството.

Разказите преживявам дълго, понякога с години. Седи си там някаква нахвърляна в тетрадка идея и живее с години вътре.В разказа ме води текстът, а в картините цветовете  –  всичко е готово в съзнанието ми и след това пресъздавам.

На театър „Слон” дължа много. Аз съм авторът на проектите на куклите на няколко от спектаклите. Там истинският, големият майстор е Мирослав Цветанов. Дълго време имахме школа за млади артисти.

Исках да бъда лекар, но успешно лекувах единствено куклите. Останах „лекар на кукли”, но последвах пътя на сърцето, който ме отведе до статива и белия лист. Книгата ми „Облаците се разотиват последни” от няколко дни е по книжарниците и бих се радвала, ако ви хареса.

Водещи: Владислав Кацарски и Анелия Велинова


Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *