Пет минути или пет века
Позиция в края на мандата. Районен председател на РСО София – адв. Маньо Алексиев за свършената работа и неразрешените проблеми. Водещ: Владислав Кацарски
незрящи
Юмрукът на съдбата
Управителят на Рехабилитационна база „РЕЛАКС“ в Шипково, Велизар Хинков, в откровен разговор за зрителите и слушателите на радио БРАЙЛ ФМ. Владислав Кацарски: Всички истории започват някак, но преди да започна тази, ще ви кажа, че „Релакс” не е почивен дом само за слети хора, а е общодостъпен. Достатъчно е само да напишете в интернет shipkovo.net и ще научите неща, които не само ще ви заинтригуват, но и сигурен съм, ще ви накарат да отидете там. А веднъж отидете ли, ще се върнете много пъти. И това е експериментално доказано не от група учени, а от доволни и щастливи хора. Може да ви се стори странно, но у нас вече има и такива. Джон Ленън беше казал, че „животът е това, което се случва, докато си правиш планове”. Иначе казано, докато кроим кроежи, съдбата ни се смее. На едни се усмихва снизходително, на други подигравателно, на трети – ами не зная. Но при всички положения и онези, третите, са забелязани. И понякога се случва така, че съдбата, освен че те е забелязала, те е и белязала. Но невинаги това е за лошо, макар когато лошото дойде, да ни се струва, че е настъпил краят на света. А стара истина е, че всеки край е ново начало. Какво ще бъде началото, зависи само от нас, защото случаят, съдбата, Господ, изобщо онова, което движи животите, помага на силните. А силен може да бъде всеки, стига да го пожелае. Ето такива мисли ми дойдоха, далеч от шосето, където срещнах един човек. Обикновен човек. Толкова добър, колкото сме всички. Вероятно, с толкова кривици в характера, колкото имаме всички. Този човек излетял един ден от голямото шосе и видял, че и на малките пътища грее слънце. Ще ви срещна с Велизар Хинков, управителят на почивна станция „Релакс” – Шипково. Това, което виждате, са кадри от околността на почивната станция „Релакс”. А това, което видях, усетих и преживях там, го пожелавам на всеки. Но да не губим време. Едно момче, […]
Съюзът на слепите – сляп за истината
Какво се е случило в село Баня? Правозащитна организация ли е Съюзът на слепите в България? Защитава ли слепия човек? Защо лъже председателят на ССБ Васил Долапчиев? Лечима ли е наглостта? Ще чуете отговорите на тези и други въпроси в предаването днес. Владислав Кацарски: Започва предаването за звучната плесница, която получи председателя на Съюза на слепите Васил Долапчиев. Казано честно, с това не ми се занимаваше, не за друго, а защото си бях обещал, че с нещата около Съюза на слепите ще се опитаме да ограничим нашите предавания. Това, което не се случва в Съюза на слепите, няма смисъл да го отразяваме. Изключително ми е забавно да наблюдавам как председателят Васил Долапчиев се прави, че не съществуваме. Това е невероятно, уникално е. Забавлява ме не за друго, а защото това са странни изблици на един комплексиран човек. Тука сме, съществуваме. Хората ни слушат, гледат ни. Не сме казали, не сме направили каквото поискаме, защото в края на краищата медията си е медия. Тя може да направи много хубави неща, може да прави и много големи бели. Но тази тиражирана лъжа от председателят на Съюза на слепите повече от 5 години, нямаше как да не ни накара да направим това предаване. Още преди 5-6 години излъчихме един репортаж – разговор с Любен Петров, мир на праха на този човек. Още тогава казахме, че Васил Долапчиев лъже. Тогава бяхме младо радио, тогава бяхме без чак толкова възможности да се чуем надалеч, нямахме нито ютюб канал, нито страница. Средствата за огласяване на нашите неща бяха малки. Нищо, че и тогава работехме със същия ентусиазъм, с който работим и сега. Бяхме и по-малко като екип. Този репортаж, който сега ще видите, ще ви покаже за какво става въпрос. За какво безочие става дума. Хора бяха изключвани от Съюза на слепите, защото уронвали престижа на организацията и на слепите. Не става въпрос за уронване, […]
За Международния ден на слепите и за Съюза на Слепия
„…Всички организации на слепи у нас, начело със Съюза на слепия, (грешката не е случайна“: иначе в държавните анали е записано Съюз на слепите) мълчат…“ Вл. Кацарски На 13.11 от известно време в България отбелязваме Международния ден на слепите. Отбелязваме го само няколко души, но и това е нещо. Преди двадесетина години покойният Тодор Андонов пръв заговори за такъв ден и назова датата 13 ноември. Това е рождената дата на Валентин Хаюи – Кралският преводач, който дръзва да основе училище за слепи. Тогава подобни евфемизми от сорта на „незрящи”, „хора с нарушено зрение“, „зрително затруднени“ и ред други още ги няма в пространството. Но тогава, както и сега, към слепите се е гледало с едно на ум. Ама това е меко казано. Защото и тогава, както и сега, на слепите направо си се е гледало като на хора с много, ама много ограничени възможности. Нищо, че в отговор на това ми твърдение ще ревнат вярващите в европейските ценности манипулатори – ред по редом смятащи се за съвременно държащи се, възпитани, лустросани хора. Няма да споря с нито един от тях, само ще предложа следната схема. Дъщерята, красива, русокоса, естествено русокоса или с гарваново черни гъсти коси, с дълбоки очи (цветът е по избор на въображението). Талантлива, с три езика, с тяло-мечта, крак метър и и половина, кожа от коприна и тяло зажадняло за слънчеви лъчи – това последното е цитат от песен на Георги Минчев. Или възнисичка, но с изключителни пропорции, красива като фея. Та това талантливо, образовано момиче ви доведе в къщи прилично изглеждащ мъж, добре облечен, с грижливо подредена прическа, но сляп. Или как предпочитате – незрящ ли? – ами, добре. Е, сега искам да си представите възторга на родителите на това момиче. Той е толкова голям, че бащата дори му предлага съдружие в компанията си. На това […]
Живка Павлова за правата и още нещо (09. 07. 2021)
Сама срещу системата : Живка Павлова срещу предразсъдъците. И Темида с вързани очи… Водещ: Владислав Кацарски
гл. ас. Мариана Алберт за МК „Йорданка Филаретова“
История на създаването на Медицинския Колеж, обучение и изтъкнати преподаватели. Какви умения придобиват студентите и реализацията им? Дарителски почини и инициативи… Незрящите и масажа. Приложение на оздравителни и рехабилитационни манипулации при постковитни състояния у болните… Водещи: Владислав Кацарски и Христо Петров
