Кънчо Кожухаров – „хамалинът“ на интелектуалния труд

Кънчо Кожухаров е работил като технически ръководител, конструктор, главен енергетик, одитор на хай-тек компании, графичен дизайнер, заместник-главен редактор, рекламен директор, PR, медиен съветник на Министерския съвет. Освен това 11 години е бил журналист, преводач и писател на свободна практика. Автор е на романите „Последният лов на Кана“ и „Факторът на добротата“ и на двутомника с журналистически разследвания „Кой какъв е в българската корупция“. Има литературни награди и награди за художествени и научно-популярни преводи. 

Публикувал е няколкостотин анализи, статии и есета в централния печат (“Стандарт”, Труд”, “Монитор”, “Демокрация”, “Литературен вестник”). Има над 50 интервюта и участия в “Хоризонт”, “Христо Ботев”, “Дарик радио”, “Канал 1”, Би Ти Ви, ББТ. Днес е гост на радио БРАЙЛ ФМ. 

Димитър Христов: Кънчо Кожухаров е сред утвърдените български белетристи, преводачи, журналисти. 

 Имаш огромен обем творчество зад гърба си и продължаваш да пишеш много активно. Не си ли пречат тези литературни трудове?

Кънчо Кожухаров: Освен това съм и инженер и имам доста строежи зад гърба си.

Димитър Христов: Прочетох интересни интервюта, които са посветени на твоето творчество и много ми хареса споделеното от теб в едно от тях – определяш се като „хамалин на интелектуалния труд”.  Вярно ли е?

Кънчо Кожухаров: Това се отнася за преводите. Преводът в българския вариант е хамалогията на интелектуалния труд, защото си обвързан със срокове, трябва да се справиш с определен обем, който често не е никак малък. Най-лошото е, че отнема времето за писане, но ти дава много познания и така нещата се компенсират.

Димитър Христов: Превел си 22 книги с фантастика и 47 с проза и публицистика, предимно от английски и руски. От кои други езици имаш преводи? 

Кънчо Кожухаров: От полски съм превеждал, но само отделни статии.

Димитър Христов: Виждам и най-известните имена сред тези книги – Айзък Азимов, Толкин, Джордж Гибс. Превеждал си и стихотворения на Чосър, Байрон, Шекспир – класици на англоезичната литература.

Преводът е най-задълбоченият прочит на една книга и на един автор. Опитът като преводач обогатява дейността ти като журналист и публицист. Много години си работил в специализирани периодични издания – във в. „Орбита”, който беше легендарен, в сп. „ Направи сам” и сп. „Компютър”, и те ни свързаха с по-развития свят.

Кънчо Кожухаров: Един мой колега казваше, че работата на хората в „Орбита” е като камбанката на кораба – когато има мъгла,  дрънчи непрекъснато, за да дава сигнал на другите за опасността. Ние трябва да бием камбанката, за да знаят хората, че има и друг свят, освен нашия.

Димитър Христов: Баща ти също е писател, написал е много съвременни приказки за деца и възрастни. Какво остави той като творчество?

Кънчо Кожухаров: Баща ми Иван Кожухаров написа над 100 приказки. Той е „свързващото звено“ за три поколения писатели. Дядо ми – Къню Кожухаров, още преди 9 септември 1944 година пише романизирани биографии на известни личности (Петко Каравелов, Цанко Церковски и др.) и днес аз продължавам в този дух като писател и преводач. Баща ми създаде жанр, който не е точно приказка, притча или басня, а нещо помежду тях. Приозведенията му имат литературни и възпитателни качества, защото разкриват пред децата, как трябва да се държат в този свят, за да общуват пълноценно с другите. Учи хората на общуване. Неговите книги могат да се четат от деца и от възрастни. Беше близък с Ангел Каралийчев, който ценеше високо творчеството му.

Димитър Христов: Неслучайно започваш с научна фантастика и с фентъзи. Тези твои книги се разграбваха, малцина бяха майсторите в този жанр в българската литература. Сега пазарът е залят с книги, но на чужди автори.

Кънчо Кожухаров: Голямата беда на българските автори е, че нямат собствен литературен агент, който да ги представя в чужбина. Те внасят чужди автори, а не изнасят български. Ние сме съизмерими в света на литературата в областта на фантастиката с други литератури.

Димитър Христов: Научната фантастика е основният жанр, в който пишеш, макар да откриваме елементи от него и в историческите ти романи. Какви са твоите послания?

Кънчо Кожухаров: Посланията ми са към съвременното общество, прицелът е към хората днес. Писателят, за да тръгне да издава книга, трябва да знае, че ще каже нещо ново и ще го изрази по начин, който никой досега не е направил.

Димитър Христов: Искам да се върнем назад във времето в присъствието на духовността в литературата на твоя род, на твоя дядо. Какво е оставил като написани творби?

Кънчо Кожухаров: Къню Кожухаров, на когото съм кръстен, притежаваше изключително приятно и увличащо слово. Неговият основен и най-интересен труд е биографичният роман за Петко Каравелов, издаван само веднъж, преди 50 години. 

Димитър Христов: Ти продължаваш да вървиш по този път с книгите си за българската история и в романа си „Последният лов на Кана”, написаното за Кубрат и Аспарух, е интересен поглед към онова време – извън клишетата и натрапените неверни твърдения в учебниците по история. Истина ли е?

Кънчо Кожухаров: Фалшиви твърдения. Позовал съм се на много и различни източници, посочени в края на романа, които доказват несъстоятелността на тези твърдения. Целият роман беше построен на базата на малкото, което се знае за онова време, с възстановка на психиката на тогавашния човек и на владетеля, защото това не е едно и също. Животът е бил доста по-труден от този днес и са оцелявали само силни личности. В романа няма нито една слаба личност – всички са силни характери, дори да са чепати, проклети, престъпни.

Димитър Христов: Как успяваш да съчетаваш жанровете? Имаш изключителни изследвания, бих ги определил като злободневно-политически, в двутомната книга „ Кой какъв е в българската корупция”. Не съм чел по-изобличителна и остра публицистика за годините, в които живеем сега. Ти не робуваш на политически доктрини, поднасяш фактите и оставяш читателят сам да преценява.

Кънчо Кожухаров: След като излезе първият том, приятели питаха още ли съм жив. Беше по времето на г-н Станишев и мислеха, че ще ме застрелят, щом съм писал за него и четирима от министрите му.

Димитър Христов: Защо спря да пишеш такива изследвания?

Кънчо Кожухаров: Публицистиката е смерч, засмуква те и няма пускане. Смятам се за твърде добър писател, за да си губя времето само с публицистика.

Димитър Христов: Много от големите ни писатели са създавали публицистика. Публицистичното творчество на Ботев по нищо не отстъпва на неговата поезия.

Кънчо Кожухаров: В публицистиката има известен елемент на злободневност, докато в художествената литература дори темата да е актуална, има застъпени вечни добродетели и вечни идеали. В това отношение е огромното предимство на художествената литература, в частност и на поезията.

Димитър Христов: Споменахме за тежката артилерия – историческите романи. Писал си и за тракийското време, за ранния етап от създаването на България на Балканите и т.н. Обаче имаш и комикси – един жанр, който се позабрави. Комиксите, създавани от български автори, не успяха да се утвърдят и това, което ти сътвори, е сред най-добрите постижения. Бях силно впечатлен от твой комикс за папа Йоан XXIII, роден като Анджело Джузепе Ронкали, т. нар. „български папа”. Уникална духовна личност. Този комикс показва документално най-важните моменти от неговия живот, а художникът, с който си работил, е поднесъл много професионално всички факти и акценти от жизнения път и дейност на Папата.

Кънчо Кожухаров: Художникът е Симеон Асенов и наистина е изключително талантлив. Този комикс е поръчка по повод на предстоящото посещение на папа Бенедикт в България, който дойде тук заради папа Ронкали. За около два месеца написах сценария, Симеон рисуваше и така успяхме да издадем за по-малко от три месеца над 100 страници графичен роман, който заслужава да бъде прочетен.

Димитър Христов: Един от твоите комикси е издаден в Швейцария с предговор от Вацлав Хавел. Освен това имаш научни студии на исторически теми. Притежаваш огромно творчество, което за един „хамалин на интелектуалния труд” е нормално.

Кънчо Кожухаров: За мен идеалното занимание е да бъда свещенослужител на словото.

Водещ: Димитър Христов

Написано от Anelia Velinova