спестявания

И се хванаха слепите гуша за гуша. Изведнъж се оказа, че слепотата им е най-малкият проблем. Че то слепотата проблем ли е? Я да знаеха ония, окатите, как се усвояват пари под сянката на белия бастун – тутакси щяха да си помислят как да се изкарат и те слепи. То сега слепите пък тръгнаха да се изкарват сляпо-глухи. Не им стигна Съюза, Кооперацията на екскурзианта – сега и сляпо-глухи. Що ли? Ами келепирец откъдето има, те са там. И най-хубавото е, че държавата хич не я е еня за това. Ръси пари – съвестта ли си лекува, очи ли на Запада замазва – все едно: пари има и те не са малко. Но я питайте слепите царе – веднага ще ви кажат, че пари няма, че хората са бедни и онеправдани. И най-лошото е, че са прави. Хората са бедни и онеправдани – не и слепите царе. Те се ограждат с една свита, която ги брани на всяка цена и с цената на всичко. Затова ви казах в началото, че слепите се хванаха гуша за гуша. Единият цар умря, ей така, уж беше безсмъртен, уж всичко можеше… обаче храс и прас. Прибра си го Дядо Боже и о, ужас – никой не изпадна в дълбока скръб! Един човек организира автобус за погребението му, за да могат слепите последна почит да му отдадат. Шестдесет- местен автобус, голям: ако се броят и правостоящите, като нищо до сто души щеше да събере. Ма се качиха само двама. Народната любов ли задави другите, скръбта ли непреoдолима замрази краката им – не зная, но автобусът се издундурка само за двама души! Та когато беше жив царят, то не бяха метани, то не бяха клетви за вярност… А насъскаше ли някого, цялото Общо събрание на брата от гърба кожата смъкваха само и само да покажат верността […]