Диляна Николова

За любовта, изкуството и света на артиста „Светът прилича на безкраен лабиринт, съставен от отделни парчета като зле изработен пъзел, във всяко от които, духовно напълно изолиран от останалите, отделният човек се блъска в огражденията, често без дори да си дава сметка за безнадеждното безсмислие, в което е попаднал. Но това съвсем не значи, че светът е тъжно място, често дори е много весело в кутийките, а понякога дори човек си мисли, че е свободен и над тези неща, че само останалите са се объркали, което е също много разпространено и по своему забавно.” Диляна Николова Тя е разностранен творец – автор на сценарии за документални и анимационни филми. Работи и в областта на карикатурата, сатиричната рисунка и илюстрацията. От 1988 година създава проекти за театрални кукли за голяма част от спектаклите на Малък куклен театър „Слон“.  Автор е на книгата „Облаците се разотиват последни”. Повече от десетилетие живее и работи и в Англия, където ежегодно излага свои творби. Разговаряме с  Диляна Николова за изкуството и вдъхновението, за красотата на словото и любовта й към краткия изказ на разказа. Диляна Николова:  Когато нещо ме вълнува, то само решава дали ще бъде разказ, или само притча. Предпочитам по-къси форми, макар в книгата ми да са включени и две повести, които съм писала доста отдавна, в далечните 1984-85 година. Когато съм в Англия, обикновено представям изложба с мои картини. Член съм на местните художнически общества в Южна Англия. За моя най-голяма радост картините ми се приемат добре. В България имам по-малко самостоятелни изложби и съм известна с моите карикатури, в които не търся решение на битовите и злободневни проблеми на ежедневието, а ги превръщам  в малки философски рисунки. В Англия изложбите имат много голяма посещаемост и обикновеният човек си купува картини. През социализма българският творец беше разглезен по един нездравословен начин, картините се продаваха на […]