„Лили Марлен“ – от двете страни на фронта
„В синия безкрай из тихата земя, твоите целувки събуждат ме в съня, и щом мъгли се спуснат пак, ще се възправя в нощний мрак, до теб Лили Марлин. “ ( Финал на българския вариант, изпят от Ива Ваня. ) „Политиката можеш да я обсебиш и национализираш, но песните не знаят граници“, пише Джон Стайнбек в един от репортажите си като военен кореспондент в Европа. Песните през военно време не е задължително да са свързани с войната. Например в най-прочутата австралийска песен от Втората световна война – „Валс с Матилда“ става дума за крадене на овце. Пропагандната машина в Германия, начело с Йозеф Гьобелс – министър на пропагандата и просвещението, работи с пълна сила. Цензурират се пресата, радиото, киното. Главната задача е да се повдигне бойния дух на немската нация. Радиостанциите предлагат репертоар от тържествено – бравурна музика, която не бива да допуска и най-беглото съмнение в победата на Третия Райх. Но главният хит остава песента “Лили Марлен” в изпълнение на Лале Андерсен. Популярността ѝ добива нечувани размери. По своя характер, песента напълно противоречи на всички принципи на пропагандата на Гьобелс. Тя е сантиментална, меланхолична, с тъжен финал. В песента се пее за влюбен войник, с лоши предчувствия, който е принуден да се раздели с любимата си. На финала той умира. Самият Гьобелс ненавижда песента – назовава я паническа, депресивна, евтина… Опитва се на 3 пъти да я забрани, но в крайна сметка и трите забрани са снети. Защо ли?! Певицата Лале Андерсен по това време е на върха на славата си – сам Хитлер я приема, организирани са безбройни концерти с нейно участие, а самата тя е обявена за национално богатство. Нейната “Лили Марлен” от 1939г. до 41г. надхвърля военния конфликт и се превръща в любим хит за войниците и от двата враждуващи лагера. Тази двоичност сякаш е заложена изначално […]
