Пет минути или пет века
Позиция в края на мандата. Районен председател на РСО София – адв. Маньо Алексиев за свършената работа и неразрешените проблеми. Водещ: Владислав Кацарски
Маньо Алексиев
Отново за Кооперация на слепите
За мъртвите, както и за живите – само истината. (De mortuis sicut de vivis nil nisi verum) Имаме ситуация, която се предвиждаше на 77-то Извънредно събрание, че и то ще бъде обжалвано. Само че тук обстоятелствата са малко по – различни и затова Ви предлагаме един разговор с човека, който е подал жалба, заедно с Павлин Ангелов – Хюсеин Исмаил. От отговорите на всички въпроси, които зададохме, ще ви стане ясна неговата позиция. Колко изчерпателно и колко прозрачно го стори той, преценете вие. Във втората част на предаването ще разговоряме и с адв. Маньо Алексиев, ще чуем и неговата гледна точка. Радио БРАЙЛ ФМ дава възможност за равнопоставеност на хората, които изразяват двете страни на спора. Владислав Кацарски: Популярно стана да си говорим за Кооперация на слепите и поводът за тази среща е последното обжалване на 77-то извънредно събрание. По наша информация жалбата е подадена от теб. Подаваш я без да си присъствал на събранието! Това контрастира с факта, че не връчи такава на 76-тото събрание, а тогава беше там. Защо се случва това и какви са твоите съображения? Истина ли е, че жалбата е твоя? Хюсеин Исмаил: Истина е! Първо, на 76-тото извънредно общо събрание също се присъединих към жалбата, макар да не е в самото начало, сам написах текста и го внесох в съда в рамките на 14-дневния срок, защото не бях съгласен с начина, по който бе свикано и с всичките неща, случили се с това събрание. Седмица, преди да се проведе 77-то събрание се оказа, че съм с положителен тест за Ковид и бях в карантина, въпреки че имах желание да присъствам. Информирах се за събранието, прослушах запис на хора, които са били там. С Павлин Ангелов също се чухме и той беше решил да обжалва законността на събранието и на решенията, взети там. Казах, че не искам да се […]
И ПАК КООПЕРАЦИЯ – И ПАК СИТУАЦИЯ
От време на време действителността изглежда толкова изкривена, че с право човек възкликва „това не може да бъде“. Но може. Когато бях малък и четях за нереални събития, си мечтаех да попадна в такива ситуации, за да изживея тръпката, ужаса или страха (ако щете) от тяхното случване. Но за какво ли не си мечтае едно дете! Сега в последните тридесет години реалността така ме връхлетя, че и аз като бедната Алиса от Страната на чудесата възкликвам: „Понякога ми се случва да повярвам в седем невъзможни неща преди закуска!“ Бих добавил само „още преди закуска“, защото – защо пък все така се случва, че както започне денят, така си и продължава. И при това сме в условия на пандемия, т.е. се предполага, че животът тече на по-бавни обороти. А дали е така? И ето ви в началото на 2022 година: в страна, която в 21-ви век произвежда ток, сме пред режим. Някои общини вече са на тъмно. Цените полетяха, а от екрана чуваме, че сме добре и вървим напред. Свалихме гаднярите, сега продължаваме промяната по цървули през зимата. Само вметвам, че няма нищо по-лошо от цървули, превърнали се в ботуши. Ама и преди дванадесет години пак свалихме гаднярите. Преди тридесет и две – също. И какво? Ма я да не се отплесваме, ами да си поговорим за по-близки неща. Това с политиците е ясно. И тия, като предишните. А, тия са по-добри. Колкото хора, толкова мнения. Такъв народ като нашия, неуправляем, си е направо за учебник! За всичко все някой ни е виновен. А това, че пред блоковете ни е кочина, че във входовете ни е пещерно студено и изкъртено – какво значение има?! Нали в къщите ни е уютно и чистичко. И така нататък…Аз сега ще ви разкажа за 77-мото Извънредно събрание на Националната потребителна кооперация на слепите в България. […]
