Меглена Божанова: Естествено е да търсиш свободата

Анелия Велинова: Следващата наша любима гостенка е Меги. Познавате я от нашите предавания, от нашите рубрики  „Гласът на картините”, „Чалга и любов”, скоро ще излязат субтитри. Тоест, те са готови, само трябва още малко неща да се сложат към филма и да го качим. Решили сме нашите гости днес да бъркат в тази купа и да си теглят въпросчета. 

Меглена Божанова: Аз преди да си изтегля въпросите, искам да ви честитя празника – още много пъти по толкова години да направите, всички идеи да бъдат реализирани, за които мечтаете с Влади и с екипа си, и подарявам  една експресия от серията ми „Квартали”.

Анелия Велинова: Благодарим много за подаръка.

Меглена Божанова: На радио „Брайл ФМ” честита годишнина, здраве и успешни, устремени. Художествена прегръдка от мен. 

Анелия Велинова: Благодаря. Сега си изтегли два въпроса.

Меглена Божанова: Най-страшното нещо, което някога сте правила? Не се сещам да съм правила някакви страшни, екстремни неща. Метафорично ли да отговарям или буквално?

Анелия Велинова: Може и метафорично, не буквално.

Меглена Божанова: Най-страшното нещо, което съм направила, е да се омъжа. Аз съм против брака, като свободен човек, като свободен артист, но хората да не си мислят, че съм толкова лоша и не харесвам семейната единица. Такъв ми е характерът, много съм свободолюбива и съм против брака. Може би най-страшното нещо беше това събитие в живота ми.

Анелия Велинова: Има една граница, която човек трябва в себе си да пристъпи.

Меглена Божанова: Малко трябва да прескочиш собственото си его. Страхът да не ми се отнеме свободата, може би това беше двигателят.

Анелия Велинова: Страхът е много голям, обаче не си ли забелязала, ти си доста интелигентна, че когато човек е много притиснат, той сам си създава усещането за свобода.

Меглена Божанова: Това е така. Ти си търсиш нишичката, от която можеш да дишаш.

Анелия Велинова: Създаваш тази свобода в себе си, тя живее в душата ти, в ума ти, във всичко. В творчеството ти.

Меглена Божанова: Когато си притиснат от някакви обстоятелства, без значение провокаторът на тези обстоятелства кой е, те са негативни. Човек нали трябва да се издърпа и поради факта, че трябва да се хванеш за косите и да се изтеглиш от ситуацията, е естествено да търсиш свободата.

Анелия Велинова: За мен е едно специално усещане, което ти възпитаваш и храниш, отглеждаш и ставаш недосегаем някак си.

Меглена Божанова: То е като да си създадеш бариера срещу негатива. Това нещо се възпитава. Ние се учим да бъдем такива. Мисля, че трябват тренировки за това. Аз съм емоционален човек, имам бариери, но въпреки всичко се вълнувам, притеснявам се. Влияят ми негативно най-разнообразни социални проблеми, живота около нас, световни недомислици и тъй като съм емпат, всичко това го преживявам по някакъв начин. Помня като рисувах една картина за войната в Сирия. Аз съм плакала на тази картина. На други съм се смяла. Но наистина бракът беше нещото, което се страхувах да направя. 

Анелия Велинова: Вторият въпрос какъв ти е?

Меглена Божанова: Каква музика слушате? Аз постоянно слушам музика. Докато си създам картините, слушам музика. Със сутрешното кафе вече съм на слушалките. Така съм устроена, че обожавам музиката. Тя ме вдъхновява, създава ми уют, настроение, адреналин ми дава. Слушам всякаква музика – рок, твърд рок, френски шансони, балади, евъргрийни. Но ухото ми изживява собственият си индивидуален бунт срещу чалгата.

Анелия Велинова: С настроение ли се събуждаш и това ли определя какъв тип музика ще слушаш?

Меглена Божанова: Слушам според това, което рисувам. И мога да слушам  едно и също парче многократно. Имам такива, които са записани по 50 пъти едно след друго. Този импулс ми действа за състоянието, което трябва да предам в работата си и понеже това състояние е постоянно в мен, докато излезе една картина, докато я рисувам, трябва да го слушам. Отивайки да водя някъде дъщеря си, слушам, идвайки при вас, слушах друго, защото сега рисувам нещо и то трябва да ми се набие добре в сърцето, в душата, в главата. После сменям.

Анелия Велинова: Музиката ти дава импулс за другото изкуство.

Меглена Божанова:  Определено. Аз категорично рисувам на музика и то на определени неща. Според картината, която правя, усещам какво трябва да слушам и така си ги записвам многократно, за да си ги слушам постоянно. После сменям с другите работи. Скоро правих нещо и слушах твърд рок.

Анелия Велинова: Децата и мъжът ми през лятото ми подариха една книга – „Моментът”, доста интересна. Бяха я чели и искаха да я споделят с мен. Героите са двама души, които са от двете страни на Германия, когато е разделена и разказва за техните преживявания. Те се срещат в свободна Европа, събитията се развиват главоломно. Тяхната любов завършва тъжно. Той е американец и отива в Източен Берлин, където се запознава с Петра, героинята, която е германка. И трябваше да живее някъде. Намери квартира при един художник, който е extra ordinary, излиза извън всякакви правила, неконтролируем. Той слушаше неистово музика (другият живееше на втория етаж), гърми отдолу музиката, докато рисува и създава своите шедьоври.

Меглена Божанова: Така създава атмосфера, защото за всяко едно изкуство трябва адреналин, а рисуването е много интровертна работа, нужно ти е да контактуваш с нещо. Човек си намира различни начини. Аз съм открила, че моята ниша е точно музиката. И така си създавам настроението. 

Анелия Велинова: А тази повторяемост в музиката разгръща ли в тебе нещо ново? Когато рисуваш, ти сменяш темите.

Меглена Божанова: Всяка картина си върви с мелодията, с която е рисувана. Аз си ги спомням така. Това са си мои лични неща. След това сменям с друга мелодия, подходяща за нещата, които работя. После забравям едни, връщам се към други. Попаднах на интересни френски мелодии, които са шансон с рап. Аз не обичам рап, но това е толкова елегантно направено – шансон, рап и цигулка, невероятна мелодия. 

Анелия Велинова: Аз харесвам джазирана класика.

Меглена Божанова: Класика също слушам – Шопен. Имам една картина „Купа с череши и Шопен”.  Дълго време слушах Шопен, защото беше посветена на него. Точно определени неща от него ми влияеха на емоцията. Случва се случайно. Тоест, не търся точно, а както ми го усети сетивността в момента. 

Анелия Велинова: Пожелаваме ти много богата сетивност и да събираш отвсякъде като една пчеличка за материала, който да даде плод.

Меглена Божанова: Благодаря. Да сте здрави. Успехи. Напред и нагоре.

Водещ: Анелия Велинова

Написано от Anelia Velinova