Омана Кацарска

Аз съм с много залези богат! Тя изглежда толкова фина и толкова крехка. Изглежда, че няма много общо с човешкото ежедневие, но корените й са дълбоко в него. Тя е странна и непривична за мнозина, но ако някой успее да вникне в красотата й, би разбрал, че наистина е способна да спаси света. Поезията. Толкова достъпна и толкова далечна и непозната. Душата има нужда от дълбочина и простори, които ще срещне в поезията на Владислав Кацарски. Той разгръща хоризонтите на таланта си, за да пренесе всекидневието от уличния шум в селенията на добротворството. Стиховете му са с разнопосочни сюжети, но тяхната интерпретация звучи вдъхновяващо и  проличава завидното майсторство на поета да изгражда ситуации на напрежение, което води до необходимия нравствен катарзис. „Оказа се, че докато пиша проза, съм натрупал във времето стихове за една „бленувана“ действителност.” (В.К.) Димитър Христов: Държа в ръцете си най-новата книга на Владислав Кацарски – „Бленувани залези”. Изключително красиво оформена книга с поезия, която очаква читателите след интересните романи, които той публикува през последните години. Дори се бях уплашил, че се разминава вече с поезията, защото романът е тежката артилерия и понякога изисква огромно време и внимание от живота на писателя. Но се убеждавам, че Владислав Кацарски не е забравил първата си любов, защото и първата му книга е поетична. „Бленувани залези” носи този негов стремеж към красота, многоцветие, радост от живота и състрадание, защото отношението към ближния трябва да носи освен взаимно щастие и разбиране, но и нежност. В книгата по много интересен начин са вплетени различни изразни системи. Освен нормалната българска кирилица, на която са стиховете в книгата, там присъства и брайловото писмо – цветово, без релеф. Колкото повече азбуки знаем, колкото повече азбуки владеем, толкова по- добре за нашите сетива и за нашия интелект. Книгата е издание на Фондация „Равностойно партньорство”. Тя излиза с подкрепата […]