menu Начало chevron_right

общество


Artur Shopenhauer filosof
Под око

Философия и философстване

Anelia Velinova | 7 — 07

Желанието  да философства е изначално вложено у човека. Присетих се за пластичната отзивчивост на ума на скандалния философ, към когото аз питая особена симпатия. Артур Шопенхауер – красив ум в неособена привлекателна визия. Той подстрекава читателите си или да се обидят, ако не им допадне неговия сарказъм и да го отрекат тотално, или да го обикнат всячески. * Човек, който пише за глупаци, винаги може да разчита на широк кръг от читатели. * У хора с ограничени възможности скромността е просто честност. У надарените обаче тя е лицемерие. *Индивидуалното е далеч по-ценно от националното. … И за жените е хубаво, защото е смело: „Жената е животно с дълга коса и къса мисъл.“. Шопенхауер изучава Ведите и Упанишадите, философията на Платон и Кант, върху които изгражда собствена философска система. Основният му труд „Светът като воля и представа“, се фокусира върху източната и западната философия. (1818г.) Философът използва аналогия между хората и таралежите, за да опише разбиранията си за състоянието на човешките взаимоотношения в обществото. Тази притча е известна като „дилемата на таралежите“. Няколко таралежа, които се събират, за да се стоплят в студа, трябва да открият оптималното разстояние помежду си, при което да не се нараняват взаимно с бодли и едновременно да усещат топлинката от другите. Таралежите са принудени да жертват топлината заради спасението от болката. От тази притча Шопенхауер прави извода, че този, който има достатъчно вътрешна топлина, може да избегне обществото и психологическата болка от социалното взаимодействие. * Често съм изненадан от способността, а от време на време и от глупостта на моето куче. Имам подобен опит с човечеството. * Състраданието е основата на морала. * Животът е постоянен процес на агония.Журналистите са като кучета, когато нищо не се движи започват да лаят. * Лекарят вижда всички слабости на човечеството; адвокатът всичкото зло, богословът цялата глупост. * Удовлетворението се състои в липсата на болка, която […]


Meglena Bojanova_ne na duhovnata slepota_priziv
Приемната

Меглена Божанова – Петрова за бездуховността в обществото (30 май 2022)

Anelia Velinova | 10 — 06

По темата „Чалга и любов“ разговаряме с художничката Меглена Божанова – Петрова за тенденциите и формирането на вкуса към изкуството. Грамотност и безхаберие, вдъхновение и комерсиалност. Как оцелява творецът – артист в България. Интерпретация, компромиси и личностна позиция. Субкултура и масова култура „Когато се появи чалгата, аз мислех че тя ще бъде един вид субкултура и както се е появила, така ще си изчезне…“ Меглена Божанова За нея Анжела Димчева, поетеса и журналист, споделя: „Да си откровен и да разкриеш пред широката публика как става преливането от душата върху платното; да разкажеш историята на всяка картина – видимите и невидими белези от преживяно или въображаемо; да споделиш надеждите и разочарованията в житейски и професионален план… Коя е дамата с открито лице пред придирчивата публика и как говори колоритът в нейните картини?”  Тя е Меглена Божанова – Петрова. Учила е рисуване в школата на художника Никола Балев. Завършва Текстилен дизайн в МЕИ София. Не продължава професионалния си път като художник- десенатор, а се посвещава на живописта. Има самостоятелни изложби, както и участия в колективни, последните от които са: „Формат 30 на 30“, галерия Астри, АРТКО 19, Международна колективна изложба „The cry of the earth, the answer of art” в Триест, международна изложба в Рим. Характерното в начина ѝ на изразяване са фигуралните композиции и големите формати. Владислав Кацарски: Познавате Меглена Божанова от нашата рубрика „Гласът на картините” – момичето, което увлекателно разказваше своите картини. Един твой призив в социалните мрежи ни провокира за този разговор – „ Не на духовната слепота!” Докъде според теб е стигнала бездуховността?  Меглена Божанова: Повече няма накъде да върви бездуховността. Когато се появи чалгата в живота ни, първо тръгна с музиката – всичко започна с „Ку-Ку бенд” в далечните години.  Анелия Велинова: И с Попа, който звучеше по „Графа”. Меглена Божанова: „Ку-Ку бенд” бяха показвани по електронните медии и това даваше широк отзвук […]


bal s maski
Под око

Балове и маски – красота или бутафория

Anelia Velinova | 1 — 06

„Ние говорим с теб на различни езици, както винаги, но нещата, за които си говорим, не се променят от това.“ М. Булгаков През месец май, наред с пролетната умора, пренареждането на гардероба, диетите ( включени поне като хипотетичен блян към летните ни превъплъщения ), неотменно избухват дюдюканията, развихрените викове: “Едно, две – три…” и по – нагоре, според класовете на изкласилите абитуриенти. Та, за баловете ще се поразмисля скромничко аз. Този невероятен конгломерат от вълнения, подготовка, мобилизация и поток от финикийски знаци, целеустремен да създаде тържествената канава, върху която да се изстъпи визуалният фолклор на въжделенията! Ако се придържаме към класическото определение, балът е танцуване или място, където се събират хора от висшето общество, за да танцуват. В старомодните ми представи не могат да се вместят съвременните ексцентрични форми, стилистиката и този фурор, често граничещ с простотия и кич. Няма как да е другояче, понеже в главата ми се въртят представите за по – различни маниери и поведенчески етикет. Та, нали “Война и мир” на Лев Толстой започва именно със знаменитата сцена от бала! Не, че няма лицемерие и фалш, одумване или сплетни, но всичко това е под перуката, панделките и перата на дворцовите порядки. Той е за “избраните” и демонстрира съсловна принадлежност. Питам се защо в осъвременения вариант на “танцувалната епопея” трябва да бъдат въвлечени града със задръстванията, откровената чалга, размесена като долнопробен коктейл с твърдите частици на  въздуха и много още белези на пошлостта и повсеместния разпад на обществото… Миналата година, по същото време, бях случаен свидетел на следната сцена: Пред храм – паметника “Александър Невски” се събираха стотици еуфорично настроени абитуриенти, ведно с техните изпращачи и учители. Какофония от звуци – чалга и кючеци на стълбите на храма… Срам ме е да пиша, страх ме е да мисля. Нещо ме стегна, по –  скоро ми се хвърли като […]


Aneliq Velinova jurnalist
Под око

Какво ще предпочетете при неразбирателство: яростното отричане, или фалшивото приемане?

Anelia Velinova | 1 — 02

Когато си в общество, все ще се намери да пречиш на някого. Било с ведрост, било с изискванията, наречени претенции… Всичко може да ни сближи и всичко може да ни раздалечи. Но сме принудени от обстоятелствата да съжителстваме – мирно или във война. Ясно е, че има характер, възпитание, образование, среда на влияние, йерархия – няма да говорим за тези общоизвестни предпоставки за избора на определено поведение към даден човек. Лошото отношение е еднакво вредно за този, който го излъчва, и за онзи, който го поема. Но за да се прояви, значи, че сме направили „престъпление“ на няколко нива: в мисълта си, чрез която осъждаме, в емоциите си, където е черно, и в действията си, които са плод на тези енергии. Действията на враждебно настроения човек могат да са явни, или скрити. Но те винаги атакуват. Когато отговаряш на нечие нападение (словесно, енергийно, буквално – с юмруци) ти си принуден да се защитаваш. Но има случаи, в които твоят отговор се приема като първопричина за враждата. Предизвикателство е да се живее в човешката джунгла без „броня“. Там законите са на страната на по-силните: духом, по ум, по издръжливост, по компетентност, по изобретателност, ако щете – за да отстраните агресора. Единоборството не винаги е желателно, особено когато е демонстративно, пред очите на всички. Тогава се намесват още фактори – не обективните, а страничните, но също толкова опасни и тежки за едната от силите. Мирното съвместно съществуване е трудно постижимо. Понякога трябва да тракат оръжия, за да се въдвори мирът – привиден или явен. Мирното съвместно съществуване е философия на приемането и съобразяването с отсрещната позиция. Но докъде да се „отпусне“ разбирането на другия? До демаркационната линия на ненавлизане в чуждо пространство, а за държавите – територия. Мирът не сравнява, не притеснява, не предизвиква страх, не комплексира, а е сътрудничество. С какви […]



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play