юли 2023 - BrailleFM

Любомир Русанов: Новите ни издания следват най-модерните тенденции в книгоиздаването

Anelia Velinova | 18 — 07

Разговор с Любомир Русанов, който се занимава с книгоиздаване, както и с писане на детска и юношеска литература. Първата книга на автора, „Двойна орис“ излиза през 1987 г. Той е една от водещите личности в издателство „Пан“. Димитър Христов: С голямо удоволствие казвам добре дошъл на Любомир Русанов, с когото се познаваме от много години като хора, които се занимават и с мерена реч, с поезия. Спомням си първите твои стихове и някои от студентските ти творби, които имах щастието като редактор във вестник „Пулс” да публикувам. Те много ми харесаха, както и първата ти книга с поезия. Тя се казва „Двойна орис” и излезе през 1987 година. Не си забравил. От много години се занимаваш и с книгоиздаване, и с литература, с писане на книги за деца и юноши. Бих казал и за родители, защото всяка детски книга е и за родители. Само да кажа, че си от водещите личности в издателство „Пан”, едно вече напълно утвърдено и известно българско издателство, което от 1990 година до днес продължава по възходящ начин, бих казал, въпреки кризите в държавата и в света. Което означава, че това издателство се радва на един добър успех, на едно добро развитие и аз мисля, че една от причините е, това, че в него работят добри писатели. Вие, като създатели на това издателство, ти – Любомир Русанов, Костадин Костадинов, Валери Манолов и Цанко Лалев, който по-късно се включи в този екип – една много сериозна група от хора. Разбира се, имате и други колеги, тъй като издателството се разрасна. Но хора, които са много вътре в литературата, хора, самите те са творци, и подхождат към книгата наистина като към произведение на изкуството, не само на литературата, но и на изобразителното изкуство, на полиграфията и т.н. Аз много исках да си говорим и за поезия, и все […]

Znatcenie na pravopisnata reforma. Zashto 24 maj ne se prevyrna v nacionalen praznik?

Приемната

Уникалната Глаголица

Anelia Velinova | 10 — 07

„Глаголицата ни води към безкрайността…” (А. Велинова) Глаголицата ще ни пази и в бъдеще. Но трябва да си възвърнем уважението към създадените ЗА нас и ОТ нас постижения: те са за ползване от българите, но са полезни за целия свят. Анелия Велинова и Владислав Кацарски в разговор за свещения език на българина. Азбука. Духовност. Политика. Владислав Кацарски: Започвам един разговор за българските букви и ви предлагам да си припомним един материал отпреди 9 години. Ще поразсъждаваме върху него. Първо, искам да ви покажа материала, защото си струва да си припомним в исторически план как стоят нещата, а пък и от друга страна да видим, защо някои неща наистина не се случиха. На 27 февруари 1990 година все още съществуващият по онова време Държавен съвет реши за национален празник на България вместо 9 септември да бъде определен 3 март. Шест дни по-късно решението беше потвърдено и от Народното събрание. Така, уж „късайки с миналото си“, припряно и стратегически, България беше оставена в „тебеширения кръг“ между Русия и Европа. В първите години след 1989 г., макар разколебавана и пиляна, енергията за промяна все още можеше да върне исторически правдивата трезвост в българския поглед към Русия. За тази трезвост говоря. Затова е бил нужен и 3 март като национален празник. За да подмени припряно и стратегически героичния декор на 9 септември с друг – пак така героичен. И все така подходящ за етюдите на вечна благодарност към „двойните освободители“. Като последен опит подмяната да бъде предотвратена през май 1990 г. – само месец преди изборите за VII Велико Народно събрание, се роди дебат – „Може ли 24 май да обедини нацията“. Следите му лесно могат да бъдат проследени заради все още рехавия медиен пейзаж в първата година след свалянето на Тодор Живков. Те водят към тогавашния младежки седмичник „Полет”. Помните ли го? Той е варненски. Заедно с пловдивския „Комсомолска искра” и столичния „Култура” той беше част […]

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ ( 27. 06. 2023 )

Anelia Velinova | 4 — 07

Темите във „Феърплей“ за вторник, 27 юни по радио БРАЙЛ ФМ: – Сезонът приключи във футбола, като дори мачове на национални отбори вече няма. Освен зад Океана, където тече Голд Къп, но не и на нашия континент. – Националите изпуснаха спечелен мач срещу Сърбия и това до голяма степен променя перспективата преди есенните евроквалификации. Със сигурност с 4 точки щеше тя да е друга, а и победа срещу такъв съперник дава самочувствие. Но… не стана. С гол 10 секунди преди края се разминахме с еуфорията. – Жребият за евротурнирите отреди най-трудна задача на ЦСКА, но и останалите ни участници не бива никак да се успокояват. Просто нивото ни не е такова, че да гледаме пренебрежително към който и да е съперник. – Чакаме до дни новината на годината в спорта ни – Александър Везенков е много близо до НБА и трудно вече нещо може да спре преминаването му в Сакраменто Кингс. Това е история – досега само един българин е играл в лигата. Това е президентът на федерацията в момента – легендата Георги Глушков. – В тениса настана време за „Уимбълдън“, където ще чакаме добро представяне на Григор Димитров след силната му игра в Куинс. И отговор на въпроса кой кого в новата класика на върха – Алкарас или Джокович? – Новини за трансфери във футбола, какво става със саудитската офанзива и още. Водещ: Иван Иванов

Приемната

Древните архитектурни чудеса

Anelia Velinova | 4 — 07

Ще чуете първата част от серията СЕДЕМТЕ ЧУДЕСА на Древния свят, представена от Анелия Велинова. Зашеметителна архитектура, красота и уникалност. Защо чудесата на света са седем? Говорим за седемте чудеса, защото седмицата е число, което е избрано специално, тъй като отговаряло на Слънчевата система, на познанията, на петте планети, които са се знаели в древността, плюс Слънцето и Луната, и за другата символика на седмицата. Но всъщност това е идея на Херодот, който оставя доста информация за древния свят, само че неговите писания и впечатления, които той добива от Египет и Вавилон, се загубват безвъзвратно. И когато ние говорим за седемте чудеса, трябва да кажем, че има седем чудеса на древността, седем чудеса на съвремието, нови и още по-нови от ХХІ век. Така че в една поредица ще говорим за тези човешки постижения. Тези седем чудеса от древността ние ги изреждаме и търсим сведения за тях. Археолозите намират информация за тях по списъка на главния библиотекар в Александрийската библиотека, който се казва Антипатър от Сидон. Така че списъкът, с който ще започнем тази кратка поредица, всъщност е на Антипатър. Този списък е направен през 140-та година пр. Хр. и понеже е доста късен, включва и някои римски и християнски обекти от по-късното съществуване на човечеството. Оценките, които са направени на Вавилон като град са от доста по-късно време, ХVІІІ и ХІХ век. Говори се за този град на градовете в древността, затова е бил толкова впечатлен Херодот от него. Около 1770-1670 г. пр. Хр. той е бил най-големият древен град в света и първият град с население над 200 000 души. Представете си този афористичен израз „вавилонско стълпотворение” – наистина е било факт. Неговата площ се предполага, че варирала между 890-900 хектара и знанията, които са се съдържали във Вавилон са отпреди около 200 години – открития идват от литературни, от религиозни източници. Но по-значителна информация, естествено, се придобива от археологическите разкопки. Открити са руни в началото на ХІХ век от Клодиъс Рич и от […]

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ (20.06.2023)

Anelia Velinova | 4 — 07

Темите във „Феърплей“ по радио БРАЙЛ ФМ: – Националите на България не успяха да бият дори Литва, дори с 10 души. Вече дори не правим драми от такива представяния, а и като чухме отзивите от лагера на отбора ни, изглежда не е било толкова зле – „изпълнили сме 20 корнера, нанесли сме 20 удара“… Малко странни обяснения на фона на това, че литовците ги бие всеки, при това, когато играят с 11 души на терена. Гледаме напред обаче – след Каунас идва Разград, а във вторник там гостува Сърбия. – Няколко треньорски назначения у нас, както и първите трансферни слухове и новини вече са факт, а българският футбол няма много време за почивка. Обзор на събитията дотук и какво ни очаква в следващите седмици. Най-интересно е в Левски, където назначиха Николай Костов, а това си беше изненада. – По европейските терени – Испания е шампион на Лигата на нациите след неособено запомнящ се финал с Хърватия, но все пак с драма и дузпи. – В квалификациите за Евро 2024 нашето участие може и да е маргинално, но нации като Черна гора, Шотландия и Грузия продължават да ни показват, че с желание и мотивация, няма невъзможни неща в спорта. – Поредна рутинна победа на Макс Верстапен във Формула 1, като сезонът вече изглежда напълно ясен. Значимо е обаче, че Макс изравни постижението от победи на Айртон Сена, а е все още съвсем млад и бъдещето е пред него. Тези и още теми от спорта – след 14 часа във вторник по радио БРАЙЛ ФМ. Водещ: Иван Иванов

Приемната

Фантазия ли е фантастиката

Anelia Velinova | 3 — 07

Разговор с писателите фантасти Тео Буковски и Николай Николов – Козия за фантастиката във всичките ѝ разновидности, за „Истории от някога” и какво ново ще се случи наесен? В очакване на инициативата „Фентъзи” за Брайл ФM. Колко страшни са хорър историите? Владислав Кацарски: Тео Буковски и Николай Николов – Козия. Трябва да ми кажете какво е това? Аз ви питах клуб ли е? Не е клуб. Определено обаче вие двамата сте фантасти. Тео ни е гостувал вече. Станаха четири години май. Трябво пак го разнищим твоето творчество. Николай не ни е гостувал. Той за пръв път е тука, така че да те приветствам. А на Тео казвам: „Добре дошъл вкъщи!” Тео Буковски: Добре заварили. Благодаря за повторната покана. Владислав Кацарски: Какво се случва при вас и какво е това събиране на писатели фантасти? Какво правите като се събирате? Защо се събирате и как се случват тези неща? Николай Николов – Козия: Първо, да започна, че тази инициатива се нарича „История от някога” и я правим от февруари месец 2015 година. Със забележката, че много от тези автори, които идват там, не са само фантасти. Те пишат всякакви други неща, но успешно влизат и в тази инициатива с фентъзи, фантастика и хорър разкази. Ние ги редуваме – всеки месец по един жанр. Пускаме тема, хората изпращат. За 20 дни си написват творбите, селектираме и след това ги четем. Владислав Кацарски: Това е много интересно – по тема все пак. Николай Николов – Козия: Да. Последната например беше фантастика. Така се падна и темата се наричаше „Порталът”. Тео Буковски: Като всеки месец се редува. Единият път е хорър – истории на ужаса, след това е научна фантастика и после фентъзито, или „магическата фантастика”, както навремето… Николай Николов – Козия: Може да се каже, че дотука, дори с такива промеждутъци на паузи (всъщност два пъти беше така), минали са според мен над 700 разказа вече. Владислав Кацарски: Магична фантастика и научна фантастика. Аз, като един човек, който не съм преминал през „Портала”, обаче такива теглила […]

Месец: юли 2023

Любомир Русанов: Новите ни издания следват най-модерните тенденции в книгоиздаването

Уникалната Глаголица

Спортно шоу „Феърплей“ ( 27. 06. 2023 )

Древните архитектурни чудеса

Спортно шоу „Феърплей“ (20.06.2023)

Фантазия ли е фантастиката

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter