Месец: октомври 2021

    Той е бил на четири континента в стотина държави като репортер от някогашния вестник „Поглед“ и като дипломат по хуманитарни въпроси в Международния Червен кръст. Войни, въстания, земетресения, наводнения, епидемии, дипломатически совалки и конференции  – почти всички световни бъркотии са минали пред очите му и през сърцето му. Главен герой в нашия разговор е Енчо Господинов – легендарен журналист и автор на книгата „Сянката на петнистия кон“,  в която по много увлекателен начин разказва  за богатите си впечатленията от най-горещите точки по света. Разговаряме за актуалната ситуация днес, за „зелените пасища” и докъде стигна петнистият кон. Една разходка из полята на България и на света в политически и граждански аспект. Енчо Господинов: България се намира в много тежка ситуация, както вътре в страната, така и в международен контекст. Тя е много самотна държава сред съседите си на Балканския полуостров и до известна степен в Европа. Видяхме при срещата в Норвегия на държавните и правителствени ръководители, колко е трудно на иначе умел политик като Румен Радев, да балансира между интересите на България и натискът, който му се налага от други негови партньори. Държавата ни е в трудно положение, откъдето и да го погледне човек, и аз се надявам, че поне част от нашите държавни мъже и жени, или част от т.нар. „елитна политическа класа” ще намери трезвост, патриотизъм, кураж да се изправи лице в лице с всички проблеми. Наблюдаваме свят, който е изключително объркан и напрегнат. Планетата се цепи по шевовете, както отдавна не е било. Обикалям света 40-50 години и какво ли не съм видял, но в такова състояние светът отдавна не е бил – в едно са пандемия, енергийна криза, на хоризонта се задава много сериозна финансова криза, като се добавят и няколко тлеещи конфликти, които са сравнително близо до нас, ситуацията става много неприятна. Водещи: Владислав Кацарски и Христо […]

Изповедта на Красимира Иванова (изгонения Главен счетоводител на НПК на слепите) и Асен Стоянов (Председателя на Контролния съвет) Започваме с темата Национално потребителна кооперация на слепите. Вече няколко пъти се опитахме да разберем какво е положението там. Кооперацията на слепите в България е една от социалните единици, която говори с държавата от името на незрящите хора. В годините тя е подпомагала и протягала ръка на много слепи и е играла важна роля в живота им. Друг е въпросът, дали не е могла да направи повече и дали нейната вътрешна организация е била наред. Само фактът, че покойният председател отстъпи поста си по волята на съдбата, като се пресели „оттатък” след близо 50-годишно председателстване, говори много. Как за 50 години не се намери някой по-достоен, по-комбинативен? Окопаването във властта от слепите ръководители е много на мода у нас, на Балканите и сред славяните. Разговаряме с двама души, които дълги години бяха „дясната ръка” на този председател – в главната роля е Красимира Иванова, дългогодишен главен счетоводител и Асен Стоянов – председател на Контролния съвет. Дали в пиесата „Кооперация на слепите” завърши първо действие, или ще станем свидетели на нов репертоар? Тези, които само преди 5-6 месеца размахваха меча на справедливостта и сега се оказаха под неговите удари, ще търсят ли реванш и къде е истината? Защо уволниха Красимира Иванова? В немилост ли е Асен Стоянов – един от „галениците” на Управителния съвет? Кой въведе да се гонят от залата придружителите, когато се гласува? Колко зони на влияние има в момента в кооперацията и какво се случва там? Кой е Иван Обецанов? И кой е Бончо Бонев – най-удобният, най-мълчаливият, най-способният или най-злобният? Защо Хараламбов и Чаушанов бяха изключени от кооперацията при положение, че съдът даде препоръка да не бъдат изключвани? Какво ще се случи с нея в близките осем месеца? И […]

Кой и какво стои зад политическия хаос? Кой играе и кой гледа отстрани? За политическите игри, играчите и публиката, за покупката на партия-носител от новия играч, индикация за ниското ниво на морала. Кой е архитектът на това формирование и не е ли опасно размиването и липсата на идеология от „гастрольорите”? За президентските съревнования и как може да се обединим? Какъв Парламент да очакваме? Кой ще плати сметката накрая? На тези и други въпроси търсим отговори от Страхил Ангелов –  преподавател и икономист, бивш депутат от БСП. Страхил Ангелов:  Играят играчите, отстрани гледа публиката. Публиката е българският народ. Ще гласуваме и ще изберем онези, които ще се коалират срещу нас след това. Някакви хора купили една партия в последния час на мача. Тя, ако няма сила да носи отговорност за действията си, няма право да взима властта. Тази партия е един отпаден продукт на нашата псевдодемокрация.Как да има идеология в едно шоу? Няма такава. Това е поредното политическо мероприятие, организирано от посолството на САЩ в София, което напълно деградира. Изпратили са някакви стажанти, „почтените” Кирил Петков и Асен Василев. Лоша атестация за империята е да вадят проекти през три месеца. Обединение в България няма от хиляда години. Не знам защо се мисли, че покрай ректора на Софийския университет ще настъпи обединение, но около какво – да изпълним формалните изисквания на фасадната демокрация, за да излъчим хора, които след това ще се обединят срещу нас. Така функционира тази система. Ние живеем в свят, в който корпорациите определят правилата. Част сме от корпоративни съюзи, от пагубни глобалистки търговски споразумения. България икономически е ликвидирана, остава битката кой да бъде обслужващ персонал. Това са политиците. Всеки иска да влезе и да бъде градинар в градината на някой по-богат човек, да получи по-голяма заплата и като не смогва вече, растителността го изпреварва. Нормално и логично е […]

                   „Пианото е като човека – има характер.”                                                                               Пламен Цветанов Той е млад композитор и пианист, който рисува филмова и театрална музика върху черно-белите клавиши от дете. Носител е на множество престижни отличия от национални и международни форуми за пиано и композиция, сред които и Голямата награда от конкурс в Париж за изключителен талант и артистизъм. Разговаряме с Пламен Цветанов в информационно-културния център на Република Северна Македония за поредицата от негови дискове с филмова и театрална музика, за детето Пламен и избора да се посвети на нея, а не на театъра. За „малката страна” и големите музиканти. За любовта му към Йохан Себастиан Бах, който поставя на челно място в галактиката от велики композитори. За това, което вижда, когато свири. За вдъхновението, когато пише филмова музика и за предела на дарбата. Пламен Цветанов:  Очаква се да излязат поредица от дискове с моя филмова и театрална музика, като идеята беше, че в един или два диска ще събера дотук натрупаното творчество. Оказа се, че в един диск не мога да побера написаното до момента, което ме изненада приятно. Реших да подбера нещата, които са ми най-близки. Надявам се да има още много дискове и музика от мен. Моите родители са основателите на Малък куклен театър „Слон”, първият частен куклен театър. За мен дилема нямаше – или музикант, или нищо. Бях разбран и подкрепян, както от тях, така и от учителите ми, напоследък и от моята съпруга. Една страна е точно толкова голяма за своите жители, колкото големи считат своите постижения или амбиции. Колкото по-малка е амбицията, толкова по-малка е и държавата. Няма значение откъде идва човек, важното е откъде идва неговото вдъхновение. Моят любим композитор е Йохан Себастиан Бах. За мен той е най-великият композитор. Аз започнах да композирам не толкова млад, колкото Моцарт, но все пак от малка възраст и една […]