Да видим какво наследихте?
Това, което става в България е много гадно. Не, не съм сбъркал думата – гадно казах. Ако исках да кажа „лошо“, щях да бъда неточен. Хората се бият за олио, а един министър -милионер, с шапка за хиляда лева, ги призовава да се бият за държавата си. Срещу кого да се бият, бе, господин министре, срещу Вас ли? Жената на заместник -министър ми се перчи със скъпо шампанско и с белгийски бонбони – точно в деня, когато човек издъхна на опашката за олио! И имате наглостта да ми казвате, че цената била спекулативна! И на тока ли е спекулативна? И на бензина ли? Ами оправете я: твърдите, че разбирате тези работи! Ама и аз пък: нали сте „Продължаваме промяната“! Никой не е чул да се наричате „Спокоен живот“ или „Честно управление“. Я да видим какво наследихте? Парламент палячовци – за речника им какво да кажем?! Направо си беше промяна, ако го съпоставим с други парламенти. Защото както има тъжни вицове, така има и лоша промяна. Хора, които никога не са чували за начина, по който се носи отговорност. Наследихте едни крещящи злобни комплексари, палещи огън в краката на полицаите, носещи ковчези, замерящи институции с чери домати (за такива домати не може да се каже, че са от евтините), спиращи тока в метрото. Такава промяна продължавате! И затова тези същите, които хвърляха яйцата и черитата – умните и красивите, де – изведнъж през януари, когато протестираха против мерките, наложени заради Ковид, се превърнаха в … не помня как ги нарече господин депутатът, който не само не гледа стреснато, ми по хип-хопски нахално. А после си играха на бой със снежни топки с храбрия премиер. И изведнъж полицаите, които какво ли не направиха да го предпазят, вече не бяха онези, които бият хората, а които не ги бият. Нищо пък, в края на краищата има значение от коя страна си на […]
