БРАЙЛ ФМ „отвътре“: Нели и Влади
Няма неудобни въпроси… Повече любов или повече предизвикателства? За свободата, избора и рисковете да бъдеш искрен. В студиото: Владислав Кацарски, Анелия Велинова, Христо Петров, Катя Андреева
Няма неудобни въпроси… Повече любов или повече предизвикателства? За свободата, избора и рисковете да бъдеш искрен. В студиото: Владислав Кацарски, Анелия Велинова, Христо Петров, Катя Андреева
9 години БРАЙЛ ФМ: Димитър Ганев на рожден ден на радиото Обичаме да бъдем сред приятели! С госта разговаря Владислав Кацарски. Владислав Кацарски: Вторият събеседник е Димитър Ганев от „Тренд”. Той за пръв път е на наш рожден ден, но не за пръв път в нашето студио. Здравейте. Димитър Ганев: Здравейте. Много благодаря за поканата да съм тук и да споделя заедно с вас празника. Владислав Кацарски: Много е хубаво, че дойде. Много е хубаво, че си тук. Както казах и на Свилен Пенков преди теб, хората, които са дошли при нас, е хубаво, че са дошли и са ни оказали честта да са при нас. Димитър Ганев: За мен е чест. Владислав Кацарски: Защото ние обичаме да бъдем сред приятели и когато заговорим с тях, дори и да не говорим понякога на един и същи език, винаги стигаме до нещо, което трябва да свършим. Само че днес няма да работим сериозно. Днес ще си говорим за малко по-леки неща. Ако погледнеш оттук, от 10-ти етаж, много неща можеш да видиш. Димитър Ганев: Виждам една прекрасна гледка преди всичко, една от най-добрите, които съм виждал въобще в София. Владислав Кацарски: Така се отпускат нашите събеседници и тъкмо се отпусне, го „заковем” с някой въпрос – да му се извие свят. Ще те помоля да си изтеглиш от чашката, наречена „урна”, един въпрос, да видим какво ще ти се падне. Димитър Ганев: Най-хубавото нещо в живота Ви? Владислав Кацарски: Предполагам, че най-хубавото нещо в твоя живот не е работата по изборите. Димитър Ганев: Аз обичам работата си. Никога не ме е натоварвала прекалено, защото правя това нещо, което върша – със страст. От 16-годишен за мен политиката е много повече от работа. Тя е мой интерес, който няма конкуренция в сравнение с други сфери. В този смисъл тя не ме натоварва, но със сигурност това може би не е най-хубавото нещо в живота ми. Като един хипохондрик, […]
Въпросът от празничната томбола в студиото, който изтегли Таня Иванова (политик и общественик): „Кого сте опитомила?“. Анелия Велинова: На гости ни е една наша приятелка, която много обичаме. Може ли да се представиш, без мотора? Таня Иванова: На мен също ми е много приятно и благодаря за поканата. Винаги е истинско удоволствие и празник да гостувам във вашето студио. Таня Иванова се казвам. Анелия Велинова: Таня си изтегли два въпроса, защото ние сме подготвили на нашите гости малка викторина и сега да чуем въпросите. Таня Иванова: „Кого сте опитомила?” Първото нещо, за което се сещам, е за една част от моето сърце, която е много голяма. Това е кучето ми, моето лично куче, защото от дете винаги вкъщи е имало кучета, но те са били семейни. А Елин, тя е питободобна, микс между питбул и стафордшир, е първото мое лично куче. Това е една много специфична порода и аз успях да я опитомя, а пък тя успя да запълни едно много голямо пространство от моето сърце. Анелия Велинова: Какво изпитваш с кучето си и то с теб? Животните придобиват малко човешки качества. Таня Иванова: Направо сме си като идентични двете. Това, което изпитвам, е, че кучетата те научават на грижа и на любов, и обич към едно същество, което е напълно зависимо от теб, защото за разлика от хората, дори от децата, те в нито един момент от живота си не се научават да говорят. И тази симбиоза, която сме постигнали с нея в годините, да я усещам във всеки един момент как се чувства, ми помогна много да се справя по-лесно с отглеждането на сина ми, който вече е на 2 години и половина. Анелия Велинова: Ще израсне човек, който обича животните, а пък тя ще се грижи за него. Човек опитомила ли си? Таня Иванова: Не и не искам. Опитомяването на хора ги лишава от тяхната идентичност, а в крайна сметка смятам, че това разнообразие и противоположности между нас е нещото, което реално ни привлича помежду ни. Анелия Велинова: Добре. Да видим другия ти въпрос. Таня Иванова: „Какво бихте купила?”. Ако […]
На въпроси от шеговитата томбола отговарят Христина Чопарова, жypнaлиcт нa cвoбoднa пpaĸтиĸa и eĸcпepтeн ĸoнcyлтaнт пo мeдийнa пoлитиĸa и ĸoмyниĸaции, пpeдceдaтeл нa УC нa HЦAK „Hиe ви чyвaмe” и Камелия Ангелова – преводач на жестомимичен език. Владислав Кацарски: „Брайл ФМ” на 8 години. Христина Чопарова, Камелия Ангелова при мен, двете. Не знам дали съм ви казвал, че живея само в женски компании. Университетската ми група беше изцяло от момичета, имаше само три момчета, след това така се случи, че работих в един подчертано дамски колектив. В семейството ми само аз съм от мъжки пол и затова, когато тръгвахме някъде, не казвах „ние четиримата”, а „ние четирите”. В студиото само аз и Иван сме мъже до три жени, така че ако объркам родовете, погледнете снизходително, за което ще ви бъда много признателен. Сега Христина ще си изтегли един въпрос. Ние няма да пожалим и Камелия. Да видим какво си изтегли Хриси от нашата кутия с въпроси. Христина Чопарова: „В какво сте най-добър?” Това е много интересен въпрос. Владислав Кацарски: И много лесен. Ти и Петър Курумбашев изтеглихте най-лесните въпроси. Да видим в какво си най-добра? Христина Чопарова: Това е въпрос, на който обикновено човек малко трудно отговаря, тъй като е неприемливо да се хвали сам. Смятам, че това, в което съм добра, е търпението, което имам към нещата, които са предизвикателства в живота и умението да разчитам по устни. Мисля, че може би това са нещата, в които съм най-добра. Владислав Кацарски: Внимавай, издал съм те вече пред Министерство на вътрешните работи, така че ако случайно започнат да ти звънят и да те търсят, да знаеш, че причината съм аз. Кажи ми какво значи търпение, защото аз лично не притежавам това качество. Нямам никакво търпение към нищо. Христина Чопарова: Когато се пови нещо в живота, което е изключително трудно, нещо, което повечето хора смятат за наказание, е важно да го приемеш по начин, по който да останеш спокоен, да […]
Анелия Велинова: Следващата наша любима гостенка е Меги. Познавате я от нашите предавания, от нашите рубрики „Гласът на картините”, „Чалга и любов”, скоро ще излязат субтитри. Тоест, те са готови, само трябва още малко неща да се сложат към филма и да го качим. Решили сме нашите гости днес да бъркат в тази купа и да си теглят въпросчета. Меглена Божанова: Аз преди да си изтегля въпросите, искам да ви честитя празника – още много пъти по толкова години да направите, всички идеи да бъдат реализирани, за които мечтаете с Влади и с екипа си, и подарявам една експресия от серията ми „Квартали”. Анелия Велинова: Благодарим много за подаръка. Меглена Божанова: На радио „Брайл ФМ” честита годишнина, здраве и успешни, устремени. Художествена прегръдка от мен. Анелия Велинова: Благодаря. Сега си изтегли два въпроса. Меглена Божанова: Най-страшното нещо, което някога сте правила? Не се сещам да съм правила някакви страшни, екстремни неща. Метафорично ли да отговарям или буквално? Анелия Велинова: Може и метафорично, не буквално. Меглена Божанова: Най-страшното нещо, което съм направила, е да се омъжа. Аз съм против брака, като свободен човек, като свободен артист, но хората да не си мислят, че съм толкова лоша и не харесвам семейната единица. Такъв ми е характерът, много съм свободолюбива и съм против брака. Може би най-страшното нещо беше това събитие в живота ми. Анелия Велинова: Има една граница, която човек трябва в себе си да пристъпи. Меглена Божанова: Малко трябва да прескочиш собственото си его. Страхът да не ми се отнеме свободата, може би това беше двигателят. Анелия Велинова: Страхът е много голям, обаче не си ли забелязала, ти си доста интелигентна, че когато човек е много притиснат, той сам си създава усещането за свобода. Меглена Божанова: Това е така. Ти си търсиш нишичката, от която можеш да дишаш. Анелия Велинова: Създаваш тази свобода в себе си, тя живее в душата ти, в ума ти, във всичко. В творчеството ти. Меглена Божанова: Когато си притиснат от някакви обстоятелства, без значение провокаторът на тези обстоятелства кой е, те са негативни. Човек нали трябва да се издърпа и поради факта, че трябва да се хванеш за косите и да се изтеглиш от ситуацията, е естествено […]
„…Австрия е имала собствен павилион на едно Изложение в България преди повече от 50 години. Така че това наистина е история…“ Петя Галинова Анелия Велинова: При нас е Петя Галинова, която ще ни каже защо е в Австрийското посолство? Петя Галинова: Какво отстреляхте с този въпрос? Анелия Велинова: Можехте да бъдете в друг търговски отдел на някое друго посолство. Петя Галинова: Тя, съдбата, си знае задачите и попаднах в Австрийското посолство, Търговски отдел като нашата работа е да съдействаме между австрийските и българските фирми, да насърчаваме икономическите връзки между двете страни, да помагаме на австрийските фирми да намират партньори в България, клиенти, доставчици. Аз съм много изненадана от австрийските фирми, които са много активни и непрекъснато се свързват с нас, и питат откъде могат да намерят доставчик на дървен материал, производител на микрофони, тъй като виждам пред мен микрофон. Така че работата в Австрийското посолство, Търговски отдел е много динамична, много интересна и на мен ми харесва. Анелия Велинова: Много е хубаво това. Намирате ли производителите в България? Петя Галинова: Това е трудната задача да познаваме пазара, да знаем коя фирма как работи и дали можем да ги препоръчаме като един добър партньор за австрийски фирми. Христо Петров: Защото все пак Вашата препоръка е гаранция за надеждност и отговорност. Петя Галинова: Опитваме се. Анелия Велинова: Много бяхме впечатлени, ние от радио „Брайл ФМ”, от тази конференция за кръговата икономика, защото смятаме, че това е бъдеще и трябва да се работи първо информативно, да има кампании и след това вече да се действа. Петя Галинова: Благодаря за оценката. Това беше едно от нашите събития. Както обясних, помагаме на австрийските фирми да намират български партньори, като един от аспектите, в които работим, е организиране на събития, които могат да бъдат по много разнообразни теми. Вие споменахте кръговата икономика, но също така през годината имаше събития по темата металообработка, минна индустрия, селско стопанство, енергетика. Нашата работа е широкообхватна. Анелия […]
Владислав Кацарски: До мен е Анжела Димчева, за която преди седмица чухме, че е един от младите критици. Много ти благодаря, че си при нас. Ти си чест гост на нашите рождени дни и не само. Сега и теб ще те помолим да бръкнеш в паничката с въпроси. Какво изтегли? Анжела Димчева: „От какво се притеснявате”? Владислав Кацарски: Искам да ти кажа, че може да изглежда лесен въпрос, обаче за един критик в днешно време, това е много страшен въпрос. Защо? Защото някога, преди 10 ноември казваха „този го изяж” и критикът пише, смачква и край. Единственото, за което може да се притесняваш, дали си угодил добре на поръчка. А сега при днешните сръдльовци, ако напишеш нещо и да не му хареса, ще те мрази до девето коляно. От какво се притесняваш? Анжела Димчева: Мен ме притеснява най-вече омразата в обществото и срива на моралните ценности. То е свързано и с първото притеснение за омразата, защото когато хората се познават лично, те не биха си позволили да си отправят такива грозни реплики, обиди, ненавист, на които сме свидетели в социалните мрежи. Социалните мрежи са една придобивка, която наистина предизвика мнението на най-разнообразни слоеве от обществото, да бъде достъпно, а не само до определените примерно политици или журналисти и писатели, хора на изкуството. Сега всеки може да си изкаже мнението, но какво е това мнение и защо се изказва по такъв грозен начин, никой не си задава този въпрос и затова сме свидетели на тази хейтърска вълна, която ме ужасява. Това би довело до ликвидиране на българската нация много по-бързо, отколкото ниската раждаемост. Владислав Кацарски: Ти си човек, който пострада от това, че беше честен човек и изрази искрено своето мнение. Анжела Димчева: Няколко пъти съм изразявала различни позиции и това е идвало като бумеранг към мен, дотам, че получавах и смъртни заплахи на лични съобщения. Владислав Кацарски: Това, че вече не влезе в парламента е най-малкото. Визирах, че наистина получаваше смъртни заплахи. Анжела Димчева: Имаше и такива случаи. Според мен всичко това е резултат на сгрешеното образователно действие на министри, политици, законодатели. Преди години, моите деца бяха ученици, се говореше за вероучение или поне за предмет „Религия”. Нищо такова не се реализира на практика и расте едно поколение, без никаква вяра в нищо и никакъв страх от нищо. Няма промяна в тази посока и на какво иначе ще отдадете това безпрецедентно поведение на учениците, сбивания, снимане с телефон, непристойни прояви, псувни и към учителите включително. Преди 70 години това е било недопустимо, да се обижда учителя. Той е бил […]
„Много ви обичам! Винаги, когато ме поканите, ще се отзовавам…“ Николай Кънчев е журналист, радио и телевизионен водещ, шоумен. По-популярен е като Ники Кънчев, водещият на телевизионните игри „Стани богат“, „Един срещу всички“ и шоуто „Биг Брадър“ по Нова телевизия. От 1993 година до ден днешен е водещ в Дарик радио.Ники Кънчев е наш гост в празничното студио на радио Брайл ФМ.Водещ: Благодаря ти, че дойде за нас от края на света. Кажи ни какво е за теб радиото?Ники Кънчев: Благодаря ви за поканата. Честита 7-ма годишнина на радио БРАЙЛ ФМ. Много ви обичам, много ви подкрепям. Вие сте пример за мен и ви се възхищавам. Познавам работата на радиото още от времето, когато бяхте в Студентски град. Винаги сте добри дошли в Дарик радио. Правили сме няколко съвместни предавания, така че повече хора да чуят за вас, за вашите проблеми и тревоги. Сега също можем да обявим, че имате нужда от офис и като радио, и като организация, а това е важно да бъде чуто от хората и да ви помогнат. Много ви обичам и винаги, когато ме поканите, ще се отзовавам.Водещ: Ти си в телевизията и радиото, кажи ни кое от двете ти е по на сърце?Ники Кънчев: Това са две прекрасни любими жени – две любовници, които не можеш да разделиш. Едната е Телевизията – пищна, мощна, всички я гледат, дискутират я, обсъждат. Другата, Радиото, е по-интелигентна, по-умна, по-взискателна, по-образоваща и аз гледам да бъда с тях, без да свалям нивото си при нито една. В телевизията в „Стани богат” се опитвах да вдигам рейтинга и на самото предаване, но съм водил и „Биг Брадър”, където не са участвали само умни хора. Телевизията е като огледало на обществото ни и в нея трябва да има „за всички и за всичко”. Важна и отговорна е мисията на медиите и голямата им роля е да […]
С Петър Курумбашев разговаряме за доброто приятелство, за опита в общуването, за вдъхновението изобщо с пожелание за творческо развитие на радио Брайл ФМ.Водещ: Последният ни събеседник за празничната програма по случай седмия ни рожден ден е голям приятел на радиото. Той ни помогна много, завъртя без сам да го осъзнава, цялата политика на радиото, така че оттам насетне плуваме в съвсем различни води. Голяма чест е за нас, че си тук.Петър Курумбашев: Искам да поздравя всички, които ни слушат и най-вече вас, които празнувате своята 7-годишнина. Минали сте най-трудното, първите седем години. Вече сте големи и готови да ходите на училище. Мисля, че много от вас са преминали сериозно през училището на живота. Възхитен съм от това, което правите, от силата на вашия дух, която много зрящи нямат.Водещ: Благодаря за тези думи. Ти си един от хората, от които съм се учил на подход към политиката на България, много често те цитирам. Дай Боже, повече хора като теб да се опитват да управляват държавата, но ми се струва, че стоиш малко в сянка.Петър Курумбашев: От три години не се занимавам с политика и се чувствам много добре. Ако искаш да помагаш на хората, има начини да го направиш, не е задължително да си в нея. Винаги съм се чувствал добре във водите като публична фигура, особено като продуцент на „Ку-Ку”, отколкото като народен представител или евродепутат. Вече се чувствам като освободен от редовна военна служба. Почетен консул съм на Малайзия, което ми помага някаква част от международната политика, да не ми липсва. С интерес следя това, което се случва. Установих, че при вас има хора с изключително будно гражданско съзнание. Един от най-хубавите ми студентски спомени е общуването с единствения сляп депутат – Петър Стайков от СДС, който беше от достойните и запомнящи се представители на едно изключително силно Велико […]