Кънчо Кожухаров е работил като технически ръководител, конструктор, главен енергетик, одитор на хай-тек компании, графичен дизайнер, заместник-главен редактор, рекламен директор, PR, медиен съветник на Министерския съвет. Освен това 11 години е бил журналист, преводач и писател на свободна практика. Автор е на романите „Последният лов на Кана“ и „Факторът на добротата“ и на двутомника с журналистически разследвания „Кой какъв е в българската корупция“. Има литературни награди и награди за художествени и научно-популярни преводи. Публикувал е няколкостотин анализи, статии и есета в централния печат (“Стандарт”, Труд”, “Монитор”, “Демокрация”, “Литературен вестник”). Има над 50 интервюта и участия в “Хоризонт”, “Христо Ботев”, “Дарик радио”, “Канал 1”, Би Ти Ви, ББТ. Днес е гост на радио БРАЙЛ ФМ. Димитър Христов: Кънчо Кожухаров е сред утвърдените български белетристи, преводачи, журналисти. Имаш огромен обем творчество зад гърба си и продължаваш да пишеш много активно. Не си ли пречат тези литературни трудове? Кънчо Кожухаров: Освен това съм и инженер и имам доста строежи зад гърба си. Димитър Христов: Прочетох интересни интервюта, които са посветени на твоето творчество и много ми хареса споделеното от теб в едно от тях – определяш се като „хамалин на интелектуалния труд”. Вярно ли е? Кънчо Кожухаров: Това се отнася за преводите. Преводът в българския вариант е хамалогията на интелектуалния труд, защото си обвързан със срокове, трябва да се справиш с определен обем, който често не е никак малък. Най-лошото е, че отнема времето за писане, но ти дава много познания и така нещата се компенсират. Димитър Христов: Превел си 22 книги с фантастика и 47 с проза и публицистика, предимно от английски и руски. От кои други езици имаш преводи? Кънчо Кожухаров: От полски съм превеждал, но само отделни статии. Димитър Христов: Виждам и най-известните имена сред тези книги – Айзък Азимов, Толкин, Джордж Гибс. Превеждал си и стихотворения на Чосър, Байрон, Шекспир – класици на англоезичната литература. Преводът […]
