Александър Мошев: Съвременните българи са продукт на сложен етногенетичен процес
Кои сме, откъде сме, какви са нашите корени, какво е мястото ни в историята на Европа и на Евразия? За какво „воюват“ изследователите, които търсят етногенезиса на българина? Гост в предаването „Любовта, без която не можем“ е Александър Мошев – автор на книгата „Bolgar: Тайните на нашия произход“ и служител на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА). Димитър Христов: Литературата винаги тръгва от историята и от етногенезиса на човека – проблеми, които са в основата на всички твои изследвания, на огромен брой публикации. За какво „воюват” изследователите, които търсят етногенезиса на българина? Александър Мошев: Благодаря за поканата и благодаря за този въпрос. Изследователите от доста дълги години се занимават с етногенезиса не само на българите, но и на останалите балкански и европейски народи. Но ако говорим конкретно за българския етногенезис, той е обект на спорове не от вчера. Става дума за една дискусия, която тече от поне век и половина, да не кажа и повече. Димитър Христов: Отпреди Паисий, от летописците на българската история. Александър Мошев: Даже в Западна Европа този въпрос е поставен преди Паисий, разбира се. Димитър Христов: Много по-рано, преди Ренесанса. Още римляните и първите цивилизации са търсели истината за себе си и за своите предци. Но започнах с този въпрос, защото той е основен в твоята работа като изследовател, като историк. Много се радвам, че в студиото ни наш гост е Александър Мошев. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Св. Кирил и Методий”, а след това история в Нов български университет. Работил е на много интересни места – и в Националния литературен музей, и в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. В момента в Държавна агенция „Архиви”. Все по-близо до източниците, щом си вече в „Архивите”, макар че хартиените архиви са едни доста по-късни източници. Александър Мошев: Още повече, че в нашите архиви, събраните писмени източници и документи, са от по-късни периоди обикновено, и почти нямаме такива […]

