В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Читалнята

20:00 22:00

Предаването в момента

Читалнята

20:00 22:00


Анжела Димчева на седмия рожден ден на Брайл ФМ

Публикувано от на 01/12/2021

България: единствената страна в света с много библиотеки


Анжела Димчева е поетеса, журналист, литературен критик, редактор, магистър по българска филология и английски език, доктор по наукознание. Лауреат на награди за поезия в България, Русия и Италия, а творбите ѝ са преведени и публикувани на руски, немски, английски, полски, италиански, испански, шведски, украински, сръбски, гръцки, арабски, румънски и турски език.
Тя е наш гост по случай рождения ден на Радио БРАЙЛ ФМ.

Анжела Димчева: Честит седми рожден ден! Да сте живи и здрави и продължавайте в същия дух да подкрепяте всички, които са съпричастни с вашите каузи.
Водещ: Благодаря за тези пожелания. Работим за българската култура, напоследък и за българската политика. Но да попитам – ти повече поет ли си или критик?
Анжела Димчева: Поравно, защото има периоди, в които пиша само критика, след което минавам на поетична вълна.
Водещ: Разкажи ни повече за впечатленията си като председател на Българското жури за присъждане на Европейската награда за литература и като член на Международното жури в Брюксел тази година.
Анжела Димчева: Преди седмица се завърнах от Брюксел. Мария Габриел, българският еврокомисар за иновациите, науката, образованието и младежта, връчваше наградите тази година. България участва през три години за тази награда на ротационен принцип заедно с още 14 държави от Европа. Идеята за връчването й възниква през 2009 година, за да може да се осъществи взаимопроникване и опознаване на европейските литератури чрез преводи на наградените автори. И това е най-големият принос за тези, които печелят наградата, защото освен паричната премия от 5 000 евро, техният роман или сборник с разкази ще бъде преведен на 33 езика в Европа, стига издатели от тези държави да проявяват интерес. Към книгата на Георги Бърдаров има интерес само от Хърватия и от Германия. Тези преводи се финансират от Европейската комисия.
Георги Бърдаров участва на сцената в дебат за бъдещето на книгите, за приятелствата, за мултиетническа Европа. Мария Габриел беше много щастлива, че имаме български лауреат, тъй като има принцип – ако петте души национално жури не се споразумеят кой да е лауреатът, държавата няма да има такъв. Следващото наше участие е през 2024 година. Много мило тържество, на високо ниво, с присъствието на министри, депутати, посланици.
Водещ: Сподели с нас за статута на българския автор в библиотеки и публични книгохранилища, така че той, написвайки своя книга и попадайки там, да получава възнаграждение за това, че се чете от българските граждани. Тази практика съществува в много държави по света, но липсва в България.
Анжела Димчева: Всички знаем, че след 1990 година беше разбито книгоразпространението в България по един безобразен начин и издателствата започнаха да считат авторите като свои касички и роби, които не получават в 90% от случаите никакви хонорари за своя продукт. Много често издателите крият тиражите и не изплащат необходимия хонорар. Европейската комисия още в края на 40-те години решава, много преди създаването на ЕС, че е важно да има закон за авторското право в библиотеките, т.е. това, което авторът е създал, включително 70 години след неговата смърт, да може неговите наследници и самият той, ако е жив, да получава грантове от държавата, когато трудът му се намира в обществени библиотеки. През 1992 година ЕК приема Директива за правата на авторите в публичните библиотеки.
България е единствената страна в света, в която има толкова много библиотеки. Когато бях на конференции в различни европейски столици и казвах, че имаме 3 000 читалища, като 2 500 от тях са с библиотеки, всички колеги от другите държави бяха изумени. Няма друга държава, в която всяко едно село или малък град да има читалище с функционираща библиотека. Подписали сме Директивата на ЕК през 2007 година, която защитава авторския труд и права, но тя не се спазва. Финландия също я приема и прилага успешно в законодателството си. Изготвят правилник, който защитава авторските права и заплащането на този вид труд по достоен и справедлив начин. Един финландси автор, чиито книги се намират в библиотеките, получава между 2 000 и 5 000 евро.
Единствената цел на тази Директива е подкрепа на малките езици и култури, за да не стане така че един ден в Европа всички да пишат само на английски или на други водещи езици (френски или немски) и съответно да изчезнат български, украински, словенски, румънски, унгарски, литовски и т.н…
Бях в Талин и силно ме учуди, колко много средства се отделят за културата на Естония – 2% от брутния вътрешен продукт и това личи на всяка крачка – по музеите, по сградата на съюза на техните писатели, по грантовете, които им дават. Нещо, за което ние можем само да мечтаем.
Водещ: Дано нещата се случат тук и да има смисъл братята по перо да сядат и да пишат, и да получават достойно заплащане за своя труд.

Разговора води: Владислав Кацарски

Брайл ФМ на 7 годинки с Анжела Димчева!
20211128 1652301

Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *