menu Начало chevron_right
Любовта, без която не можем

Александър Мошев: Съвременните българи са продукт на сложен етногенетичен процес

Anelia Velinova | 11 — 09
Aleksandŭr Moshev: Sŭvremennite bŭlgari sa produkt na slozhen etnogenetichen protses

Кои сме, откъде сме, какви са нашите корени, какво е мястото ни в историята на Европа и на Евразия? 

За какво „воюват“ изследователите, които търсят етногенезиса на българина? Гост в предаването „Любовта, без която не можем“ е Александър Мошев – автор на книгата „Bolgar: Тайните на нашия произход“ и служител на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА).

Димитър Христов: Литературата винаги тръгва от историята и от етногенезиса на човека – проблеми, които са в основата на всички твои изследвания, на огромен брой публикации. За какво „воюват” изследователите, които търсят етногенезиса на българина?

Александър Мошев: Благодаря за поканата и благодаря за този въпрос. Изследователите от доста дълги години се занимават с етногенезиса не само на българите, но и на останалите балкански и европейски народи. Но ако говорим конкретно за българския етногенезис, той е обект на спорове не от вчера. Става дума за една дискусия, която тече от поне век и половина, да не кажа и повече.

Димитър Христов: Отпреди Паисий, от летописците на българската история.

Александър Мошев: Даже в Западна Европа този въпрос е поставен преди Паисий, разбира се.

Димитър Христов: Много по-рано, преди Ренесанса. Още римляните и първите цивилизации са търсели истината за себе си и за своите предци. Но започнах с този въпрос, защото той е основен в твоята работа като изследовател, като историк. 

Много се радвам, че в студиото ни наш гост е Александър Мошев. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Св. Кирил и Методий”, а след това история в Нов български университет. Работил е на много интересни места – и в Националния литературен музей, и в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. В момента в Държавна агенция „Архиви”. Все по-близо до източниците, щом си вече в „Архивите”, макар че хартиените архиви са едни доста по-късни източници.  

Александър Мошев: Още повече, че в нашите архиви, събраните писмени източници и документи, са от по-късни периоди обикновено, и почти нямаме такива писмени паметници в архивите, които да са от рода на Средновековието и по-рано. Но така или иначе, историята се базира на документи, на архивни източници.

Димитър Христов: На документи – тези, които имат научен подход. А често пъти се базира и на различни тези, най-фантастични.

Александър Мошев: Това не е нещо необичайно, нещо невероятно. Подобни хипотези и теории  са лансирани през десетилетията, не само у нас, и в различни други страни. Наричат ги фолк-хистори, пара-история, псевдоистория и т.н. Но част от тези изследователи все пак имат някакъв подход, който наподобява научния. Най-малкото те цитират някакви извори, правят заключения на базата на археологически находки. Но има и една част, която буквално граничи с не научната фантастика. 

Димитър Христов: Все пак днешният българин знае ли кой е, откъде идва? Нужна ли е ревизия на всички онези наши представи за предците ни, за произхода ни? Може би новите методи, новите учени, новите изследователи стигат до някакви по-различни представи за етногенезиса на българите.

Александър Мошев: Това е много важен въпрос, защото имам усещането, че всяко следващо поколение има нуждата да преосмисли едни научени още в училище представи и заучени концепции, и поради това се поставя и необходимостта от нови и нови дискусии по тази тема. И у нас те са особено бурни, да не кажа енергични, защото ние по принцип като че ли се колебаем между различни представи за най-древното си минало. Колебаем се и между различни представи за по-новата си история. Но когато се отнася за древно минало, там споровете са много интензивни и се сблъскват най-различни концепции – славянофили срещу славянофоби, хора, които застъпват прабългарското, или сега, както е модерно да се нарича, „древнобългарското начало”. Хора пък, които са убедени, че ние сме повече или по-малко потомци на местното балканско население, на траките и на късното антично население по нашите земи. Тоест някак си тези представи са като че ли непримирими. В учебниците е едно, а в интернет и в YouTube, и в различни други, напоследък свободно излизащи, и то не от вчера, а поне от три десетилетия книги, картината е съвсем друга. Там се подлага на съмнение почти всичко, което знаем от учебниците за нашето минало. На практика няма нещо от учебникарската версия, която тези книги, писания, форуми, фейсбук групи да не подлагат на съмнение. И в това има положителен аспект, а има може би и отрицателен.

Димитър Христов: Спекулативни намеси и т.н. 

Александър Мошев: Положителният аспект е, че си задаваме въпросите – кои сме, откъде сме, какви са нашите корени, какво е нашето място в историята на Европа и на Евразия? Къде е цивилизационното ни пространство, така да се каже. А отрицателното е, че в целия този спектър от множество мнения, човек не може да се ориентира. Тоест не специалистът е изключително трудно да се ориентира. Още повече, че там, в интернет дискусиите и източниците, мнението на специалиста тежи толкова, колкото и мнението на един човек, който буквално е прочел два поста в някакъв форум и се опитва да формулира хипотеза. 

Димитър Христов: Явно не е мястото, където да се решават тези научни спорове. Бих искал да припомня, че различните превратни представи за етногенезиса на една или друга нация, понякога са били в основата на човеконенавистни доктрини. Били са в основата на жестоки етнически конфликти и са водели, от една страна, до разцвета на дадена нация, а от друга страна, до нейното падение в исторически план.

Александър Мошев: Тук е мястото може би да припомним тази (вече станала банална) мисъл на Пол Валери, че „историята е един от най-опасните продукти на алхимията на човешката мисъл”. И буквално, историческите концепции, пренесени в реалния живот, заживяват своя собствено битие и по някой път може наистина да доведат до много страшни последици.

Димитър Христов: Мисля, че в представата на българина, ако вземем българския възрожденски модел и тогавашните разбирания за историята на България, източници, до които са стигали след пет века турско робство и т.н., тези, които са се занимавали след Паисий, Раковски, първите учебници, първите текстове по българска история…

Александър Мошев: Те са вече от 80-те години на ХІХ век.

Димитър Христов: Ако погледнем и проучим това, което тогава създават нашите възрожденци, те се стремят към един доста строен модел. Като че ли се опитват да се базират наистина на документи, а не да доминира тяхната представа, някаква модна тенденция или някоя велика сила, което става по-късно, за съжаление.

Александър Мошев: За съжаление, и тогава дебатите често пъти са хаотични, още повече преди 1878 година. Знаем за големия спор между Гаврил Кръстевич и Марин Дринов – хуни ли сме или не. И въобще какво се разбирали под хуни, какво се разбирали под славяни тогавашните ни предци, тогавашните наши научни дейци, не е много изяснено. Но в крайна сметка, след 1880-та, грубо казано, ако вземем учебниците, които се издават и които по един или друг начин вече налагат масовата представа за това кои сме и откъде сме. Там горе-долу схемата е, както и ти каза – „тя е стройна”.

Димитър Христов: Но кой ни пише тези първи учебници по история?

Александър Мошев: Има такава теза, че нашите учебници и въобще нашата концепция е привнесена. Тоест ние нямаме автономна такава мисъл. Сега даже се развиват на тази почва доста конспиративни теории – че как, едва ли не някакви много тайни, скрити сили, които движат лостовете на световната история, пишат българските учебници. Естествено, всяка една имперска доктрина борави с исторически концепции. Това го виждаме и днес.

Димитър Христов: С удобните за нея твърдения.

Александър Мошев: Това е ясно. Виждаме го буквално всеки ден. И то е ясно, че това се случва – и се е случвало в миналото, и вероятно ще се случи и в бъдещето.

Димитър Христов: Каква идеологическа намеса може да има спрямо археологически проучвания и факти?

Александър Мошев: Археологическите проучвания, находките, които са резултат от археологическите отношения – те са такива, каквито са. Оттам насетне започва интерпретацията. Значи намираме керамика, накити, сгради и т.н., но те са такива, каквито са. Намерени са и това е. Друг е въпросът, ако нещо се укрие, разбира се. Но находките са такива, каквито са.  Как ще ги интерпретираме вече, това е работата на по-високо, на мета ниво.

Димитър Христов: В този смисъл смятам, че съвременната историческа наука и изследователите трябва да извадят на бял свят заблудите, деформациите, защото живеем все пак в един информационен век, в който трябва да сме  наясно кои сме ние.

Александър Мошев: И според мен в нашата наука се направиха сериозни крачки към това, още от 90-те години. Даже аз си спомням в началото и средата на  90-те години, излязоха един сборници, които се опитваха да преосмислят всичко онова, което знаем, но  да го преосмислят за специалисти, не за най-широката публика. Там вече бяха зададени няколко теми, по които може да се разсъждава. Една от темите беше етногенезисът, другата тема – нова и най-нова история, където изобилства с множество митове, неверни представи и изкривявания. Така че в тази посока са направени немалко стъпки. Много хора ме питат: „Добре де, все пак няма ли да има една единствена концепция, една единствена версия?” Там е работата, че подобно уеднаквяване не е плодотворно и то няма как да се случи в условията на плурализъм – информационен, медиен, научен. Такъв тип подход за мене е невъзможен. Ние живяхме в такива условия и видяхме, че това е неплодотворно. Този тип намеса на буквално стандартизиране, в крайна сметка, нанася повече поражения, отколкото да носи ползи. 

Димитър Христов: Важното е да не се лансират псевдонаучни теории и конспиративни твърдения за артефакти, за археологически находки и т.н.

Александър Мошев: Изобилства от подобни тези и хипотези.

Димитър Христов: Можем да кажем,че не само заради строежа на магистрали, но излезнаха доста нови находки в България и по света.

Александър Мошев: Безкрайно интересни и нови находки от България, Балканите. Наистина има много неща, които реално да бъдат тълкувани и които реално могат да преосмислят концепции в нашето мислене за миналото. Но това трябва да се прави много внимателно, много предпазливо, с вглеждане в детайла и съпоставяне на информация. А в момента, имам чувство, че някои хора искат по много бърз и много ефектен, много сензационен начин да постигнат и слава, и възможности, и влияние, посредством тълкуването на миналото, което не е ползотворен процес. 

Димитър Христов: Мисля, че в академичното образование, в университетите има известна промяна, имайки предвид по-младите историци. В средното училище са доста закостенели и застинали нещата.

Александър Мошев: Има такава тенденция. Примерно аз, в училището, в което работих, забелязах, че тъй като екипът по история и цивилизации беше съставен от много сериозни и сърцати млади хора, те не само се опитваха да поднесат някакъв тип познания, но се опитваха да стимулират и мисленето. И го правеха, според мен доста успешно, да стимулират мисленето на младите хора. Мисленето и за развитието на цивилизациите, за сблъсъка на различните видове системи, за света, в който живеем. Да се постави и българското в един много по-широк контекст – цивилизационен и исторически, и културен. Това е много ползотворно за мен – положителен подход и положителна тенденция. И ако има (сигурен съм, че има) доста такива центрове в средното ни образование, където децата могат да получат една по-раздвижена, по-предизвикателна, в положителния смисъл на думата, предизвикваща ги към мислене, това ще доведе до повече и положителни последици в тази насока.

Димитър Христов: Ти си автор на три книги. Една от тях е „Тайните на нашия произход”. Има тайни, има още неразкрити тайни, които е добре да добавим към нашата представа за произхода ни тук, на Балканите, и изобщо в света. Там, където са се движели етноси, племена, хора, които по-късно създават българска държава, носители на името българи и т.н. Вече, както и ти си използвал в твоята книга, и данни от ДНК анализи, редица съвременни модерни методи, с които също може да се манипулира, и е опасно.

Александър Мошев: За съжаление, както и с археологията, така и с генетичните изследвания, които отново, както казахме – те са си такива, каквито са. Те са набор от някакви данни, изразени като числа, като стойности. Обаче с тези стойности и с тези числа може много да се манипулира, тъй като тези генетични маркери нямат етнос. Те не са привързани към национално. Възможно е в дадена етническа или етнолингвистична група да доминира някакъв маркер, обаче в тази група може да има и хора с други генетични маркери. И точно тук започва възможността за манипулация. Затова и аз в тази книга „Bolgar: Тайните на нашия произход” (малко провокативно я озаглавих), съм се опитал да представя и да интерпретирам такива данни. Но се опитах и да представя възможността наистина да се профанизира буквално използването на генетични данни и от тях да се правят фантастични и фантасмагорични изводи – част от тях граничат и с расизъм, с краен шовинизъм, което е опасна тенденция. А всъщност данните показват тъкмо обратното, че хора етноси, народности са съжителствали, смесвали са се буквалния смисъл – в културния, в етническия смисъл. Съвременните хора сме продукт на много дълъг и много сложен симбиотичен процес. И подобни тези са архаични, и буквално опасни.

Димитър Христов: Според генетиката, смесването на особеностите, на генетичните белези на различни раси  и различни етноси води до подобряване на индивида.

Александър Мошев: Това е едно генетично, културно, езиково, всякакво богатство, което не бива да се пренебрегва.

Димитър Христов: Точно така. И от друга страна, ако приемем, че все пак основната територия, на която се развива българската държава в Европа, това са Балканите. Има Волжка България, има Велика България и т.н., но ако говорим за развитието на българската държава в Европа (тук, на Балканите), ние имаме едно изключително богато и генетично, и културно наследство, в което примерно археолозите откриват невероятни находки, които се родеят и с Египет, и с Месопотамия, и с редица древни култури и цивилизации. И това ни прави богати. Нека да припомним, че България е на трето място по такова археологическо богатство в света.

Александър Мошев: Цели региони на Балканите и на Мала Азия, и на Северното Причерноморие, и на цялото Средиземноморие, Средиземноморско-Анатолийският регион (да го наречем) е изключително богат на напластявания на култури и цивилизации, на взаимодействие между тях. Ние, съвременните балканци и българи, сме продукт на един много сложен, динамичен етногенетичен процес, който не може да бъде рамкиран и времево. Дори и докато си говорим днес с тебе, етногенезис протича по някакъв начин, при все, че ние имаме една съвременна нация и съвременни балкански нации. Но не можем да не отчитаме факта, че етническото и културно взаимодействие и динамика не могат да бъдат спрени и ограничени във времето. Това е един непрекъснат културен и етногенетичен процес. 

Димитър Христов: Изключително интересен разговор, защото всяко ново време преосмисля и националния идеал, и представата за произхода, за етногенезиса на различните нации. Очевидно има какво да добавим, какво да надграждаме над това, което знаем, а може би и да развенчаваме някой полуистини или лъжи в нашата история. 

Това е твоята книга „Скритата българска история и археология”. Една книга, която много сериозно се занимава с историята на траките, и ти поставяш въпроси като – безписмени ли са траките, открита ли е Библия Бесика, на какъв език са говорили мизите? Кой е Йоан Антиохийски и какви сведения е оставил за българите и т.н. Много интересни въпроси, като стигаш от древността до Средновековието – една доста обширна епоха от това, което се е случвало по българските земи. Наистина има голяма динамика на миграционни процеси, на културни влияния (тук, на Балканите). Както каза и Причерноморието, и Мала Азия – все места, които са населявани от българи, и немалко време са ги владели за определени периоди. Но в крайна сметка, когато не могат да затихнат споровете дали сме потомци на древните българи, или на славяните, и някои, които пък не харесват толкова много славянофилския модел на мислене, по отношение на нашата древност и на нашето Средновековие, се обърнаха към тракийския произход –дори и някои генетични изследвания показаха, че тези белези на тракийския етнос присъстват много сериозно в днешните българи. Така ли е?

Александър Мошев: Въпросът е много интересен и за мен много сериозен, чисто научен, а не част от някаква политизирана дискусия, както днес се представя и както днес се налага. За съжаление, споровете по тази тема достигат интензитета на споровете между футболните агитки, което не е най-положителното явление. Темата за траките в нашия етногенезис (тоест за местното балканско население в нашия етногенезис) е много важна за мен.

Димитър Христов: Тракийските племена са преобладавали на Балканите и са доминирали като етнос.

Александър Мошев: Или като група етноси, да кажем. Защото те са един конгломерат от племена, от етноси, които вероятно варират и в езиково, и в културно отношение. От външните наблюдатели, от елинската гледна точка и по-късно от римската гледна точка, те са обозначавани с едно общо име – траки. Твърди се, че първоначално „траки” е означавало само едно племе, само един етнос, който е разположен в близост до днешния Истанбул, в тази зона. Но впоследствие това название се е разпростяло за един много огромен регион, който стига дори до днешна Молдова и Украйна. Тоест то обхваща и даките, и етносите на север от Дунав, и фактически стига до илирите на запад. Това е едно много голямо пространство, за което ние съвсем не сме сигурни, че има общо – и верско, и етносно, и културно, обща идентичност. Но така или иначе, тъй като това понятие е конструирано, то се наложило и в науката. И дори вече от ХХ век функционира в науката като тракология. Така че това е един много важен въпрос. Самите траки са претърпели много дълъг и сложен етногенетичен исторически процес. Говорим за предтраки, за етносите и народностите, населявали тук земите, преди бронзовата епоха. За тях нямаме писмени данни. Всъщност имаме писмени данни от периода няколко века преди Христа, от елинските свидетелства, от елинските летописци.

Димитър Христов: Може ли да им се вярва, защото както и по-късно византийските летописци… 

Александър Мошев: Те са писали от своята гледна точка. В днешно време, в рамките на критичния прочит на всеки един от тези писмени паметници (ти спомена, че те са и част от литературата), трябва да имаме предвид кой ги пише, с каква цел ги пише, какво казва и какво премълчава. Вече след идването на  римляните и след края на Одриското царство, на територията на днешна България протичат други процеси. Римляните извършват разместване на населението. Освен това те привнасят групи население от други места. Тече една латинизация, която дали засяга само горния слой на обществото, или засяга и по-широки слоеве, не е много ясно.

Димитър Христов: И частична християнизация, което е много любопитно.

Александър Мошев: Този процес на християнизация стартира в ІV век. Говори се даже за някакви християнски групи и центрове от по-ранен период – І и ІІ век. Но процесът стартира в ІV век. Той върви от големите градове и от юг към север, като планинските райони са най-слабо засегнати. Но в V век този процес се смята за приключен. И при тази християнизация и латинизация, собствено тракийското започва да се губи като специфика, като елемент. Ние, дори в римския период имаме множество оброчни плочки на Херос. Имаме посветителски надписи, имаме някакви белези и знаци за общностна, за културна идентичност. Имаме сведения за употребата на тракийския език.

Димитър Христов: От друга страна, другият процес във връзка с взаимодействието между елини и траки – всичко онова, което елините или елинската култура взима от траките.

Александър Мошев: Процесът е взаимен и не може да се каже, че взаимодействието е само от едната към другата страна. Процесът е взаимен до такава степен, че ние може да говорим за една много широка при средиземноморска културна общност, която споделя и общи верски представи със свои специфики, разбира се. Гръцката азбука също масово се използва. Така че процесът е много интересен. Но в рамките на Римската империя започва и навлизане на федерати, на етнически групи от север, отвъд Дунав. Тъй като Рим в един момент успява да контролира част от северните райони на днешна Румъния, след това се оттегля от оттам, от Дакия – контролира я за недълъг период от време, но оставя своите следи там. Тук, когато започват да идват т.нар. славянски, склавински групи, първо, етническата картина е пъстра, второ, не можем да говорим за огромни етнически масиви от тракийско население съхранени. Поне това сочат данните от археологията. Най-вероятно едни доста сериозни части от днешна Северна България са с много силно намалено население.

Димитър Христов: Има и такъв процес при владичеството на Римската империя, която така или иначе, е подтискала борбата на тези племена и на тези народи за свобода, за независимост. Много е интересно това, което каза, че траките граничат със славяните. И като си представя, че на Балканите основно идват едни славянски маси от хора, които са от Карпатите, а точно там е границата – траки и славяни.

Александър Мошев: Тези славински групи, които се прехвърлят през Дунава, се смята, че са оставили на територията на днешна Румъния т.нар. култура„Ипотещ-Къндещ”, която показва сходство и с местната култура – с дакийската и славинската. Тоест тя е някаква симбиоза. Ние говорим за едни индоевропейски племена, които са сравнително сходни като език. Има, разбира се, разлики, но говорим все пак за едно постепенно изравняване на различията.

Димитър Христов: Защо го казвам това? От гледна точка на по-късната история. Защото някои смятат славяните, които са дошли тука, са едва ли не от Москва или от Петербург, или от териториите, където доминират други етноси, по-северни народи. Точно обратното – от територията на днешна Украйна са тези славяни, които са дошли тук, на Балканите.

Александър Мошев: Те заемат териториите на днешна Румъния и след това се прехвърлят на юг.

Димитър Христов: И отвоюват от Византия…

Александър Мошев: Това е интересното с отвоюването от Византия, че в началото на VІІ век границата на практика вече не съществува. Този лимес, който е по Дунава, тези легиони ги няма. Понеже много хора ми казват: „Как така това население се заселва безпрепятствено в териториите на юг от Дунав? Там не е ли имало византийски легиони, източноримски легиони?” Истината е, че лимесът рухва. Границата по това време вече не съществува.

Димитър Христов: Една много голяма маса се преселва на юг.

Александър Мошев: Те се преселват и на практика без да срещат огромна съпротива от властите на Източната Римска империя.

Димитър Христов: И от местното население няма съпротива.

Александър Мошев: Няма такава. Нямаме засвидетелствана.

Димитър Христов: И тука вече – присъствието или идването на древните българи.

Александър Мошев: Това е вече този трети елемент. В нашата учебникарска версия бяха три елемента. Може да се окаже, че са доста повече от три елемента.

Димитър Христов: Повече са и науката трябва да си каже думата. Но имали ли са писменост траките?

Александър Мошев: Това е сложен въпрос. Почти всички от останалите средиземноморски големи народностни и лингвистични групи са оставили богато писмено наследство, включително и елини, египтяни, месопотамци и анатолийските народи, келти. При келтите е доста по-малък наборът от писмени паметници, собствено техни. От траките са много малко останали и то предимно надписи, които, можем да кажем, че са на някакъв местен език. Това са Кьолменският надпис, пръстенът от Езерово, надписите от остров Самотраки, които наскоро нашумяха. Те са буквално няколко.

Димитър Христов: Разчетени ли са?

Александър Мошев: Кьолненският и пръстенът от Езерово са с гръцка писменост, елинска писменост. Те са разчетени и спокойно се четат. Въпросът е, че не е ясно какво пише. Езикът е друг. Не е елински. Незнайно какъв, предполагаме – тракийски. От коя тракийска народност? Сложно е. Примерно пръстенът от Езерово има сигурно 20-50 разчитания. Нито едно обаче за мен не е безкрайно убедително. Може да се спори. Въпросът е, че след като няма едно единствено общоприето разчитане, значи има проблем. Когато текстът е разчетен – ясно, категорично, там не може да има две мнения. При условие, че има 10, 20,30, 50 хипотези, значи имаме проблем.

Димитър Христов: Така че Библия Бесика си остава една мистификация и загадка.

Александър Мошев: Реално такъв текст не е намерен, а Фол още казваше, че ако се намери, това би било най-голямата находка на тракологията, много по-голяма от всички видове произведения на златарското изкуство и на торевтиката. Библия Бесика, този библейски текст на тракийски, ще ни даде ключа към тракийския език. За съжаление, при всичките сензационни съобщения в медиите, това не се е случило. А реално, с изминаването на времето, възможността в някой манастир, някъде в Мала Азия, или по-скоро в Палестина, или в Египет да се открие такъв текст, за мен вече е минимална.

Димитър Христов: Всички тези твърдения, че има такава Библия Бесика и че от космоса идва познанието за тази древна култура, религия и прочие. От космоса, но ние този космос не сме го разчели все още в такава степен. И в крайна сметка, няма защо да се лъжем.

Александър Мошев: Въпросът е, че много лесно се хвърлят у нас всякакви сензационни твърдения. Явно, че си има и публика за тях.

Димитър Христов: Публиката може да се забавлява, но това са много важни неща. Ще дам един пример. При създаването на една съвсем млада, нова нация, бих я нарекъл „македонската” (някои я признават, други – не), но подчиняването на етногенезиса на т.нар. „македонци”, на антиквизацията, че те са наследници на Филип Македонски, Александър Македонски и древната Македонска държава, доведе до една много сериозна криза, както на обществото, така и на отделната личност – кой съм аз, откъде идвам, какъв съм. Трябва ли да вярваме на всички тези неща?

Александър Мошев: За съжаление, подобна идентичностна криза не знам дали не се случва и у нас, дали не текат и у нас подобни процеси.

Димитър Христов: Ако това е целенасочено, много ме плаши, защото все пак българинът, поне от времето на Паисий досега, знае кой е – от първите истории, които са написани. Да приемем, че преди това, в Средновековието, са доминирали други представи за род, за родина, за държава, за власт и т.н. Вече при това самоосъзнаване и националните белези, когато се формират и националното самосъзнание през Възраждането, има една яснота.

Александър Мошев: Ти казваш „идентичност на криза”, обаче аз виждам белезите на такъв тип криза. Дано не съм прав. Всички тези спорове и тези версии, че ние сме първата цивилизация на света (ако влезеш в една книжарници, може да видиш, че подобни книги са на първия рафт и имат изключително голяма публика), че ние сме всъщност шумерите, че Иисус Христос е българин, че Буда е българин, че Зороастър е българин, че може би и Мохамед е българин. Естествено, в някакъв по-широк контекст може да откриеш зрънце истина и в най-фантастичните твърдения. Ние не сме шумери и шумерите не са българи, но сме част от развитието на един много широк цивилизационен ареал. В този смисъл връзки може да има между всички цивилизации. Обаче изброените от тебе странни твърдения, изглеждат за обективния изследовател доста нелепо. Говори се за заговори срещу нашата история. Много хора ме питат дали във Ватикана няма някакви тайни извори, които ще ни помогнат да открием най-дълбоките ни корени и т.н. Основната част от изворите и от материалите, които са и във Ватикана, и в големите библиотеки, вече са известни.

Димитър Христов: Някои ни обявяват за наследници на арийската раса.

Александър Мошев: Има даже писания, че сме били от Атлантида още.

Димитър Христов: Аз бих се радвал, ако всичко това все пак по някакъв начин работи срещу антибългарските настроения, но нека на първо място да е науката. Защото пък, от друга страна, това може да заведе до много жестоки изкривявания и самозаблуди. 

Искам да ти кажа, че тези твои книги са изключително ценни за всеки, който се интересува от проблемите, най-вече, защото развенчават някои от заблудите.

Александър Мошев: Част от нещата в тях трябва все пак като хипотеза да се приемат, тъй като това са работни хипотези.

Димитър Христов: Това е нормално, когато става дума за времена доста преди нас. Ако Паисий не беше работил с хипотези, нямаше да си напише Историята. Някои твърдят, че „ Славянобългарската история” на отец Паисий е публицистика. Там има и научни, и ненаучни твърдения, но тя изиграва своята гениална роля за българското Възраждане. Така че на границата на хипотезите и на научните твърдения, е важно да знаем кои сме и най-вече – да знаем кои не сме. Защото ако някой твърди, че ние сме някакви други, извънземни, наследници на атлантите и т.н., трябва да сме наясно, че засега няма такива податки и сведения.

Александър Мошев: Може да се разгледа всяка хипотеза, но за подобни хипотези няма доказателства.

Димитър Христов: Искам да кажа на финала на нашия разговор, който не успяваме да съберем в един час, тъй като проблемите са крайно интересни – нека, който иска, да прочете твоите книги. Все още може да ги намери.

 Не ни остана време да поговорим за един любим мой поет и една велика личност – Емануил Попдимитров. Ти си един от наследниците на Емануил Попдимитров и, живот и здраве, можем това да го направим друг път. Тази година през май месец се навършат 80 години от смъртта на Емануил Попдимитров, който на 57 години умира, а оставя огромен творчески, научен труд – изобразително изкуство, философия, какво ли не. 

Александър Мошев: Дори в съвременността няма събрани съчинения на Емануил Попдимитров, издадени.

Димитър Христов: Трябва да влезе в учебниците – един автор и творец, и учен, който заслужава много по-голямо внимание в днешно време. Благодаря ти много и на добър час на твоята задълбочена работа в областта на археологията и историята.

Александър Мошев: На добър час на радиото и успехи.

Водещ: Димитър Христов

Aleksandŭr Moshev: Sŭvremennite bŭlgari sa produkt na slozhen etnogenetichen protses

Написано от Anelia Velinova

Коментари

Към момента тази публикация няма коментари.

Оставете отговор





  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play