Годините са само подробност

“Прогнозите предвиждат ръст на шоколадовия порцион – от 20 на 25 гр. седмично.”

Джордж Оруел (Ерик Артър Блеър )

Имате ли усещането, че последните времена и събития около нас, а и вътре в разбърканите ни постковидни тела, сякаш са извлек от антиутопията на Оруел?

Това “бъдеще в миналото” и рафинираната “логика на абсурда” пълнокръвно подменят хуманните ценности. “Ограмотяват” насилствено в посока на посредствеността. Новговорът не е само стил на изразяване, а идеология, позоваваща се на лозунги. Геният обикновено живее кратко, но идеите и пророчествата му трасират пространството векове напред. Литературната измислица оспорва реалността и я прави крехка, лишава я от устоите ѝ. Мистификация. Шок. Регресия на еволюцията. Постижим ли е порядъкът на хаоса, тоталитарният дадаизъм? Нямаме отговори, но дори нямаме съвършени въпроси. Демокрацията на 21-ви век постави необясними (поне за мен) бариери на толерантност и,  както се казва и в “1984”: “Свободата е робство!” “Войната е мир!”, а “Невежеството е сила”...

Романът на английския писател и журналист, Джордж Оруел  излиза от печат почти половин година, преди неговата кончина през 1950г. Роден е на 23 юни 1903г., но дори и да беше предходната “девета третилетка”, нямаше откъде да натрупа емпирични знания за настъпващата епоха. Текстът е изпълнен със закодирани послания, които се завръщат като бумеранг върху двоичността на комуникациите ни с околните. Социограмата все по – често се обозначава с рефлекса на хамелеон – да се интегрираме в средата, за да уловим или да не ни уловят… Отново цитат: “Под клоните на кестена - аз те предадох, а ти предаде мен...”.

Колко табута или правила нарушавам и днес, щом споделям култови фрази от този роман – антология на абсурда, романът - прозвище на антивремето?!

“Наведи се по - ниско! Ето, братко, това се иска от теб! Всеки (под 45г.) cпокойно докосва пръстите на краката си.”

В УикипедиЯ четем: „Творчеството на Оруел остава влиятелно и до днес в популярната и политическата култура с описанието на тоталитарни и авторитарни социални практики (често наричани „оруеловски“), както и с много от неговите неологизми: Големия брат, полиция на мисълта, новговор и др. 

През 2008 Таймс класира Оруел на второ място сред „50 най-велики британски писатели след 1945“.“

Написано от Anelia Velinova