menu Начало chevron_right

редактор


Любовта, без която не можем

Пламен Сивов – Една октава тишина

Anelia Velinova | 30 — 05

Той е музикант, публицист, поет и изпълнител. Проявява артистичните си способности наред със задълбочени интереси към религия, теология и философия. За любовта към хубавата музика и поезия, за смисъла да правиш изкуство разговаряме с Пламен Сивов от „Точка БГ”.  Димитър Христов: Казвам добре дошъл на Пламен Сивов и заедно с Владислав Кацарски ще проведем един разговор, свързан с българската поезия, българското песенно изкуство, творческите ти занимания като известен български бард, автор на стихове, на песни, изпълнител. Ще кажа няколко думи за твоята биография. Ще си говорим на „ти”, тъй като се познаваме отдавна по линия на поетите с китара. Пламен Сивов е роден в град Сливен. Завършил е гимназия с преподаване на чужди езици, след това Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Живял е две години в САЩ, където прави изследване в университета „Джонс Хопкинс“, Балтимор за нестопанските организации в Америка. Пише изследване за Световната банка, за българските неправителствени организации . Директор си на фондация „Покров Богородичен”. Редактор и автор в портала Православие. БГ. Член на Управителния съвет на Световната федерация на православната младеж. Автор на множество статии за българската православна църква, преводач от английски и руски, сценарист на филми. И от 2007-ма година започваш да се изявяваш като поет с китара. 2016 година издаваш първата си стихосбирка, а през 2011 година създаваш с колегите си Акустичния проект за нови градски песни „Точка БГ”. Имате пет албума и твои солови албуми, някои от които си записвал с брат ти Калин Сивов и група „Алегорист”. От тези сериозни занимания с философия, религия, неправителствени организации до музиката, която е едно артистично и доста бохемско занимание, що се отнася до поетите с китара, но не и чак толкова бохемско. Ти лично като автор и като изпълнител, както и групата „Точка БГ”, в която участваш с твоите колеги, постигнахте един доста сериозен професионализъм. Къде си учил китара? Самоук ли си, школувал ли си някъде? Пламен Сивов: Напълно самоук, както и повечето хора в този бранш. От поетите с китара почти нямаме хора с класическо музикално образование. Може […]


Georgi Cankov kritik prevodatc
Любовта, без която не можем

Георги Цанков: Българската литература не отстъпва на световните образци

Anelia Velinova | 11 — 01

Каква трябва да бъде литературната критиката днес и има ли тя социална функция в този момент, какво е добра книга и кои са добрите писатели, какво мисли за литературата, писана на основата на документалистиката, за идеологията и политкоректността – отговори на тези и още въпроси ще чуете в разговора ни с Георги Цанков, литературен критик, историк и преводач, носител на значими литературни награди. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на литературния критик, историк, есеист, преводач Георги Цанков. Радвам се, че се виждаме в нашето студио в тези вече истински зимни дни, в които вали сняг и вълненията от Международния панаир на книгата още не са приключили. Нека да кажа няколко думи за твоята биография като човек, който е колкото познат, понякога е в сянка, защото литературните критици и историци не винаги са на сцената, не винаги са на първа линия. Роден си в София през 1950 година. Завършил си българска филология и френска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор си по история на литературата, старши научен сътрудник в Института за литература на БАН, редактор на списание „Литературна мисъл”, допреди десетина години. Слава богу, че това списание продължава да излиза. Още с първата си книга с литературна критика получаваш наградата „Южна пролет” за най-добра книга в този жанр за 2001 година или греша? Георги Цанков:Не помня годината, но помня с какви събития беше заобиколено. Можем да поговорим за това, защото не е весела историята. Димитър Христов: 2001 година получаваш наградата „Христо Г. Данов”. Георги Цанков: Точно така. Това е преди 10 ноември. Тогава Слав Христов Караславов беше председател на журито. И тъй като за книгата ми първоначално имаше рецензия от проф. Иван Цветков, че аз съм враг на народа, защото съм написал, че къщата на Вапцаров е отделена от другите в Банско, че тя е една богата и хубава къща. След това Иван Спасов написа една прекрасна рецензия за нея и книгата излезе. Когато журито е заседавало за наградата, започва една страхотна битка и благодарение на прекрасния Валентин Даневски, който чак вдигна температура вечерта и се наложи да викаме лекар, толкова се беше притеснил, и в крайна сметка аз получих тази награда, която […]


Любовта, без която не можем

Почит към Георги Братанов  (06. 05. 2022)

Anelia Velinova | 18 — 05

През 1962 г. се отпечатват за първи път негови творби в ямболския вестник „Народен другар“. Работи като журналист и редактор във в. „Народен другар“, кореспондент е на вестник „Народна младеж“ и на програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ на БНР. Бил е председател на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Ямбол и уредник в дома музей „Васил Карагьозов“. Главен редактор на списание „Зари“, орган на Съюза на слепите в България. През 1977 г. загубва напълно зрението си. От 1984 г. е член на Съюза на българските писатели. Вселената ни гледа и се чуди. С протегнати към нас ръце тя чака лятото на земния ни път да я повика, тя чака одата на радостта да разцъфти и да завърже щастие. А ние треперим, подсмърчаме, молим, злословим, препъваме, хапем, убиваме. За какво? За кого? За този тъй кратък като дъх на глухарче живот?! Стихотворението е на поета Георги Братанов, който ни напусна през пролетта на 2000 година. През 1962 г. се отпечатват за първи път негови творби в ямболския вестник „Народен другар“, където работи като журналист и редактор, кореспондент е на в. „Народна младеж“ и на програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ на БНР. Бил е председател на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Ямбол и уредник в дома музей „Васил Карагьозов“. Главен редактор на списание „Зари“, орган на Съюза на слепите в България. През 1977 г. загубва напълно зрението си. От 1984 г. е член на Съюза на българските писатели. Автор е на 30 книги с поезия, белетристика, сатира, драматургия, публицистика и на книги за деца. Негови стихове са превеждани на руски, английски, испански, френски и финландски език.  Кой все още го помни и чете творчеството му,  ще разберете от разговора ни за поета Георги Братанов. Димитър Христов: Ще разговаряме за наш приятел и учител в поезията. Георги Братанов е роден на 17 март 1944 година и ни напусна на 5 май 2000 година. Носим много светли спомени за него, за творчеството […]



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play